Война за Гран Чако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Война за Гран Чако
Междувоенен период
Преди началото на войната, със светлосиво е обозначена спорната територия.
Преди началото на войната, със светлосиво е обозначена спорната територия.
Информация
Период 9 септември 1932 г. – 12 юни 1935 г.
Място Гран Чако, Южна Америка
Резултат Парагвайска победа
Територия По-голямата част от спорната територия става владение на Парагвай.
Страни в конфликта

 Боливия
Подкрепена от:
 Чехословакия

Парагвай Парагвай
Подкрепена от:
 Аржентина

Командири и лидери

Flag of Bolivia.svg Даниел Саламанка
Flag of Bolivia.svg Хосе Луис Техада Сорзано
Flag of Bolivia.svg Ханс Кундт
Flag of Bolivia.svg Енрике Пеняранда

Парагвай Еусебио Аяла
Парагвай Хосе Феликс Естигарибия

Сили

210 000 души

150 000 души

Жертви и загуби

50 000 – 80 000 убити
21 000 заловени
над 40 000 ранени

35 000 – 50 000 убити
2556 заловени

Война за Гран Чако в Общомедия

Войната за Гран Чако (на испански: Guerra del Chaco; на гуарани: Cháko Ñorairõ) е военен конфликт между Парагвай и Боливия за северната част на областта Гран Чако, която по онова време погрешно е смятана за богата на нефтени залежи.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 г. излизат предполагаеми данни за богати залежи на петрол в областта. Две американски корпорации – Стандарт Ойл и Шел Ойл – влизат в остър конфликт коя да разработва бъдещите залежи. Първата компания подкрепя Боливия, а Шел Ойл – Парагвай.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

В края на 20-те години на 20 век започват погранични сблъсъци, а самата война е обявена на 10 май 1933 г. Интересно е, че на страната на боливийците участват 120 емигрирали германски офицери, сред които командващият на боливийските войски Ханс Кундт. На парагвайска страна воюват 80 белогвардейски офицери, емигрирали от Царска Русия, сред които и началникът на Генералния щаб на парагвайската армия И. Беляев.

Въпреки численото превъзходство на боливийската армия, парагвайците успяват да спрат настъплението на боливийците още през юли 1933, а на следващата година пренасят бойните действия на територията на Боливия. След няколко тежки поражения, нанесени от парагвайската армия на 28 октомври 1935 г., Боливия иска примирие и е подписан мирен договор.

Резултат[редактиране | редактиране на кода]

На 21 юли 1938 г. в Буенос Айрес е подписан окончателният договор за границата между двете страни, съгласно който 3/4 от територията на Гран Чако остава за Парагвай.

Във войната загиват над 100 000 души, 2/3 от които боливийци.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]