Вощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вощица
Μικρομηλιά
— село —
В село Устица.
В село Устица.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 680 m
Население (2001) 62[1] души
Пощенски код 66033
Вощица в Общомедия

Вощѝца (или Ощица, Ошица, Устица, на гръцки: Μικρομηλιά, Микромилия, катаревуса Μικρομηλέα, Микромилеа, до 1927 година Οστίτσα, Остица[2]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Вощица се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Костен, Малошийца, Дъблен, Горна Лакавица, Ловчища и Мъждел. Селото се намира в подножието на връх Устица (Остица, 700 метра), а край него текат реките Асвесторема, Куру и Психорема.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото Вощица е производно от изчезналото съществително *вошка от овощка и топонимична наставка. Формата Ощица е с изпаднало начално в, Ущица е с редукция на о в у в местния говор, а формите Остица и Устица са със ст на гръцка почва.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Устица е старо село. Край него има останки от римско селище и гробница.[4]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Опщице, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 1 домакинства; немюсюлмани: 57 домакинства, неженени - 8, вдовици - 2.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Опщиче с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 2; немюсюлмани: 69 домакинства, неженени - 11; вдовици - 3.[6] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Устица (Обещица) е представено от мюсюлманин.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Опущиче са зачислени 22 мюсюлмани.[8]

Население на Устица 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 57 8 2 1 - 68
1530 69 11 3 2 2 87
1723 - 22 22

В XIX век Вощица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Устица (Oustitsa) е посочено като село с 48 домакинства и 150 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Устица има помашко мъжко население 159 души, което живее в 48 къщи.[10] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Устица (Вощица, Ошица) е помашко селище. В него живеят 550 помаци[11] в 90 къщи.[12]

В селото се е провеждал голям панаир всяка година между 26 и 30 октомври, на който са се продавали аби, шаяци и други стоки местно производство.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Ощица живеят 103 семейства или общо 542 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година Вощица попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Остица (Οστίτσα) живеят 587 души.[14] През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Вощица емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Остица (Οστίτσα) на Микромилия (Μικρομηλιά),[15] което в превод означава „малко дърво“. Към 1928 година в Устица има заселени 61 гръцки семейства със 173 души - бежанци от Турция.[16]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Устица през годините е било както следва:[4]

Година Брой жители
1920 417
1928 183
1940 511
1951 116
1961 190
1971 78
1981 43
1991 55
2001 62

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF). // 2001. σ. 68. Архив на оригинала от 18 март 2009. Посетен на 22 ноември 2008.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Οστίτσα -- Μικρομηλιά
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 92 – 93.
  4. а б Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 124.
  7. Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 244.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  10. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  12. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  13. Сребранов, Румен. Чечкият говор. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-230-8. с. 25.
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  15. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония