Войсил (деспот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войсил
деспот
Лични данни
Роден
XIII век
Семейство
ДинастияСмилец

Войсил е средновековен български аристократ от династията Смилец, живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар Смилец (1292-1298) и севастократор Радослав. Деспот и владетел на Средногорското княжество.В началото на XIV век като византийски съюзник Войсил воюва срещу българските царе Тодор Светослав (1300-1321), Георги II Тертер(1321-1323) и Михаил Шишман (1323-1330).

В края на ХІІІ в. като самостоятелно владение се появява т. нар. Средногорско княжество, обхващащо земите в Подбалканската област. Негови владетели са тримата братя Смилец, Радослав и Войсил.То обхваща земите по горното течение на р. Марица и територията между реките Стряма и Тунджа, чак до гр. Сливен – „...градовете на Мизия, от Стилбнос (Сливен) до Копсис, Център на княжеството е крепостта Копсис (между гр. Сопот и гр. Карлово). За Войсил не се знае абсолютно нищо за него по време на царуването на цар Смилец, както и дали въобще е притежавал някаква титла. При управлението на царица Смилцена и малолетния Иван IV Смилец Войсил емигрирал във Византия. След смъртта на Георги II Тертер Войсил навлиза с византийска помощ в родовите си земи и възстановява властта си над тях. Византийският император Андроник III Палеолог му дава титлата „деспот на България“. Така след 23-годишно изгнание той създал едно полунезависимо княжество (деспотат), с главен укрепен град Копсис, васално на Византия. През 1304 година Войсил командва авангарда на византийските войски, победени от цар Теодор I Светослав в битката при Скафида, недалеч от днешен Бургас. След неуспешната битка Войсил все пак остава като един от висшите военни на Византия.

През 1304-1306 г. Войсил бил начело на аланите и т.нар. туркопули (християнизирани турци) срещу каталаните в сраженията на Галиполския полуостров. По-късно го виждаме в Източна Тракия, във времето, когато аланите избягали в България, което станало през 1307 г. Всъщност, по-рано част от тези алани, както стана дума, били командвани от самия Войсил, докато сега те преминали на страната на византийския и лично Войсилов противник цар Теодор Светослав. До 1322 г. отсъстват сведения за българския болярин, но е ясно, че той оставал сред висшите военни на империята. През посочената година, в която вече бушувала гражданската война "на двамата Андрониковци" (1321-1328), Войсил преминал от лагера на Андроник II в онзи на неговия внук Андроник III Палеолог. Младият Андроник имал свои планове към България, в които Войсил играел важна роля.През 1323 г. Войсил бил вече "деспот на Мизия “Доколкото ситуацията в Търново и страната се отличавала с вътрешни борби и установяването на властта на Михаил III Асен Шишман, Войсил без особени трудности навлязъл в територията на царството. Той овладял, земите между Сливен и Копсис. Приема се, че деспот Войсил създал самостоятелно владение, което да стане плацдарм за атака срещу Търново и царския престол. Войсил се ангажирал и с византийските действия срещу Пловдив, отбраняван от Иван Русина. Първоначално Михаил Шишман не се занимавал с това деспотство, защото имал да разрешава териториални проблеми с византийците по черноморския бряг, но след като ликвидирал този проблем, той обърнал поглед и към деспотството на Войсил. След обсада Михаил Шишман превзема Копсис, а Войсил преди това тайно избягва при византийците, така тези земи са присъединени към Търновското царство до падането им под османска власт при Иван Шишман. След като бяга в Константинопол, деспота е назначен за главнокомандващ на византийската кавалерия в Макеодония. В гражданската война във Византия (1341-1347) Войсил е на страната на Йоан Кантакузин и участва в овладяването от неговите войски на Охрид и Костур.