Войница (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Войница.

Войница
Војница
— село —
Поглед на село Војница.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6031° с. ш. 21.7489° и. д.
Войница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Клепа
Надм. височина 432 m
Население 32 души (2002)
Пощенски код 1413
МПС код VE
Войница в Общомедия

Войница, Фойница[1] или понякога книжовно Хвойница, на македонска литературна норма: Војница) е село в Северна Македония, община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Клепа.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Войници (Voinitzi) е посочено като село с 94 домакинства и 445 жители българи.[2]

Към 1876-1877 година в селото функционира българско училище, в което преподава даскал Йован. Броят на учениците е около 20.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Войница (Хвойница) има 950 жители българи християни.[4] Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Войница (Voinitza) живеят 1216 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5] Сръбският войвода Василие Тръбич определя Войница като най-голямото „бугарашко“ село във Велешко.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Войница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Войница (Vojnica) като българско християнско село.[8]

В 1961 година във Войница живеят 320 жители, а в 1994 година 41 души. Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители македонци.[9]

Църквата в селото е посветена на „Свети Атанасий“ и е обявена за паметник на културата.

Сградата на Войнишкото училище, в което е учил партизанинът Коле Неделковски, е превърната в 1982 година в къща музей.[10][11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Войница
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Петрушев, български революционер, велешки войвода.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Цветев, бакалин, куриер и терорист на ВМОРО. Внукът му Тодор загива като четник на ВМОРО в село Топлица[13]
  • Flag of North Macedonia.svg Коле Неделковски (1912 – 1941), македонски поет.
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Йорданов (1887 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 5 август 1922[14]
Починали във Войница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 88.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 180-181.
  3. Иван Петров Крайничанец. Спомени от изминалия път в живота ми, Скопие, 1942, с. 6.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  5. D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, р.118-119.
  6. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 89.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  8. Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Се обновија Спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски. // Ти реков ми рече, 26 ноември 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
  11. Cе обновуваат спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски. // Ти реков ми рече, 4 јули 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129.
  13. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 89.
  14. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 706.
     Портал „Македония“         Портал „Македония