Вормски едикт
Вормски едикт (на немски: Wormser Edikt) е нареждане на Карл V, с което на 8 май 1521 г. във Вормс се осъжда Мартин Лутер и се забранява четенето и разпространяването на неговите произведения в империята. Който намери Лутер трябва да го предаде в Рим и неговият подслон е забранен.
Едиктът се издава след изслушването на Лутер на заседанието на Вормския райхстаг на 17 и 18 април 1521 г. Понеже Лутер не признава никакво противоречие, ако не е цитирано от Библията, Карл V издава едикта на 8 май. [1] След завършването на райхстага на 25 май, текстът на едикта е приет на 26 май от тези участници на имперските съсловия, които още не са си тръгнали и след това издаден. [2][3] Още на 3 януари 1521 г. Лутер е чрез папската була Decet Romanum Pontificem отлъчен от църквата.
Вормският едикт не може да се приложи в цялата Свещена Римска империя, понеже Карл V след събранието почти едно десетилетие е извън империята. Особено курфюрст Фридрих от Саксония, при когото Лутер е поданик, не признава валидността на едикта, понеже е приет от неотпътувалото малцинство и нарежда тайното отвличане на Лутер и завеждането му в замъка Вартбург.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- David Berger, Das Edikt von Worms in thomistischer Perspektive. Der doctor angelicus als spiritus rector des Anathema in der causa Lutheri? Theologisches 32 (2002).
- Gerhard Liebig, Protestantische Kirchwerdung und Wormser Edikt. Karl V. als lutherischer „Kirchenvater“ wider Willen. Archiv für lutherische Theologie 24 (1995).
- Ekkehart Fabian, Die Entstehung des Schmalkaldischen Bundes und seiner Verfassung 1524/29–1531/35. (= Schriften zur Kirchen- und Rechtsgeschichte 1). Zweite, aufgrund neuer Quellen vollständig überarbeitete und erweiterte Auflage, Tübingen 1962.