Войни на Папската държава с Кастро
| Войни на Папската държава с Кастро | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1641 - 1649 | ||
| Място | Кастро, Италия | ||
| Резултат | унищожение на Кастро и пробавянето му към Папската държава | ||
| Територия | Кастро | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
.svg){kind=small}
Войни на Папската държава с Кастро – военни сблъсъци между Папската държава и херцогство Кастро (1641-1644 и 1648-1649).
Първа война с Кастро (1641-1644)[редактиране | редактиране на кода]
През 17 век Фарнезе са на границата на разорението и са затънали в неплатени дългове към ватиканските банкери. Папа Урбан VIII от рода Барберини, в желанието си да обезпечи бъдещето на своя род, предлага на Одорадо Фарнезе (херцог на Парма и Пиаченца и на Кастро) да продаде на Барберини наследствените права над Кастро. Когато херцогът им отказал, папската армия влиза в пределите на херцогството (1641) и го окупира.
След няколко неуспешни опита да завоюва земи в Тоскана, херцог Одорадо се обръща за помощ към венецианците, флорентинските Медичи и моденските д'Есте, обезпокоени от завоевателните стремежи на Барберини в Италия. Те оформят коалиция, която нанася на Барберините поражение. Папа Урбан VIII първоначално заплашва с отлъчване всички участници в лигата. Папата се опитва да вземе помощ от Испания, но тя е заета в Тридесетгодишната война и му праща само малки подкрепления. [1]Понтифът увеличава данъците и мобилизира нови сили срещу лигата. Поставя ги под командването на Антонио Барберини и Тадео Барберини, но папските войски претърпяват поражения при Транзименското езеро (1643) и фаталното при Лагоскуро (1644). Впоследствие папата се принуждава да сключи Ферарския мир с лигата, който възстановява довоенното статукво.
Втора война с Кастро (1648-1649)[редактиране | редактиране на кода]
Втората война с Кастро започва през 1648 година, когато новият папа Инокентий X без предупреждение издига в Кастро епископ, а по-късно забранява на членове на Фарнезе да влизат в границите на херцогството си без разрешение от Ватикана. Епископът се опитва да вземе управлението на херцогството в свои ръце, но по-късно попада в засада и е убит. Папата обвинява за убийството Фарнезе и събира войски с цел да нападне Кастро. Ранучо II (новият херцог на Кастро) се опитва да спре папското настъпление, но опитът му да се противопостави е провален. Към града се насочва Луиджи Матеи. На 2 септември 1649, по заповед на папа Инокентий X, той превзема крепостта, опожарява и разрушава целия град (не е пощадена и католическата катедрала в града)[2]. Накрая, за да се подиграят, войниците поставят колона с надпис "Quì fu Castro" (Тук се издигаше Кастро). Художествените ценности са откарани във Ватикан.
Столицата Кастровската област е пренесена Аквапенденте. Под натиска на френската корона Ватиканът дава на пармския херцог отсрочка да изплати дълговете си и да си върне Кастро отначало до 1660, а по-късно и до 1664 година. Невъзможността на Фарнезе да погасят задълженията си позволила на папата да заграби Кастро и официално да го направи част от папската държава.