Волфрамит
| Волфрамит | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Цвят на чертата | кафяв цвят |
| Волфрамит в Общомедия | |
Волфрамитът е желязо-манган съдържащ минерал на волфрама, описващ се с химическата формула (Fe, Mn)WO4.[1][2][3] Представлява междинна форма между минералите ферберит и хюбнерит.[4] Заедно с минерала шеелит, волфрамитът е една от най-важните суровини за добив на волфрам в световен мащаб. Волфрамитът се среща в кварцови жили и пегматитови асоцииации в гранитни интрузивни скали. Често срещани съпътстващи минерали са каситерит, шеелит, кварц, пирит, галенит, сфалерит и арсенопирит.
В миналото голямо количество от минерала е добиван в Бохемия, Саксония и Корнуол. Китай е най-големият доставчик на волфрамови руди с около 60% от световния добив, в това число и на волфрамит. Други страни в които се добива този минерал са Австралия, Боливия, Корея, Португалия, Русия, САЩ и Тайланд.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на минерала произлиза от химическия елемент волфрам.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Волфрамитът е високо ценена суровина за производството на волфрам, особено за военни цели. По време на Втората световна война, мини за волфрам са били стратегически ресурс, поради употребата на волфрама при производството на амуниции. Германските индустриални машини са използвали предимно волфрамови карбиди.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов-Китин, Владислав. Волфрамит Wolframite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 158 – 159.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. волфрамит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 179.
- ↑ Wolframite // mindat.org. Посетен на 27 април 2024. (на английски)
- ↑ Wolframite Mineral Data // webmineral.com. Посетен на 27 април 2024. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 441.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 548 – 550.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 115.