Волак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Волак
Βώλακας
— село —
Поглед към Волак
Поглед към Волак
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Боздаг
Надм. височина 893 m
Население 1190 души (2001)
Пощенски код 66033
Волак в Общомедия

Во̀лак или понякога О̀лак (на гръцки: Βώλακας, Волакас, катаревуса: Βώλαξ, Волакс) е село в Република Гърция, дем Неврокоп с 1190 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 36 километра северно от град Драма и на 25 километра югоизточно от демовия Зърнево (Като Неврокопи) в проход в планината Боздаг (Фалакро). На 10 километра от селото се намира Ски център Фалакро. Синорите на селото се простират до землищата на Бъбълец (Пирги) на юг, Руждене (Гранитис) и Зърнево на запад, Ливадища (Ливадаки) и Черешово (Пагонери) на северозапад, Горна Лакавица (Микроклисура) и Сидерово (Месовуни) на север.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Волак е алегроформа от съчетанието во̀лска лъка. Съществува същото местно име Волак, край неврокопското село Лещен. Жителското име е о̀лажа̀нин, о̀лажа̀нка, о̀лажа̀не.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания първоначално селото е било разпръснато на махали из планината Боздаг, състоящи се от по 10-15 къщи, разположени край извори. Останки от тези махали според спомените на местни жители се намирали в местностите Кърмила̀та, За̀върша, Света Богородица, Ва̀раде. По-късно жителите на отделните махали се събрат на мястото на сегашното село, след като стопанин, търсещ изгубения си вол, случайно намира там извор.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Волак е голямо, чисто българско село, числящо се към Драмската кааза на Османската империя. В 1876 година в селото съществува гръцко училище.[4]

В 1885 година в селото има 750 жители, а според сведения от 1886 година всички са екзархисти.[4] Това се потвърждава и от български сведения, според които до 1880 година във Волак няма гъркомани. Елинизмът настъпва към Волак след 1890 година, когато в Драма става митрополит Хрисостом.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Волак, на СИ от Плевня 5 часа. Път неравен и стръмен. Това село е отвъд Боздаг и би трябвало да принадлежи на Неврокопската кааза. Сградено е на високо равнище, заобиколено отвсякъде с планина. Тук планината е гориста и богата с всякакви дървета, които дават главното занятие на селянете. Повечето са въгляри, дърводелци; градиво разнасят по цялата околия, до Драма. Малкото нивя, що имат, са по ниските поли на планината. Преди две години сградили ново училище, което и до сега си е без учител. В църквата „Св. Илия“ чете се смесено. Числото на къщите е 180, чисти българе.[5]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 160 - 170 къщи българи.[6] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1130 българи-християни.[7] Според гръцката статистика, през 1913 година във Волак (Βόλακκας, Волакас) живеят 894 души.[8]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година почти цялото село с изключение на няколко къщи минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волак има 960 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 67 ученици.[10]

Около 1906 година, според доклада на генералния инспектор на гръцките училища в Македония Димитриос Сарос, в селото има 970 жители, от които 625 българи екзархисти, 331 гърци и 14 турци. Според гръцкия подконсул в Кавала Николаос Маврудис турците в селото са 108. Според него църковната борба между екзархисти и патриаршисти от 1896 година е взела доста жертви. Властите дават църквата за последователно ползване на двете партии, а сградата на училището е разделена наполовина. Селото е посетено от митрополит Хрисостом Драмски, който се опитва да върне екзархистите към Патриаршията.[4]

В гръцкото училище във Волак след 1902 година преподават гъркоманите от Просечен Нако и Димитър Бояджиеви - организатор на гръцкия комитет в селото до 1905 г. След 1905 година преподават Димитриос Франдзис от Лесбос и жена му Евангелия Франдзи, отровена от българки.[11]

По време на учебната 1910 – 1911 година според гръцки данни във Волак има 92 православни къщи със 113 семейства и 556 души. Смесено четирикласно училище с детска градина, в което учат 25 ученици и 30 ученички и преподават 1 учител и 1 учителка. В селото има и 70 екзархийски семейства с 353 души.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Волак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Български свещеници във Волак са последователно поп Георги между 1870 – 1904 година, когато е обезглавен от турци в къщата си, а син му остава инвалид след побой, поп Марин, който през 1913 година е разстрелян от гръцки войници, защото дарява пари за построяването на българската църква в селото, поп Иван Величков Янчев, който в 1913 година завършва училище за свещеници в Скопие, но през 1919 година се преселва в България, а през 1944 година е назначен за Архиерейски наместник в Ивайловград. Последен български свещеник на селото е поп Димитър Божков, който до 1916 година служи във Волак на гръцки език, а след това до 1918 година на български и отново на български между 1941-1944 година[13].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.

Според Никола Янчев до Първата световна война населението говорело гръцки само в общината и полицейския участък. Едва след 1936 година при режима на Йоанис Метаксас властите започват усилена елинизаторска политика. На децата е забранено да говорят вкъщи на български, дори ако по-възрастните членове на семейството не знаят гръцки език. На празници е забранено да се пеят български песни. Сутрин преди училище се наказвали учениците, които говорят на български. В събота и неделя децата били принуждавани да посещават патриотични лекции.[1]

Към 1928 година във Волак има заселено 1 гръцко бежанско семейство със 3 души – бежанци.[14]

След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Волак търпи редовни нападения от разбойническата андартска чета на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато, убити са 7 души, 40 къщи са опожарени, а 350 души бягат в България.[15]

По време на Гражданската война в Гърция в периода 1946-1949 година във Волак се водят боеве между националистите и армията на ЕЛАС, и са изгорени над 150 къщи.

В началото на XXI век Волак наоброява около 400 къщи. Старата българска църква „Свети Илия“ (1841) е затворена и е построена нова през 1983 година. В района на селото се намират над десет параклиса, сред които „Свети Архангел“, „Свети Константин и Елена“, „Свети Георги“ и други. Основният поминък за селото е скотовъдството и работата в мраморните кариери в района.[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Хаджи Георги Попиванов
Андон Янакиев и Ангел Дончев
Родени във Волак
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Янакиев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Армен Купчу (1885 – 1905), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Великов, македоно-одрински опълченец, живеещ в село Кацелово, Лазарет на МОО[17]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Карагеоргиу Мавродис (Γεώργιος Καραγεώργου ή Μαυροδής), гръцки андартски деец, четник[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Хаджи Георги Попиванов (1844 - 1905), български общественик, следвал в Атина, дългогодишен учител в село Просечен
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Янакиев (1867/1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Десета прилепска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Николов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[21]
  • Flag of Greece.svg Константинос Сингос (Κωνσταντίνος Σίγγος), гръцки андартски деец, четник[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Консулата, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Джамбазов (1884 – ?), Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Стоянов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Марин Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Стоянов (1882/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Костадинов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първарота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Николов Кичуков (1895 - ?), български комунист, емигрант в Петралик, Петричко, член на БКП от 1920 г., в 1925 - 1943 година живее в Асеновград, ятак през Втората световна война, в 1943 - 1944 г. лежи в Пловдивския затвор[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Трифон Симидчиев (1906 – 1996), български духовник
  • Flag of Greece.svg Христос Айдонис (p. 1963), гръцки политик
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[29]
Починали във Волак
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Япов (около 1865 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Антонова, Л. Някои поправки на данните за говора на с. Волак, Драмско. Според т. I на Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. – Бълг. ез., 1982, № 5, 436—439.
  • Антонова, Л. Форми за минало несвършено време в говора на с. Волак, Драмско – Бълг.ез., 1985, № 5, 485—490.
  • Антонова, Л. Форми за 1 лице сегашно време в говора на с. Волак, Драмско. – Бълг. ез., 1985, № 2, 110—114.
  • Антонова – Василева, Л. Фонетичната система на говора на с. Волак, Драмско, в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр.197 – 229.
  • Янчев, Никола. Село Волак – минало и настояще. Гоце Делчев, [2004].
  • Митринов, Г. Фасадният надпис на камбанарията при църквата „Св. Пророк Илия” в с. Волак, Драмско. – В: Сб. Съвременните измерения на едно научно прозрение. 150 години от рождението на Ватрослав Облак. С., 2015, с. 202-206. ISBN 978-954-362-160-6.
  • Митринов, Г. В памет на краеведа Никола Яньов Янчев (1928-2912). – Македонски преглед, 2014, № 1: 160-162.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Антонова-Василева, Лучия. Говорът на с. Волак, Драмско (морфология на именната система). София, в: Проблеми на българския език в Македония, Македонски научен институт, 1993. с. 191.
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 92.
  3. Антонова-Василева, Лучия. Говорът на село Волак, Драмско (Морфология на именната система), в: Проблеми на българския език в Македония, София, Македонски научен институт, 1993, с. 190.
  4. а б в г Καρσανίδης, Ευάγγελος Γ. Η παιδεία στην τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Τα σχολεία του Βώλακα Δράμας.. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 34.
  6. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  9. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  10. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.204-205.
  11. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.835.
  13. Янчев, Никола. Бежанска носталгия, изд. Благоевград, 2008, стр. 30-32.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 277.
  16. Янчев, Никола. Бежанска носталгия, Благоевград, 2008, стр. 30-32
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.120.
  18. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 24. (на гръцки)
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.815.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.281.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.501.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.206.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.674.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.160.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.677.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.367.
  27. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 210. Посетен на 2 септември 2015.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.173.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.368.
     Портал „Македония“         Портал „Македония