Ворошилов (лек крайцер, 1937)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червенознаменният крайцер „Ворошилов“
Voroshilov1941.jpg
Крайцер „Ворошилов“, 20 юни 1941 г.
Флаг СССР СССР
Клас и тип Лек крайцер от проект 26, „Киров“
Производител Gio. Ansaldo & C. (проект),
Завод №198 в Николаев, СССР.
Живот
Заложен 15 октомври 1935 г.
Спуснат на вода 28 юни 1937 г.
Влиза в строй 20 юни 1940 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 2 март 1973 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 191,16 m
Ширина 17,7 m
Газене 7,22 m
Задвижване 2 парни турбини;
6 парни водотръбни котли Яроу-Норман;
2 гребни винта;
122 500 к.с.
Скорост 34 възела
(62 km/h)
Водоизместимост 7970 t (стандартна)
9550 t (пълна)
Броня пояс: 50 mm;
траверси: 50 mm
палуба: 50 mm
кули: 50 – 70 mm
бойна рубка: 100 – 150 mm
Екипаж 881 души
Далечина на
плаване
2140 морски мили;
Въоръжение
Артилерия 3x3 180 mm
6x1 100 mm
Зенитна артилерия:
6 45 mm
4 зенитни картечници 12,7 mm ДШК
Самолети 2 хидроплана КОР-1; 1 катапулт К-12 („Хенкел“)
Торпеда 2x3 533 mm ТА 39-Ю
Други 20 големи (ББ-1) и 30 малки (БМ-1) дълбочинни бомби, 164 мини
Червенознаменният крайцер „Ворошилов“
в Общомедия

Червенознаменен крайцер „Ворошилов“лек крайцер от проект 26. Името си носи в чест на маршалa на Съветския съюз Климѐнт Ефрѐмович Ворошѝлов.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 15 октомври 1935 г. в завод номер 198 в град Николаев. Спуснат на вода на 28 юни 1937 г. Включен в състава на Черноморския флот на 20 юни 1940 г.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Великата отечествена война крайцера посреща в състава на Отряда на леките сили на Черноморския флот. КР „Ворошилов“ има активно участие в отбраната на Севастопол. Крайцера извършва рейдове и обстрелва скопленията на немските войски.

В края на септември 1941 г. крайцера е пребазиран в Новоросийск. През ноември кораба е подложен на нападение на немската авиация и получава значителни повреди. След това крайцера е отбуксиран за ремонт в Поти. През март 1942 г. крайцера се връща в строй. В края на март КР „Ворошилов“ обстрелва позициите на немските войски във феодосийския залив, изстрелва 190 снаряда на главния калибър. През май крайцера осъществява прехвърляне на бригада морска пехота в Севастопол.

От декември 1942 г. до януари 1943 г. КР „Ворошилов“ се намира в ремонт. През февруари 1943 г. крайцера обстрелва немските войски в района на Новоросийск, изстрелвайки 240 снаряда от главния калибър. През ноември 1944 г. КР „Ворошилов“ е пребазиран в Севастопол.

След войната „Ворошилов“ влиза в състава на дивизията крайцери на Черноморския флот. През 1949 г. крайцера печели съревнованието по артилерийски стрелби между флотовете.

През 1972 г. е преформиран на плаваща казарма „ПКЗ-19“ (войскова част 26967).

На 2 март 1973 г. крайцера е изваден от състава на флота.

Награда[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юли 1945 г. крайцера е награден с ордена Червено знаме.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан 2-ри ранг Харламов, Николай Михайлович (адмирал) (август – октомври 1937 г.);
  • капитан 1-ви ранг Марков, Филип Савелиевич (авгус 1939 г. – 29 март 1943 г.);
  • капитан 1-ви ранг Жуков, Евгений Николаевич (29 март 1943 г. – ноември 1947 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чернышев А., Кулагин К.. Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“. М., 2007, 128 с.. ISBN 978-5-699-19623-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ворошилов (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.