Война от Йом Кипур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Война от Йом Кипур
Конфликт: Арабско-израелски конфликти
Период 1973-1975
Място Близък изток
Резултат неясен; Египет превзема Синайския полуостров; Израел успява да отбие арабската атака
Територия Израел
Воюващи страни
Flag of Egypt.svg Египет
Flag of Syria.svg Сирия
Flag of Israel.svg Израел
Командири
Ануар Садат Голда Мейр
Ицхак Рабин
Сили
420 000 415 000
Жертви и загуби
8000-15 000 души
2250 танка
432 самолета
2552 души
1000 танка
102 самолета

На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат държавата Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни.

Военни действия[редактиране | edit source]

В тази война атакуват първо арабите. Египтяните преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Изреел не очаква атаката на два фронта (атакуват го едновременно Египет и Сирия)и това улеснява арабските съюзници в началото на войната. От друга Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които помагат на арабската страна да отблъсне въздушните атаки на Израел (загубите са толкова големи, че премиерът Голда Меир забранява използването на авиация). Египетските войници са въоръжени и с ново оръжие, което поразява наземните цели, а именно нови базуки, които могат да се пренасят в малки куфари, и се сглобяват лесно.

Израел изглежда притиснат до стената когато арабското командване заповядва на войниците и ракетите да навлязат навътре в полуострова. Тогава израелската авиация открива недостатък на съветските ракети – те са с неподвижна глава. Еврейските самолети започват да унищожават ракетите по-лесно и със значително по малко поражения.

На земята израелските танкове удържат някои победи благодарение на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили.

Край на войната[редактиране | edit source]

С посредничеството на американския държавен секретар Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 и 1975 за разделяне на израелските от една страна и египетските и сирийските войски от друга страна в Синайския полуостров и на Голанските възвишения.

Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е даже специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта.

Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел.

Загуби[редактиране | edit source]

Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците - 722 души. {загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания - 50 танка. Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са повредени.

Човешките загуби на еврейската държава са 2 552 души – доста голяма бройка за малка страна като Израел.