Войсил (деспот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Войсил е средновековен български болярин от XIII-XIV век, деспот. По-малък брат е на цар Смилец (1292-1298) и севастократор Радослав. Родовите му земи се намирали в Подбалканската област — от Копсис до Сливен, като за средищен град имал Копсис.

В началото на XIV век като византийски съюзник Войсил воюва срещу българските царе Тодор Светослав (1300-1321), Георги II Тертер(1321-1323) и Михаил Шишман (1323-1330). На няколко пъти той е принуден да бяга във Византия.

След смъртта на Георги II Тертер Войсил навлиза с византийска помощ в родовите си земи и възстановява властта си над тях. Византийският император Андроник III Палеолог му дава титлата "деспот на България". Така след 23-годишно изгнание той създал едно полунезависимо княжество (деспотат), с главен укрепен град Копсис, васално на Византия.

Първоначално Михаил Шишман не се занимавал с това деспотство, защото имал да разрешава териториални проблеми с византийците по черноморския бряг, но след като ликвидирал този проблем, той обърнал поглед и към деспотството на Войсил. След обсада Михаил Шишман превзема Копсис, а Войсил преди това тайно избягва при византийците, така тези земи са присъединени към Търновското царство до падането им под османска власт при Иван Шишман.

В гражданската война във Византия (1341-1347) Войсил е на страната на Йоан Кантакузин и участва в овладяването от неговите войски на Охрид и Костур.