Волфганг Паули

Волфганг Паули Wolfgang Ernst Pauli
австрийски физик
Роден	25 април 1900 г. Виена, Австро-Унгария
Починал	15 декември 1958 г. Цюрих, Швейцария
Погребан	Швейцария
Религия	католицизъм
Националност	Австрия
Учил в	Мюнхенски университет
Работил в	Хамбургски университет (1923 – 1928) Гьотингенски университет (1921 – 1922) Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих (1928 – 1940) Университет „Пърдю“ (1942 – 1942) Мичигански университет (1941 – 1941) Принстънски университет (1940 – 1946) Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих (1946 – 1958)
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Арнолд Зомерфелд
Известен с	принцип на Паули
Награди	Нобелова награда за физика (1945)
Волфганг Паули в Общомедия

Волфганг Ернст Паули (на немски: Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.

Биография

Паули е роден на 25 април 1900 г. във Виена, Австрия, в семейството на лекаря и професор по химия Волфганг Йозеф Паули (1869 – 1955), произхождащ от видното пражко еврейско семейство Пашелес (Pascheles), и журналистката Берта Шюц. През 1898 г. бащата сменя фамилията си от Пашелес на Паули, а през следващата година, непосредствено преди да се ожени, приема католическата вяра. Презимето на младия Паули идва от името на неговия кръстник, известния физик Ернст Мах, който в Прага е учител на баща му.

През 1918 г. Паули завършва с отличие гимназията „Доблингер“ във Виена, а само два месеца след това публикува първата си научна статия, върху общата теория на относителността на Айнщайн. През 1921 г. защитава докторска дисертация в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ на тема „Квантова теория на йонизирания молекулярен водород“ под ръководството на Арнолд Зомерфелд. След това прекарва година в Гьотингенския университет като асистент на Макс Борн, от 1923 до 1928 г. е професор в Хамбургския университет, а от 1928 г. – в Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих. През 1930 г. Паули изказва предположението, че съществува елементарната частица неутрино, което предположение става втория по значимост негов принос в атомната физика. Тази всепроникваща частица е открита експериментално едва след 26 години, още преди Паули да почине. През 1940 г. емигрира в САЩ и става професор в Института за перспективни изследвания (на английски: Institute for Advanced Study, IAS) в Принстън. През 1946 г. се завръща в Цюрих на предишното си професорско място.

Известен е главно със своите трудове върху спиновете на елементарните частици, по специално с неговия принцип на забраната, който е в основата на разбирането на структурата на материята и химията като цяло.

През 1958 г. Паули се разболява от рак на панкреаса. Когато неговият последен асистент, Чарлз Енц, го посещава в болницата Роткройц в Цюрих, Паули го пита: „Видяхте ли номера на стаята?“ Номерът бил 137, и Паули го приема за лошо предзнаменование. През целия си живот Паули се занимава с въпроса, защо константата на тънката структура, безразмерна фундаментална константа, има стойност, почти равна на 1/137. Паули умира в тази стая на 15 декември 1958 г.

Библиография

• Михаил Бушев. Непознатият Волфганг Паули. – Философски алтернативи, 2010, № 1,

Външни препратки

• Biography // Nobelprize.org. Посетен на 13 юни 2008.
• фон Мейен, Карл. Волфганг Ернст Паули (1900 – 1958) // Светът на физиката бр.2, стр.47. 2000. Архивиран от оригинала на 11 април 2016.