Война за баварското наследство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Война за баварското наследство
Информация
Период 1778-1779
Място Основно Бохемия и Бавария
Резултат Тешенски мирен договор, възвръщане на по-голямата част от баварската територия
Воюващи страни
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Австрия Flag of the Kingdom of Prussia (1701-1750).svg Прусия
Flag of Electoral Saxony.svg Саксония
Flag of Bavaria (lozengy).svg Бавария
Командири
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Мария Тереза Flag of the Kingdom of Prussia (1701-1750).svg Фридрих II

Войната за баварското наследство (на немски: Bayerischer Erbfolgekrieg) е война през периода 1778-1779 г. с участието на Австрия, Прусия, Саксония и Бавария. Друго известно име на конфликта е Картофена война (на немски: Kartoffelkrieg), тъй като през повечето време, прекарано в Бохемия, и австрийците, и прусаците правели опити да спрат доставките на хранителни провизии на врага.

Целта на войната била основно балансиране на силите на големите държави в Централна Европа, също като Войната за австрийското наследство и Седемгодишната война, водени преди нея.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Когато курфюрстът Максимилиан III Йозеф от младшата линия на династията Вителсбах починал, властта е наследена от линията Зулцбах. Курфюрстът и пфалцграф Карл Теодор е наследник на трона и отстъпва Долна Бавария на Австрия чрез таен договор с император Йозеф ІІ, за когото това е компенсация за Австрийска Нидерландия.

Съпругата на Максимилиан, Мария Ана София Саксонска започва да води преговори с Прусия с цел да осигури независимостта на Бавария и наследството на младшата линия на Вителсбах Пфалц-Биркенфелд в Бавария след смъртта на Карл Теодор. Наследник на тази линия е Карл II Август, херцог на Цвайбрюкен. Пруският министър-председател Карл-Вилхелм фон Финкенщайн смята, че сближаването с Бавария може да помогне на Прусия да си върне Силезия, която е загубена три десетилетия по-рано във войната с Австрия. Негово мнение също е, че ако Австрия продължава да има такова влияние в баварските земи, тя скоро ще получи хегемония в германоговорящите територии и ще застраши силно позицията на Прусия. Той сключва съюз със Саксония и двете страни обявяват война на Австрия, за да защитават интересите на Карл II Август, херцог на Цвайбрюкен, наследник на Карл Теодор.

Тешенският мирен договор[редактиране | редактиране на кода]

Инвазията в Бохемия била с малки загуби и за двете страни и завършила с Тешенския конгрес (1779), проведен с подкрепата на Франция и Русия. Според мирния договор Мария Тереза се съгласила да отстъпи всички баварски земи, контролирани от Австрия, с изключение на Инвиртел. Саксонците поискали парична компенсация за тяхното участие във войната. Интересен факт за войната е, че тя е последната на Фридрих ІІ. Когато Йозеф ІІ пак направил опит да си върне земите през 1784, Фредерик създал Фюрстенбунд, представяйки се за защитник на германските свободи.

Един от страничните ефекти на войната е, че смалила шансовете Австрия или Прусия да се включат на нечия страна във Американската война за независимост, оставяйки британците да се бият сами срещу водената от французите коалиция.[1] Това била една от най-сериозните причини Вержен, френският външен министър, да подпише мирен договор с двете страни, за да не доведе това до голяма европейска война срещу Франция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Simms p.624-5
  • Simms, Brendan. Three Victories and a Defeat: The Rise and Fall of the British Empire. Penguin Books, 2008.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „War of the Bavarian Succession“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.