Ворарефилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пример с манга-ворафилистична рисунка.

Ворарефилията е парафилия, характеризираща се с еротичното желание на някого да бъде изяден или понякога лично да консумира друго лице или същество или еротично привличане към процеса на ядене като цяло.[1][2][3] Тъй като ворарефилните фантазии обикновено не могат да се осъществяват в действителност, те често се изразяват в истории или рисунки, споделени в интернет.[4] Думата vorarephilia произлиза от латинското vorare (да "погълнеш" или "погълнат") и старогръцкото φιλία (филия, "любов").

Фантазията обикновено включва жертвата да бъде поглъщана цяла, въпреки че жертвите се дъвчат и храносмилането може да бъде или да не бъде включено. Умствените фантазии са отделени от сексуалния канибализъм, защото живата жертва обикновено се поглъща цяла. Понякога консуматорите са хора, но в тези фантазии често се появяват и антропорморфизирани животни, нормални животни, дракони и огромни змии. Ворарефилите понякога предпочитат да разграничават слаба и силна болка. Слаба болка означава, че жертвата е поглъщана цяла и жива и може да се върне в случай на "нефатален" сценарий, докато при силна болка жертвата преминава през по-зловещ, реалистичен процес на храносмилане.

Ворарефилията най-често се проявява на картинки, истории, видеоклипове и видеоигри и може да се появи в масовите медии.[5] В някои случаи ворарефилията може да бъде описана като вариация на макрофилия и може да се комбинира с други парафилии.[6] Отделно от макрофилията, фантазиите на болката често имат теми за БДСМ, микрофилия, фетишизъм на бременността, коварен фетишизъм и сексуален канибализъм.

Един анализ на случайните изследвания, свързва фантазията със сексуалния мазохизъм и предполага, че тя може да бъде мотивирана от желание да се слее с мощна друга или трайна самота. След като няма известно лечение за ворарефилите, психолозите от Център за наркомании и психическо здраве в Торонто препоръчват да се опитва да се "коригира, а не да променя или потиска" сексуалния интерес.[7] При необходимост може да се използват лекарства за намаляване на либидото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adams, Cecil. Eat or be eaten: Is cannibalism a pathology as listed in the DSM-IV?. // The Straight Dope, 2 юли 2004. Посетен на 4 април 2007.
  2. Ågmo, Anders. Functional and dysfunctional sexual behavior: a synthesis of neuroscience and comparative psychology. Academic Press, 2007. ISBN 0-12-370590-8. DOI:10.1016/B978-012370590-7/50013-X. с. 454.
  3. Brundage, Sandy. Fetish Confessions. // The Wave Magazine 2 (15). 31 юли 2002. Посетен на 30 април 2007.
  4. Lykins, Amy D. и др. Vorarephilia: A Case Study in Masochism and Erotic Consumption. // Archives of Sexual Behavior 43 (1). 21 септември 2013. DOI:10.1007/s10508-013-0185-y. с. 181–186.
  5. Brathwaite, Brenda. Defining sex. // Sex in video games. London, Charles River Media, 2007. ISBN 1-58450-459-5. с. 20.
  6. Ceilán, Cynthia. Weirdly Beloved: Tales of Strange Bedfellows, Odd Couplings, and Love Gone Bad. Globe Pequot, 2008. ISBN 1-59921-403-2. с. 90.
  7. Brean, Joseph. Man who desired to be eaten by a 'large, dominant woman' a baffling case for Toronto psychiatric hospital doctors. // National Post. 1 октомври 2013.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Психология“         Портал „Психология    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vorarephilia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.