Вранъ камък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вранъ камък
Светилище Вранъ камик (Големият камик)
Светилище Вранъ камик (Големият камик)
Местоположение
Bulgaria Pernik Province relief location map.jpg
42.5294° с. ш. 22.7375° и. д.
Вранъ камък
Местоположение в България Област Перник
Страна Флаг на България България
Област Област Перник
Археология
Вид Скално светилище
Период XII-X век пр. Хр. (условно)
Епоха Желязна епоха (условно)

Вранъ камък (среща се също като Големия камък) е скално светилище, намиращо се на 1,7 km от центъра на село Враня стена (Област Перник).[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Високите скали на светилището се издигат на около 100 m височина на източната страна на село Враня стена. На няколко места в подножието на скалите се наблюдава обработка на камъка, като най-изявените изсичания са няколко продълговати скални ями, улеи и вкопавания. На високия отвесен склон се забелязва и вход на малка пещера.

Според местните хора, името на селото – „Врана/я стена“ – произлиза от названието на скалната грамада, наричана от край време „Вранъ камък“ („Враня стена“), поради това, че скалният феномен е с цвета на гарвана. Според местния диалект с името „вранье“ населението нарича гарваните, които в далечното минало са обитавали скалната грамада.

Предполага се че светилището е праисторическо и впоследствие е било преизползвано от някое от тракийските племена лееи, агриани, дентелети, които обитават региона през Желязната епоха.[2]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Земите на Горна Струма, в които влиза районът на днешното село Лобош са с богата хилядолетна история. Според оскъдните археологически данни първите известни обитатели на този район са от Новокаменната и Камнно-медната епохи, а впоследствие тракийските племена - леи, агриани (граои) и дентелети. В планините на Краище са регистрирани скални светилища, използвани през Желязната епоха, които не са археологически проучени в цялост – мегалитното светилище Вран камък, включително.

В западното подножие на връх Рудината в местността "Манастиро", на 915 m н.в. и на 6 km от село Лобош, под висока скала са руините на средновековния манастир "Света Петка", до който се намира каптиран карстов извор (наричан от местните жители "Изворо"), от който е изведена чешма, водата, от която е вярвана като "Светата вода".

Според наличните данни мястото е било почитано като свещено още от дълбока древност, преди изграждането на християнския храм. Изворът и скала, която вероятно първоначално е наподобявала човешко изображение оприличавано на "воин – пазач" са почитани още от древните траки, които вероятно са вярвали мястото за свещено. След VI век с разпространението на християнството, по пътя на приемствеността, на мястото на езическото светилище е изграден християнски храм.[3]

По южния склон на планината, на 700 m от билото е регистрирано селище, което е укрепено от три страни с каменен зид, изграден от ломени камъни без спойка, запазен във височина от 2-3 реда камъни. От северната страна не е регистриран зид, вероятно поради естествената защита на терена. Селището е регистрирано по време на теренно обхождане на местността през 2004 г.[4]

Отвъд билото на Рудина планина, под източния склон се намира мегалитното гробно съоръжение при Генин чукар, проучено частично през 2011 година от археолози от РИМ Кюстендил.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Вранъ камък
  2. zemen-bg.com ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ЗЕМЕН Община Земен Август 2013 г.
  3. Илиев, Григор – Село Лобош (Историко-географски и икономически очерк), София, 1943 г
  4. Димитрина Митова Джонова;„Археологически паметници в Пернишки окръг“, Ведомствено издание, София, 1983, стр.42-48 и стр. 53-57
  5. "АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ – БАН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ през 2004 г. – XLIV НАЦИОНАЛНА АРХЕОЛОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ", Издателство БАН, София 2005 г., стр. 127-128