Фоти Кирчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Воти Кирчев)
Фоти Кирчев
български революционер
Роден
Починал
31 януари 1956 г. (80 г.)
Фоти Кирчев в Общомедия

Фоти (Фоте, Воти, Фотий) Николов Кирчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фоти Кирчев със семейството си

Фоти Кирчев е роден на 15 март 1875 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, днес Склитро, Гърция. От малък е на гурбет в Цариград и от 1900 до 1902 година държи млекарница там. Влиза във ВМОРО и се връща в Зелениче в края на 1902 година. През пролетта на 1903 година получава задача да убие гъркоманския андартски капитан Вангел Георгиев, но успява да ликвидира само гъркоманина кмет на Сребрено и става нелегален - четник при Георги Папанчев. Участва в сражението на 1 май, в което загива войводата Папанчев и след него с останалите осем четници се присъединява към четата на Александър Турунджев. Изпратен с трима четници към Зелениче да прибере криещите се нелегални братя Димитър, Алексо и Начо Христови Цандилеви, на 15 май е открит от минаващия османски гарнизон на Невеска. В завързалото се сражение загиват Васил и Стефо Которчеви, Янко Чавков и Михаил Калинов.[1] Останалите четници се присъединяват към Никола Андреев в Мокрени.[3]

На 12 юли обединените чети на Никола Андреев и Александър Турунджев са обсадени след предателство в местността Кайчин мост между Горно Котори и Негован от четата[3] на Вангел Георгиев - 27 души - и части на леринския гарнизон. След 8-часово сражение Кирчев е ранен тежко в левия крака и заловен от турците.[3][4] Затворен е в Битоля, измъчван и осъден на 101 години в окови и изпратен в Диарбекир.[5] Амнистиран е с общата амнистия от 1904 година и се установява в Свободна България.[4] Тъй като кракът му е неподвижен, с пари от правителството и Борис Сарафов Кирчев е изпратен за операция във Виена, където му е поставен изкуствен крак и така остава 80 % инвалид.[6]

Установява се в Свободна България. Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.[7]

На 13 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4] В молбата си се определя като „заслужил българин... оставил единия си крак в бой за свободата и националното обединение на нашия изстрадал народ“.[6]

Съпругата му Кръста Христова Цандилева (1881 - ?) също е от Зелениче.[4] Имат две деца – Никола и Василка. Умира на 31 януари 1956 година в София.

  • Молба на Кирчев до военния министър да бъде медицински освидетелстван, 25 юни 1943 година
    Молба на Кирчев до военния министър да бъде медицински освидетелстван, 25 юни 1943 година
  • Молба на Кирчев до областния директор за ходатайство за пенсия пред Министерския съвет, 18 февруари
    Молба на Кирчев до областния директор за ходатайство за пенсия пред Министерския съвет, 18 февруари
  • Свидетелство за революционната дейност на Кирчев от Илинденската организация, за да може той да получи народна пенсия, 23 юни 1943 година
    Свидетелство за революционната дейност на Кирчев от Илинденската организация, за да може той да получи народна пенсия, 23 юни 1943 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Хр., К. Фоти Николовъ Кирчевъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 10.
  2. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 278.
  3. ↑ а б в Хр., К. Фоти Николовъ Кирчевъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 11.
  4. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 279.
  5. ↑ Ачковъ, Георги. Страданията на 323 македонски заточеници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, Спомени отъ бившия заточеникъ Георги Т. Ачковъ. Прередактирани отъ Димитъръ Розалинъ — Печат. „Розова Долина", 1923. с. 11. Посетен на 20 септември 2015.
  6. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 386.
  7. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фоти_Кирчев&oldid=12091331“.