Волховски фронт
Волховския фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.
Първо формиране (17 декември 1941 – 23 април 1942)
[редактиране | редактиране на кода]Първото формиране на Волховския фронт става на 17 декември 1941 г. от части от лявото крило на Ленинградски фронт. През целия този период командващ на фронта е армейски генерал Кирил Афанасиевич Мерецков[1].
По това време в битката за Ленинград (1941 – 1944) против войските на Волховския и войските на Ленинградския фронт противостоят 16-а (декември 1941 – януари 1942) и 18-а (януари – април 1942) немски армии от Групата армии „Север“. В този период войските на Волховския фронт участват в:
- Тихвинската стратегическа настъпателна операция (10 ноември – 30 декември 1941)
- Любанска операция (7 януари – 30 април 1942)
- Операция по извеждането на 2-а ударна армия от обкръжение (13 май – 10 юли 1942)
- Синявинска операция (1942)
На 23 април 1942 г. фронтът е преобразуван във Волховска група войски.
Съставни армии
[редактиране | редактиране на кода]- 4-а армия – генерал-майор Пьотър Алексеевич Иванов (17 декември 1941 – 3 февруари 1942); генерал-майор Пьотър Иванович Ляпин (3 февруари – 23 април 1942)
- 26-а армия – генерал-лейтенант Григорий Григориевич Соколов (18 – 25 декември 1941)
- 52-а армия – генерал-лейтенант Николай Кузмич Кликов (18 декември 1941 – 10 януари 1942); генерал-лейтенант Всеволод Фьодорович Яковлев (10 януари – 22 април 1942)
- 59-а армия – генерал-майор Иван Василиевич Галанин (17 декември 1941 – 23 април 1942)
- 2-а ударна армия – генерал-лейтенант Григорий Григориевич Соколов (25 декември 1941 – 10 януари 1942); генерал-лейтенант Николай Кузмич Кликов (10 януари – 16 април 1942); генерал-лейтенант Андрей Андреевич Власов (16 – 23 април 1942)
Второ формиране (8 юни 1942 – 15 февруари 1944)
[редактиране | редактиране на кода]Второто формиране на Волховския фронт става на 8 юни 1942 г. от по-рано образуваната Волховска група войски. През целия този период командващ на фронта е армейски генерал Кирил Афанасиевич Мерецков.
По това време в битката за Ленинград (1941 – 1944) против войските на Волховския и войските на Ленинградския фронт противостоят 18-а (януари 1942 – февруари 1944) и 11-а (септември – октомври 1942) немски армии от Групата армии „Север“. В този период войските на Волховския фронт участват в:
- Операция „Искра“ (12 – 30 януари 1943)
- Операция „Полярна звезда“ (февруари – април 1943)
- Мгинска настъпателна операция (22 юли – 22 август 1943)
- Ленинградско-Новгородска операция (14 януари – 1 март 1944)
- Новгородско-Лужка настъпателна операция (14 януари – 15 февруари 1944)
На 15 февруари 1944 г. фронтът е разформирован.
Съставни армии
[редактиране | редактиране на кода]- 4-а армия – генерал-майор Пьотър Иванович Ляпин (8 – 25 юни 1942); генерал-лейтенант Николайй Иванович Гусев (25 юни 1942 – 30 октомври 1943)
- 8-а армия – генерал-лейтенант Филип Никанорович Стариков (9 юни 1942 – 15 февруари 1944)
- 52-а армия – генерал-лейтенант Всеволод Фьодорович Яковлев (8 юни 1942 – 11 март 1943)
- 54-а армия – генерал-майор, от 10 ноември 1942 генерал-лейтенант Александър Василиевич Сухомлин (8 юни 1942 – 8 май 1943); генерал-майор, от 25 септември 1943 генерал-лейтенант Сергей Василиевич Рогински (11 март 1943 – 15 февруари 1944)
- 59-а армия – генерал-майор, от 10 ноември 1942 генерал-лейтенант Иван Терентиевич Коровников (8 юни 1942 – 15 февруари 1944)
- 1-а ударна армия – генерал-лейтенант Генадий Петрович Коротков (2 – 15 февруари 1944)
- 2-а ударна армия – генерал-лейтенант Андрей Андреевич Власов (8 юни – 1 юли 1942); генерал-лейтенант Николай Кузмич Кликов (24 юли – 2 декември 1942); генерал-лейтенант Владимир Захарович Романовски (2 декември 1942 – кр. февруари 1943 и 9 – 18 март 1943)
- 14-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията, от 30 април 1943 генерал-лейтенант от авиацията Иван Петрович Журавльов (август 1942 – 15 февруари 1944)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мерецков К. А. На службе народу. — М.: Политиздат, 1968.