Вранещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вранещица
Вранештица
— село —
Поглед на Вранештица 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4458° с. ш. 21.0267° и. д.
Вранещица
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долно Кичево
Надм. височина 660 m
Население 439 души (2002)
Пощенски код 6258
Вранещица в Общомедия

Вранещица (на македонска литературна норма: Вранештица) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Кичевската котловина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Вранешничкият апостол, среднобългарски ръкопис от XIII век, открит във Вранещица

В XIX век Вранещица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI век, „Свети Илия“ е с няколко години по-късна, а „Свети Никола“ е от 1861 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Вранещица (Vranéschtitza) е посочено като село с 84 домакинства с 290 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вранещица живеят 750 българи-християни.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранещица има 960 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Вранещица:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
119 111 151 49 200 165 274 439

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вранещица като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители – 437 македонци и 1 сърбин.[8]

От 1996 до 2013 година селото е център на община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Тома Николов.
Родени във Вранещица
  • Flag of Bulgaria.svg Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Калевски (1878 – 1958), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Евгени Попсимеонов (1872 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Георгиев Скура, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Стойков, български революционер от ВМОРО, кичевски войвода[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Трайков (1888 – 1963), български революционер, дипломат, историк, журналист и библиограф
  • Flag of Bulgaria.svg Нове Тарунаров, български революционер, вуйчо на Иван Шумков, в 1869 година е член на Крушевската конспирация[11]
  • Flag of Bulgaria.svg архимандрит Софроний (1840 – 1911), български духовник, игумен на манастира Пречиста
  • Flag of Bulgaria.svg Светозар Георгиев (1882 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Трайков Нарев (1876 - 1941), български общественик, деец на македонската емиграция, брат на революционера и просветен деец Никола Трайков Нарев[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Николов (1861 – 1946), български духовник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Ковачев, български революционер, кичевски войвода на ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Сърбаков, български революционер, деец на ВМОРО, брат на Ванчо Сърбаков
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Скаев (Скайов), (1865 – ?) български революционер, член на Битолския околийски комитет на ВМОРО
Свързани с Вранещица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
  11. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Май 1932. с. 10.
  12. Парцел 129. // София помни. Посетен на 24 март 2018.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
     Портал „Македония“         Портал „Македония