Вранища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вранище)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За горанското село в Косово вижте Вранище (община Краковища).

Вранища
Враништа
— село —
„Света Петка“ във Вранища
„Света Петка“ във Вранища
North Macedonia relief location map.jpg
41.2117° с. ш. 20.6642° и. д.
Вранища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 684 m
Население 1517 души (2002)
Пощенски код 6334
Вранища в Общомедия
Икона на Свети Димитър от църквата „Света Богородица“.

Вранища (на македонска литературна норма: Враништа; на албански: Vranishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на левия бряг на Черни Дрин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица Пречиста“ е средновековна, а „Свети Никола“ е от началото на XIX век.[1]

В XIX век Вранища е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вранишча (Vranistcha) е посочено като село с 95 домакинства, като жителите му са 16 мюсюлмани и 230 българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Вранища има 60 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вранища има 526 жители българи християни и 6 българи мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Вранища има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

По време на Балканската война в 1912 година 3 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1517 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 1506
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 4
сърби 4
бошняци 0
други 3

На 17 декември 2000 година е поставен темелния камък на третата църква в селото „Света Петка“. Църквата е осветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски на 16 септември 2007 година. В селото има и три параклиса – „Свети Атанасий Велики“, изграден в 1973 година, „Свети Козма и Дамян“, изграден в 1985 година и „Свети архангел Михаил“, изграден в 1992 година.[1]

В 2014 година формата на името на селото е върната от Вранище (Враниште) към историческата Вранища (Враништа).[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вранища
Свързани с Вранища
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Писинов, български учител в селото между 1867 – 1868 година[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија. // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.533.


     Портал „Македония“         Портал „Македония