Враня (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

Враня
Общи данни
Население93 души[1] (15 септември 2022 г.)
7,86 души/km²
Землище11,94 km²
Надм. височина230 m
Пощ. код2830
Тел. код07438
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ12200
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

Вра̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните части на Пирин планина, на надморска височина 230 м, на 9 км южно от Мелник и на 7 км от ГКПП Кулата. Климатът е преходно-средиземноморски с горещо лято, ранна пролет, кратка есен и мека зима.[2]

Изглед от село Враня, септември 2021 г.

Природните условия благоприятстват за животновъдството и отглеждането на трайни насаждения, предимно лозя, както и земеделските култури – пшеница, сусам, царевица. Климатичните особености, релефът и географските особености на региона са предпоставка за лозарство и винарство, като произвежданото вино е с висок клас.

Тук вирее местният сорт Широка мелнишка лоза, прочут с хубавото вино, което се произвежда от него.[2] От селото се разкриват гледки към планина Славянка и природния резерват Алиботуш, Беласица и Пирин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Списък на убити българи във Враня в 1906 г.

През XIX век Враня е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Враня (Vrania) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Враня, на СИ от Валовища 4 часа. Околност ридеста и плодородна. Има църква и училище. Четат смесено. 120 къщи българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Враня живеят 480 българи-християни.[5] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Vrania) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското му население се състои от 600 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 31 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Враня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодният събор на селото е в неделята преди църковния празник Свети дух.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Враня
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Спасов (Таската Серски) (1878 – 1923), български революционер;
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Поцков (1883 – 1938), български революционер;
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Врански (Мицо Стоянов) (1866 – 1908), български революционер;
  • Flag of Bulgaria.svg инж. Георги Куков, главен проектант на ПАВЕЦ „Чаира“;
  • Flag of Bulgaria.svg арх. Йорданка Поцкова, главен проектант на сградата на Военно медицинска академия – София;
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Врански (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б МИРЕЛА. с. Враня. // 30/12/2021.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 860.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.