Ворошилов (лек крайцер, 1937)

Червенознаменният крайцер „Ворошилов“ Краснознамённый крейсер „Ворошилов“
Крайцерът „Ворошилов“, 20 юни 1941 г.
Флаг	СССР
Клас и тип	Лек крайцер от проект 26, „Киров“
Производител	Gio. Ansaldo & C. (проект), Завод №198 в Николаев, СССР.
Служба
Заложен	15 октомври 1935 г.
Спуснат на вода	28 юни 1937 г.
Влиза в строй	20 юни 1940 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран на 2 март 1973 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	7970 t (стандартна); 8675 t (нормална); 9550 t (пълна)
Дължина	191,3 m
Дължина между перпендикулярите	178,0 m
Дължина по водолинията	187,0 m
Ширина	17,7 m
Газене	7,22 m
Броня	пояс: 50 mm; траверси: 50 mm; палуба: 50 mm; кули: 50 – 70 mm; бойна рубка: 100 – 150 mm
Задвижване	2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли Yarrow-Normand
Мощност	122 500 к.с. (91,3 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	34 възела (62 km/h)
Далечина на плаване	2140 морски мили;; Запас гориво: 1290 t нефт
Автономност	20 дни
Екипаж	881 души
Кръстен в чест на	Климент Ворошилов
Награди и почести:	орден Червено знаме
Въоръжение
Артилерия	3x3 180 mm; 6x1 универсални 100 mm;
Зенитна артилерия	6x1 45 mm; 4x1 12,7 mm зенитни картечници ДШК
Противолодъчно въоръжение	2 бомбомета БМБ-1 с боекомплект 20 големи (ББ-1) и 30 малки (БМ-1) дълбочинни бомби
Минноторпедно въоръжение	2x3 533 mm ТА; 164 мини
Самолети	1 катапулт К-12 („Хенкел“); 2 хидроплана КОР-1
Червенознаменният крайцер „Ворошилов“ в Общомедия

Червенознаменен крайцер „Ворошилов“ е лек крайцер от проект 26. Името си носи в чест на маршалa на Съветския съюз Климѐнт Ефрѐмович Ворошѝлов.

Строителство

Заложен е на 15 октомври 1935 г. в завод номер 198 в град Николаев. Спуснат на вода на 28 юни 1937 г. Включен в състава на Черноморския флот на 20 юни 1940 г.

История на службата

Великата отечествена война крайцера посреща в състава на Отряда на леките сили на Черноморския флот в качеството на негов флагмански кораб.

Участва, на 26 юни 1941 г. в неуспешния набег по Констанца прикривайки лидерите на есминци „Москва“ и „Харков“. Лидерът „Москва“ е загубен, крайцерът получава повреди от взрив на мина.

Следващата бойна операция на крайцера е едва на 19 септември 1941 г., когато провежда обстрел откъм морето срещу немските войски в района на Перекоп (Скадовск, Алексеевна и др.), изстрелва 148 снаряда от главния калибър. След това крайцерът „Ворошилов“ взема активно участие в отбраната на Севастопол. Крайцерът извършва рейдове към осадения Севастопол от пристанищата на Кавказското крайбрежие и обстрелва струпвания на немски войски.

В края на септември 1941 г. крайцера е пребазиран в Новоросийск. През ноември кораба е подложен на нападение на немската авиация и получава значителни повреди. След това крайцерът е отбуксиран за ремонт в Поти. През март 1942 г. крайцерът се връща в строй. В края на март КР „Ворошилов“ обстрелва позициите на немските войски във феодосийския залив, изстрелва 190 снаряда на главния калибър. През май крайцерът осъществява прехвърляне на 9-та бригада на морската пехота в Севастопол. През декември 1942 г. участва в безрезултатен набег на флота към бреговете на Румъния.

От декември 1942 г. до януари 1943 г. КР „Ворошилов“ се намира в ремонт. През февруари 1943 г. крайцера обстрелва немските войски в района на Новоросийск, изстрелвайки 240 снаряда от главния калибър. През ноември 1944 г. КР „Ворошилов“ е пребазиран в Севастопол.

След войната „Ворошилов“ влиза в състава на дивизията крайцери на Черноморския флот. През 1949 г. крайцерът печели съревнованието по артилерийски стрелби между флотовете. От 1954 г. се намира в основен ремонт, предполага се и модернизация на кораба, но вместо това, през февруари 1956 г., е изваден от бойния състав на флота и е разоръжен. От август 1959 г. е експериментален съд „ОС-24“.

През 1972 г. е преформиран на плаваща казарма „ПКЗ-19“ (войскова част 26967).

На 2 март 1973 г. крайцерът е изваден от състава на флота.

Награда

На 8 юли 1945 г. крайцерът е награден с ордена Червено знаме.

Командири

• капитан 2-ри ранг Харламов, Николай Михайлович (адмирал) (август – октомври 1937 г.);
• капитан 1-ви ранг Марков, Филип Савелиевич (авгус 1939 г. – 29 март 1943 г.);
• капитан 1-ви ранг Жуков, Евгений Николаевич (29 март 1943 г. – ноември 1947 г.)

Литература

• Чернышев А., Кулагин К. Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“. М., 2007, 128 с. ISBN 978-5-699-19623-4.

Външни препратки

• KIROV cruisers (project 26) (1938 – 1940) ((en))
• Крейсер Ворошилов на сайте ussrfleet Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine. ((ru))
• Ворошилов на сайте flot.sevastopol ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Ворошилов (лек крайцер, 1937)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ворошилов (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​