Вощарани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вощарани
Μελίτη
Изглед към Лерин, в далечината – електроцентралата във Вощарани
Изглед към Лерин, в далечината – електроцентралата във Вощарани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 713 m
Население 1535 души (2001)
Пощенски код 530 71
Телефонен код 23850-42
МПС код PA
Вощарани в Общомедия

Вощарани или Вощарени или Вошчарани или Овчарани (на гръцки: Μελίτη, Мелити, до 1926 година Βοστεράνη, Востерани или Βοστάρανη, Востарани,[1] на турски: Türbeli, Тюрбели) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 1535 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Стара река (или Брод, на гръцки Палиорема), на 20 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) в подножието на планината Пирица, разклонение на Малка Нидже.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Вощарани със 198 домакинства.[2]

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Вощеран с 37 джизие ханета (домакинства)[3].

Деца от Вощарани през 1917 година.

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииВущарни като българско село.[4] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Тюлбели като българско село.[5]

В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 107 български семейства (840 души) и 400 турски.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Вощарани (Vochtarani) е посочено като село в Леринска каза с 300 домакинства с 512 жители българи и 503 жители мюсюлмани.[7]

Учител във Вощарани е Димитър Ставрев от Лерин, а свещеник поп Васил[8].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вощарени има 810 жители българи и 600 жители турци,[9] а Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише, че селото има 131 българо-екзархийски и 109 турски къщи.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вощарани има 1032 българи екзархисти и 56 патриаршисти и функционира българско училище.[11]

По време на Илинденското въстание от 1903 година 86 души участват във въстаническите чети, от които са убити петима. Убити от турците са и мирните граждани Зафир Иванов и Стойче Колев[12]. Христо Силянов пише, че след въстанието в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[13] Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти. Във връзка със споровете с Патриаршията обаче църквата във Вощарани, която от 1891 година е недостъпна за българите-екзархисти, е затворена.[14].

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[15]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 5 септември българското население е затворено в джамията и хюкюмата и селяните са бити. Пострадват двамата кметове Васил Марков и Трифун Гилев и селяните Коста Мишев, Трайко Гочев, Ваньо Трайков, Русе Петрев, Илия Колев, Васил Ристев, Гиче Барджов, Мице Танов, Ташо Стойчев, Божин Ристев, Коле Ванков, Косто Тръпчев, Стойче Гонев, Недан Чавдаров, Дино Крушорадец, Мице Дельов, Мице Костов, Лазо Ристев, Ристо Вельов, Пандил Ванев и Петре Корчаков.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вощарани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Училището и църквата във Вощарани, 1917 година.
Джамията във Вощарани.
Друга църква в селото.

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Вощарани се изселва и на негово място са заселени 40 семейства (182 души) гръцки бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 55 бежански семейства с 211 души.[18] В 1926 година селото е прекръстено на Мелити.[19]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт и вощаранци участват активно в българската защитна организация „Охрана“. След изтегянето на германците в 1946 година 20 души от Вощарани са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.[20]

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война – в Югославия и другите социалистически страни се изселват 66 семейства от български произход и 12 понтийски.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.[21]

В селото има две църкви – „Света Ирина“ и „Свети Георги“, в подножието на която има развалини от по-стара църка, известна като Бела църква (Μπέλα Τσρκφα). Съборът на селото е на Илинден по стар стил (19 – 20 юли)[22], който след 1988 година се превръща в най-важното събитие за населението с македонско национално самосъзнание в Гърция, гравитиращо около партията Виножито.

През 2013 година кметството на селото изпраща петиция с 200 подписа, с която от гърцката власт се иска в основните и средните училища на селото обучението да бъде на македонска литературна норма.[23]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 1519 жители
  • 1920 – 1292 жители
  • 1928 – 1388 жители
  • 1940 – 1759 жители
  • 1951 – 1666 жители
  • 1961 – 1756 жители
  • 1971 – 1445 жители
  • 1981 – 1511 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вощарани
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Дядо Ичо (1850 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Екатерина Оклева, българска учителка и революционерка от ВМОРО
  • Flag of North Macedonia.svg Коле Симитчиев (1918 – 2003), революционер и славист
  • Flag of Bulgaria.svg Минче Гьондев (Гиондев), деец на ВМОРО, войвода на чета от 25 души по време на Илинденско-Преображенското въстание[25]
  • Flag of Greece.svg Петре Качаров (1924 – 1949), гръцки комунист[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Русе Ангеловски, деец на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Наум Качбанов (на гръцки: Ναούμ Κωστίδης, Наум Костидис), гръцки борец от съпротивителното движение
  • Flag of Greece.svg Тошо Качбанов, гръцки комунистически партизанин, син на Наум Качбанов.
  • Flag of Bulgaria.svg Христо, деец на ВМОРО, загинал при Попадия[27]
  • Flag of Greece.svg Юстин Бардакас (р. 1969), гръцки духовник
  • Flag of North Macedonia.svg Flag of Australia (converted).svg Янко Калинчев (1935 – 2019), северномакедонски активист в Австралия
Починали във Вощарани
  • Flag of Bulgaria.svg Колю (Калчо) Тодоров Калчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Станчо Василев Топузов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Петров Дюлгеров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[30]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Βιβλίο – Τάσος Κωστόπουλος: Η απαγορευμένη γλώσσα – Κρατική Καταστολή των Σλαβικών Διαλέκτων στην Ελληνική Μακεδονία, Εκδόσεις Βιβλιόραμα, Δ' Έκδοση, Αθήνα 2008, ISBN 978-960-8087-73-6.
  • Γιάννης Κολιόπουλος: Λεηλασία Φρονημάτων,Τόμος Β', Εκδόσεις Βάνιας, Α' Έκδοση, Θεσσαλονίκη 1995, ISBN 960-288-040-6.
  • Σοφία Ηλιάδου-Τάχου, Εξελλήνησις Ξενόφωνων: Όψεις της εκπαιδευτικής πολιτικής στη Μακεδονία του 1912-1936. Το παράδειγμα του νομού της Φλώρινας, Κλειώ-περιοδική έκδοση για τη νεότερη ιστορία, τ/χ2, (άνοιξη 2006), σελ. 113-146

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βοστεράνη -- Μελίτη
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 349 – 350. ISBN 2283604524.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  5. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  6. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  8. Спомени на Георги Попхристов [1]
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
  10. Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 704
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  12. Илюстрация Илинден, бр.135, стр.12
  13. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 125.
  14. Отоманският парламент за положението в Македония, Солун 1909, с. 72.
  15. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  16. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.560 и 835.
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  23. И Македонците во Грција бараат да учат на мајчин јазик, 02.04.2013 г.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 560.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 104.
  26. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  27. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 417.
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 38
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 62
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 72
     Портал „Македония“         Портал „Македония