Война от Йом Кипур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Война от Йом Кипур
Арабско-израелски конфликт
Bridge Crossing.jpg
Египетски войски прекосяват Суецкия канал на 7 октомври, 1973 г.
Информация
Период 6 – 25 октомври 1973 г.
Място Близък изток
Резултат Израел успява да отбие арабската атака
Територия Израел
Воюващи страни
Флаг на Египет Египет
Флаг на Сирия Сирия
Подкрепяни от:
Флаг на Йордания Йордания
Флаг на Ирак Ирак
Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия
Флаг на Либия Либия
Флаг на Тунис Тунис
Флаг на Алжир Алжир
Флаг на Мароко Мароко
Флаг на Куба Куба
Флаг на СССР СССР
Флаг на Израел Израел
Подкрепяна от:
Флаг на САЩ САЩ
Командири
Ануар Садат
Хафез Асад
Голда Мейр
Сили
650 000 – 800 000 души
1 700 танка
1 120 артилерийски установки
375 000 – 415 000 души
1 700 танка
945 артилерийски установки
Жертви и загуби
8000 – 15 000 души
2250 танка
432 самолета
2552 души
1000 танка
102 самолета
Война от Йом Кипур в Общомедия

Войната от Йом Кипур, наричана също Октомврийска война, (на иврит: מלחמת יום הכיפורים; на арабски: حرب أكتوبر) е война, водена от коалицията на арабските страни, предвождана от Египет и Сирия, срещу Израел в периода 6 – 25 октомври, 1973 г. Води се основно на Синайския полуостров и Голанските възвишения – територии, които са окупирани от Израел след Шестдневната война от 1967 г. Египетският президент Ануар Садат, също така, желае да отвори отново Суецкия канал. Целта не е била да се унищожи Израел, но израелското началство не е можело да бъде сигурно в това.[1][2]

На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат държавата Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни: Йордания, Ирак, Саудитска Арабия, Либия, Тунис, Алжир и Мароко.

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

В тази война атакуват първо арабите. Египтяните преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не очаква атаката на два фронта (атакуват го едновременно Египет и Сирия) и това улеснява арабските съюзници в началото на войната. От друга страна Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които помагат на арабската страна да отблъсне въздушните атаки на Израел (загубите са толкова големи, че премиерът Голда Меир забранява използването на авиация). Египетските войници са въоръжени и с ново оръжие, което поразява наземните цели, а именно, нови базуки, които могат да се пренасят в малки куфари, и се сглобяват лесно.

Израел изглежда притиснат до стената, когато арабското командване заповядва на войниците и ракетите да навлязат навътре в полуострова. Тогава израелската авиация открива недостатък на съветските ракети – те са с неподвижна глава. Еврейските самолети започват да унищожават ракетите по-лесно и със значително по-малко поражения.

На земята израелските танкове удържат някои победи благодарение на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили.

Край на войната[редактиране | редактиране на кода]

С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 г. и 1975 г. за разделяне на израелските от една страна и египетските и сирийските войски от друга страна в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.

Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е даже специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта.

Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците – 722 души (загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания – 50 танка). Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са повредени.

Човешките загуби на еврейската държава са 2 552 души – доста голяма бройка за малка страна като Израел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Denis Joseph Sullivan; Kimberly Jones (2008). Global Security Watch—Egypt: A Reference Handbook. ABC-CLIO. с. 9. ISBN 978-0-275-99482-2.
  2. Benny Morris (25 май 2011). Righteous Victims: A History of the Zionist-Arab Conflict, 1881 – 1998. Knopf Doubleday Publishing Group. с. 396. ISBN 978-0-307-78805-4