Волфганг Паули
| Волфганг Паули Wolfgang Ernst Pauli | |
|---|---|
| австрийски физик | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 15 декември 1958 г.
|
| Погребан | Швейцария |
| Националност |  Австрия |
| Учил в | Мюнхенски университет |
| Награди | Нобелова награда за физика (1945)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Учил при | Арнолд Зомерфелд |
| Работил в | Гьотингенски университет Хамбургски университет Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих Институт за перспективни изследвани |
| Известен с | принцип на Паули |
| Награди |  Нобелова награда за физика (1945) |
| Волфганг Паули в Общомедия | |
Волфганг Ернст Паули (на немски: Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Паули е роден на 25 април 1900 г. във Виена, Австрия[3], в семейството на лекаря и професор по химия Волфганг Йозеф Паули (1869 – 1955), произхождащ от видното пражко еврейско семейство Пашелес (Pascheles),[4] и журналистката Берта Шюц. През 1898 г. бащата сменя фамилията си от Пашелес на Паули, а през следващата година, непосредствено преди да се ожени, приема католическата вяра. Презимето на младия Паули идва от името на неговия кръстник, известния физик Ернст Мах, който в Прага е учител на баща му.
През 1918 г. Паули завършва с отличие гимназията „Доблингер“ във Виена, а само два месеца след това публикува първата си научна статия, върху общата теория на относителността на Айнщайн. През 1921 г. защитава докторска дисертация в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ на тема „Квантова теория на йонизирания молекулярен водород“ под ръководството на Арнолд Зомерфелд. След това прекарва година в Гьотингенския университет като асистент на Макс Борн, от 1923 до 1928 г. е професор в Хамбургския университет, а от 1928 г. – в Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих. През 1930 г. Паули изказва предположението, че съществува елементарната частица неутрино, което предположение става втория по значимост негов принос в атомната физика. Тази всепроникваща частица е открита експериментално едва след 26 години, още преди Паули да почине. През 1940 г. емигрира в САЩ и става професор в Института за перспективни изследвания (на английски: Institute for Advanced Study, IAS) в Принстън. През 1946 г. се завръща в Цюрих на предишното си професорско място.
Известен е главно със своите трудове върху спиновете на елементарните частици, по специално с неговия принцип на забраната, който е в основата на разбирането на структурата на материята и химията като цяло.
През 1958 г. Паули се разболява от рак на панкреаса. Когато неговият последен асистент, Чарлз Енц, го посещава в болницата Роткройц в Цюрих, Паули го пита: „Видяхте ли номера на стаята?“ Номерът бил 137, и Паули го приема за лошо предзнаменование. През целия си живот Паули се занимава с въпроса, защо константата на тънката структура, безразмерна фундаментална константа, има стойност, почти равна на 1/137. Паули умира в тази стая на 15 декември 1958 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б The Nobel Prize in Physics 1945. // Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
- ↑ а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
- ↑ Babelio
- ↑ Ernst Mach and Wolfgang Pauli’s ancestors in Prague
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Михаил Бушев. Непознатият Волфганг Паули. – Философски алтернативи, 2010, № 1,
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 13 юни 2008.
- фон Мейен, Карл. Волфганг Ернст Паули (1900 – 1958). // Светът на физиката бр.2, стр.47. 2000. Архив на оригинала от 2016-04-11 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||
|