Войница (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Войница.

Войница
Војница
— село —
Поглед на село Војница.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.6031° с. ш. 21.7489° и. д.
Войница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Клепа
Надм. височина 432 m
Население 32 души (2002)
Пощенски код 1413
МПС код VE
Войница в Общомедия

Войница, Фойница[1] или понякога книжовно Хвойница, на македонска литературна норма: Војница) е село в Северна Македония, община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Клепа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Улица във Войница.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Войници (Voinitzi) е посочено като село с 94 домакинства и 445 жители българи.[2]

Към 1876-1877 година в селото функционира българско училище, в което преподава даскал Йован. Броят на учениците е около 20.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Войница (Хвойница) има 950 жители българи християни.[4] Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Войница (Voinitza) живеят 1216 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5] Сръбският войвода Василие Тръбич определя Войница като най-голямото „бугарашко“ село във Велешко.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Войница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Войница (Vojnica) като българско християнско село.[8]

В 1961 година във Войница живеят 320 жители, а в 1994 година 41 души. Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители македонци.[9]

Църквата в селото е посветена на „Свети Атанасий“ и е обявена за паметник на културата.

Сградата на Войнишкото училище, в което е учил партизанинът Коле Неделковски, е превърната в 1982 година в къща музей.[10][11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Войница
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Петрушев, български революционер, велешки войвода.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Цветев, бакалин, куриер и терорист на ВМОРО. Внукът му Тодор загива като четник на ВМОРО в село Топлица[13]
  • Flag of North Macedonia.svg Коле Неделковски (1912 – 1941), македонски поет.
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Йорданов (1887 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 5 август 1922[14]
Починали във Войница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 88.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  3. Иван Петров Крайничанец. Спомени от изминалия път в живота ми, Скопие, 1942, с. 6.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 89.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. Се обновија Спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски. // Ти реков ми рече, 26 ноември 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
  11. Cе обновуваат спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски. // Ти реков ми рече, 4 јули 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  13. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 89.
  14. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
     Портал „Македония“         Портал „Македония