Воймир Асенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Воймир Асенов
български писател
Роден
Починал
24 юни 2013 г. (74 г.)

Воймир Асенов Лазаров е български писател, поет, член на Съюза на българските писатели.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 юни 1939 година в Петрич. Записва да учи ветеринарна медицина в 1956 година, но прекъсва поради липса на средства. Става учител в погранични села в Югозападна България. Започва работа като консултант във вестник „Студентска трибуна“, а след това е редактор във вестник „Пулс“, в издателство „Народна младеж“, вестник „Литературен фронт“, „Македония“, „Български воин“, „Българска армия“. Става консултант във вестник „Български писател“ и главен редактор на издателство „Български писател“. Воймир Асенов е заместник-главен редактор на вестник „Словото днес“ и е член на редакторската колегия на списание „Орфеева лира“. Става член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.[1]

Воймир Асенов умира на 24 юни 2013 година.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Издава първата си книга „Крепост“ в 1969 година, за която е отличен с първа награда за млад поет в същата година. Автор е на редица други книги след нея, преведени на почти всички славянски езици и на английски, немски, испански, турски, хинди и френски език. Отличен е с наградата на Съюза на българските писатели за сборника със стихове „Поетичен олтар“, излязъл в 1998 година. Воймир Асенов е носител и на Националната награда за патриотична поезия град Благоевград, Наградата на Министерството на културата „Златен век“, Национална награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ и други. Сборникът му с поезия „Съпричастие“, издаден в 2008 година е номиниран за наградата „София“ в същата година.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Крепост“ (1969)
  • „Граници“ (1977)
  • „Адрес“ (1983)
  • „Гранична крепост“ (1986)
  • „Нечакан гостенин“ (1986)
  • „Пиринчени звънци“ (1988)
  • „Рискован набор“ (1989)
  • „Човечност“ (1989)
  • „Молитвите на любовта“ (1993)
  • „Поетичен олтар“ (1998)
  • „Неподвластна любов“ (2000)
  • „Платих си всички дългове с любов“ (2001)
  • „Кукерски листник“ (2002)
  • „Блудният син“ (2004)
  • „Съпричастие“ (2008)
  • „Да стигнеш до хълма“ (2009)
  • „Кръвта на пчелина“ (2009)
  • „История на Съюза на българските писатели. Т. 2. 1944 – 2013“ (2013, в съавторство)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Воймир Асенов. // Литературен свят, ISSN 1314-2046. Посетен на 28 ноември 2017.
     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония