Волжки българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Волжки българи
Възстановка на жилищна сграда на волжките българи от XI-XII век в Националния музей на Република Татарстан през 2018 г.
Възстановка на жилищна сграда на волжките българи от XI-XII век в Националния музей на Република Татарстан през 2018 г.
Езикпрабългарски
Религияислям, тенгризъм
Сродни групиСалтово-маяцка култура

Волжките българи са етническа група в Средното Поволжие, съществувала през VII-XIII век. Тя възниква със заселването в региона на прабългари - след разпадането на Велика България, начело със своя водач Котраг, те основават там държавата Волжка България. Съществува и хипотеза, че Котраг не е лично име,[1] а по-скоро се отнася за предводителя на котрагите/кутригури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Волжките прабългари се заселват в земите около сливането на реките Волга и Кама през 7 век,. Там те създават своя поликултурна държава, в която съжителстват котраги/кутригури, савири, есегели, биляри, барсили, сакалиби а впоследствие тези племена се омешват с угро-фините, хорезмииците, арменците, мордовците и маджарите. държавата остана известна в историческата наука Волжка България или Волжко-Камска България (също и като Итилска България). Тя обаче бързо става васална на Хазарския хаганат. Волжките българи създават градовете Велики Болгар , Биляр и Казан. През 922 г. приемат исляма за държавна религия. Съществуват хипотези, че още в края на IX и началото на X в. започва разпространение на ханафитския ислям сред волжките прабългар. Към 907 г. исляма вече е бил сериозно застъпен в тези земи[2] и впоследствие има втора вълна на ислямизация. Западането на Хазарския хаганат, и възможността чрез исляма да бъдат централизирани племената ускорява развитието на Волжко-Камска България. Постепенно волжките прабългари заменят руническата писменост с арабската писменост. Всички тези процеси във Волжка България спомагат тя бързо да се наложи като важен културен и религиозен център от средата на X в. В нея се проявяват редица лекари, [3] астрономи, богослови[3], философи, строят се медресета и джамии. От втората половина на X в. Киевска Рус и наследилото я Влазимиро-суздалско княжество започват да гледат на Волжка България като на политически съперник и князете им организират редица наказателни походи срещу волжко-българската държава. През XIII век в земите на Волжка България нахлуват монголците . От 1223 до 1237 Волжка България се отбранява ту срещу монголо-татарите, ту срещу русите, но накрая пада под властта на Златната орда, а столицата Биляр е превърната в резиденция на господаря на Ордата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. znam.bg, архив на оригинала от 17 април 2018, посетен 17 април 2018
  2. Владимиров, Георги, Дунавска България и Волжка България VII – IX в. 2007, ИК „Орбител“
  3. а б Владимиров, Георги. Другата България на Волга. Изгубената цивилизация 2021 второ издание 95 – 96 стр