Врангел (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Врангел.

Остров Врангел
Остров Врангеля
503636923ede0.jpg
Изглед към острова.
RussiaVrangelya.png
Страна Русия Русия
Адм. единица Юлтински район
Акватория Северен ледовит океан
Площ 7670 km²
Най-висока точка 1096 m
Часова зона UTC+12
Russia edcp relief location map.jpg
71.2333° с. ш. -179.4° и. д.
Местоположение в Русия
Остров Врангел в Общомедия

Остров Врангел (руски: остров Врангеля; чукчи: Умкилир) е руски остров, намиращ се в Северния Ледовит океан. На запад граничи с Източносибирско море, а на изток с Чукотско море. Наречен е така в чест на полярния изследовател Фердинанд Врангел.

Островът е изключително близо до Линията на смяна на датата. Най-близкият голям град до о. Врангел е гр. Певек, Русия. Административно се отнася към Юлтински район, Чукотски автономен окръг. От 2004 г. е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

География[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на о. Врангел е неравен. Повечето от площта е заета от планини, които образуват три отделни успоредни хребета: Северен, Среден и Южен. Най-високият хребет е Средния, където се намира най-високата точка на острова – връх Советская (1096 m). Северният хребет пък е най-ниският. Между хребетите са разположени долини с множество ручеи, реки и езера.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Скалният състав се базира на метаморфни вулканични, интрузивни и седиментни скали, които датират от късен докамбрий до ранен мезозой.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Арктическа тундра на о. Врангел.

Островът е място за разплод на бели мечки, тюлени, моржове, леминги и полярни лисици. През лятото е посещават от много видове птици. Край бреговете на Врангел живеят гренландски китове, сиви китове и белуги. Тук са живели вълнести мамути до около 2500 – 2000 г. пр. Хр. Предполага се, че това е била последната популация мамути на Земята.[1] Около 1000 мамута са живели на острова в продължение на около 6000 години.[2] През 1950-те години на острова е започнало развъждане на северни елени, като бройката им днес е към 1000. През 1975 г. са докарани овцебикове, като днес те наброяват около 200.

Флората е представена от 417 вида растения – повече, отколкото на който и да е друг полярен остров. Поради тази причина през 2004 г. Врангел е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Островът има суров полярен климат. Мъглите и снежните виелици са често срещани явления. Най-суровите месеци са февруари и март, когато скоростта на снежната виелица може да достигне 40 m/s. Все пак климатът в северната част на острова се различава съществено от този в централната и южната част. Климатът в последните е по-мек и топъл, в резултат на което там виреят малко повече видове растения. Това се дължи отчасти на фьонът, който духа там. Температурите през лятото са като цяло положителни, въпреки че не са изключени снеговалежи и замръзвания. Средната влажност на въздуха е 83%, а средното количество валежи е 135 mm.

Климатични данни за о. Врангел
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 1,5 −0,2 0,2 2,5 9,6 15,9 18,2 16,7 11,9 5,3 1,8 2,0 18,2
Средни максимални температури (°C) −19,4 −19,9 −18,6 −12,8 −2,9 3,4 5,9 5,2 1,8 −4,1 −10,4 −16,8 −7,4
Средни температури (°C) −22,8 −23,5 −22,4 −16,6 −5,7 0,9 3,0 2,8 0,0 −6,1 −12,9 −19,7 −10,3
Средни минимални температури (°C) −26,4 −27 −26,1 −20,4 −8,2 −1 1,0 0,9 −1,7 −8,4 −15,7 −22,8 −13
Абсолютни минимални температури (°C) −42 −44,6 −45 −38,2 −31,5 −12,3 −4,9 −6,5 −21,4 −29,8 −34,9 −57,7 −57,7
Средни месечни валежи (mm) 7 7 5 7 8 10 21 25 17 13 10 8 138
Източник: Погода и Климат[4]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Хидросферата на острова е представена от около 1400 реки (с дължина над 1 km), 5 реки (с дължина над 50 km) и около 900 плитки езерца. Средната дълбочина на езерата не надвишава 2 m. Морските води около о. Врангел имат доста ниска соленост в сравнение с останалите части на Северния ледовит океан и много високо съдържание на кислород.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват доказателства, че островът е бил населяван от хора през 1700 г. пр. Хр. През 1975 г. на археологическия обект Чьортов овраг са открити инструменти от слонова кост, сред които харпун. Радиовъглеродно датиране показва, че е възможно хората да са обитавали острова по същото време, когато и мамутите, въпреки че няма следи от лов на мамути.[5] По-късно на южната част на Врангел са живели палеоескимоси, но тяхната популация изчезва преди европейците да открият острова.[6]

Предполага се, че през 1764 г. островът бива открит от казака Степан Андреев. След като Фердинанд Врангел чува за откритието, той създава експедиция за търсенето му в периода 1820 – 1824 г. Експедицията е неуспешна, но въпреки това островът по-късно е кръстен на името на Врангел.[7]

В следващите години множество експедиции успяват да достигнат до острова: британски, немски и американски. През 1881 г. американска група акостира на острова и го провъзгласява за американско владение, под името „Нова Колумбия“.[8] През 1911 г. руските ледоразбивачи Вайгач и Таймир пристигат на Врангел. През 1916 г. островът е обявен за руско владение. През 1924 г. СССР депортира американското и инуитското население от острова, а през 1926 г. потвърждава о. Врангел за съветско владение. Същата година Георгий Ушаков слиза на острова и основава първото му селище – Ушаковское. Създадена е радиолокационна станция. През 1930-те години островът става сцена на криминална история, заради губернатора си Константин Семенчук, който измъчвал местните ескимоси чрез глад, убивал опонентите си и въобще контролирал населението чрез убийства и измъчване. Губернаторът бива осъден на смърт през 1936 г. в Москва.[9] Още две селища се появяват на о. Врангел през 1950-те и 1960-те години: Звьоздний и Перкаткун. По това време е създадена военна радарна станция и се е добивал кварц.

В днешно време и трите селища са изоставени. Последният жител на село Ушаковское е забелязан на острова през 2011 г.[10] През 2014 г. на о. Врангел е основана военноморска база, обслужваща Тихоокеанския флот.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]