Волфрам фон Рихтхофен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Волфрам фон Рихтхофен
германски фелдмаршал
El General de l'Aire Alexander Löhr (esquerra) amb Wolfram von Richthofen (dreta)

Звание Фелдмаршал
Години на служба 1913 – 1918; 1933 – 1944 г.
Служи на Flag of Germany (1867–1919).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Cross-Pattee-Heraldry.svg Луфтщрайткрефт (1918)
Луфтвафе (1945)
Военно формирование въздушни войски
Командвания Легион Кондор
8 авиокорпус
2-ри въздушен флот
4-ти въздушен флот
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Рицарски кръст
Образование Технически университет - Берлин

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Подпис Wolfram von Richthofen signature.svg
Волфрам фон Рихтхофен в Общомедия

Волфрам Фрайхер[1] фон Рихтхофен (на немски: Wolfram von Richthofen) е немски фелдмаршал от Луфтвафе по време на Втората световна война.

Фон Рихтхофен е далечен братовчед на немския пилот от Първата световна война Манфред фон Рихтхофен, известен като Червения барон (сваля 80 противникови самолета преди да бъде убит през 1918 г.) и по-младия брат на барона Лотар фон Рихтхофен, който сваля 40 противникови самолета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в имението Баждорф, близо до Стрегау, Долна Силезия. По време на Първата световна война служи в германска кавалерийска част. През 1918 г. той се научава да пилотира и е прехвърлен във военновъздушните сили. През март 1918 г. е назначен към ексадрон изтребители Яща 11 и до края на войната сваля осем самолета, което му печели титлата Ас.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната фон Рихтхофен учи инженерство между 1919 и 1922 г. На 18 септември 1920 г. се жени за Юта фон Селхов (1896 – 1991) в Бреслау (сега Вроцлав, в Полша). Имат три деца.

Легион Кондор[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 г. фор Рихтхофен се присъединява към Луфтвафе и става един от командващите офицери на легион Кондор участващ през 1936 г. в гражданската война в Испания. Той командва бойните формации отговорни за бомбардировката на Герника, при което загиват много цивилни. Фон Рихтхофен е назначен за началник щаб при Хуго Шперле и взема дейно участие в извличането на важни изводи от участието в гражданската война, които служат добре на Луфтвафе по време на Втората световна война. През септември 1938 г. е повишен до генерал-майор и служи като съветник на генерал Франсиско Франко до завръщането си в Германия през май 1939 г., за да поеме командването над завърналия се легион Кондор.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

На 1 септември 1939 г. фон Рихтхофен командва 8 авиокорпус по време на нападението над Полша. Той ръководи въдушното нападение над Варшава.

По време на битката за Франция, от 10 май 1940 г., пикиращите бомбардировачи Юнкерс-87 от 8 авиокорпус осигурява въздушна поддръжка на 6 армия, командвана от Валтер фон Райхенау, в Белгия, и танкова група Клайст, командвана от Паул фон Клайст във Франция. По време на битката за Британия частта на фон Рихтхофен участва в неуспешния опит да бъдат победени кралските военновъздушни сили.

През април 8 авиокорпус осигурява въздушна поддръжка на операция Марита и битката за Крит. На 17 юли 1941 г. След успешното участие в тези кампании фон Рихтхофен, вече генерал, става 26-ият получател на Рицарски кръст с дъбови листа (Ritterkreuz mit Eichenlaub). След успешната кампания на балканите той е назначен за командир на 2-ри въздушен флот базиран в Италия.

Операция „Барбароса“ (1941)[редактиране | редактиране на кода]

Федор фон Бок (вляво), Херман Хот (централно) и фон Рихтхофен (вдясно, изглед отзад) обсъждат плануваната операция Барбароса, 8 юли 1941. Битка при Смоленск.

На 22 юни 1941 г. стартира операция Барбароса, нападението над Съветския съюз. Фон Рихтхофен усъвършенства тактиките за близка поддръжка и взаимодействие с наземните части. Корпусът му осигурява поддръжка на формациите участващи в офанзивата към Москва (операция Тайфун) и последвалите защитни операции при последвалата съветска контраофанзива. Той е повишен до генералоберст през февруари 1942 г. и има същия ранг като най-висшите офицери на Луфтвафе (Ханс Йешонек и Ернст Удет). През май/юни 1942 г. 8 авиокорпус играе важна роля в успешната кампания на Ерих фон Манщайн на кримския полуостов и превземането на Севастопол. Фон Рихтхофен работи заедно с Манщайн по време на тези операции и двамата остават с високо впечатление за способностите на другия. По-късно Манщайн описва Рихтхофен като: със сигурност най-добрият военновъздушен командир, който имахме през Втората световна война.[2]

В края на юни 1942 г. фон Рихтхофен е назначен за командир на 4-ти въздушен флот, който поддържа група армии „Юг“ по време на настъплението към Сталинград и кавказкия регион. През зимата на 1942 г. 6-а армия под командването на Фридрих Паулус е обградена след съветска контраатака, част от битката при Сталинград. Хитлер е уверен от Херман Гьоринг, че Луфтвафе може да осигурява необходимите за обградената армия продоволствия по въздуха и забранява на Паулус да отстъпи. Волфрам фон Рихтхофен безуспешно се опитва да ги убеди в обречеността на това начинание. Въпреки че въздушният мост успява да достави 8300 тона за 72 дни, това е далеч под необходимите за 6-а армия. Операцията струва на 4-ти въздушен флот близо 500 самолета и 1000 души.

На 16 февруари 1943 г. Хитлер повишава фон Рихтхофен до фелдмаршал. Той става един от шестимата офицера от Луфтвафе с това звание в историята на Третия райх. Останалите са Херман Гьоринг (от 1938 г. до юли 1940 г., когато е повишен Райхсмаршал), Алберт Кеселринг, Ерхард Милх, Хуго Шперле и Роберт Ритер фон Грайм. Фон Рихтхофен е на 47 години, когато получава този ранг. Само Гьоринг е по-млад, когато получава (на 45 години). В края на 1944 г. фон Рихтхофен се пенсионира по здравословни причини. На 12 юли 1945 г. умира от мозъчен тумор докато е държан в плен в Бад Ишл от американците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса.
  2. Hayward, Joel S.A.: „Stopped at Stalingrad: The Luftwaffe and Hitler's Defeat in the East 1942 – 1943“, стр. 73. University Press of Kansas, 1998

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Hayward, Joel S.A. Stopped at Stalingrad:The Luftwaffe and Hitler's Defeat in the East 1942 – 1943. SSSR, University Press of Kansas, 1998. ISBN 978-070061146-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]