Вратица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вратица
Общи данни
Население171 души[1] (15 март 2024 г.)
10,3 души/km²
Землище16,54 km²
Надм. височина131 m
Пощ. код8109
Тел. код05580
МПС кодА
ЕКАТТЕ12245
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Андрей Генчев
Адрес кметство
село Вратица

Вратѝца е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вратица се намира на около 28 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, около 11 km запад-северозападно от общинския център град Камено и около 15 km юг-югозападно от град Айтос. Разположено е в Бургаската низина, недалече от десния (западния) бряг на Чукарска река (Чакърлийска река, Чакърлийка). Надморската височина в центъра на селото е около 130 m, на запад нараства до около 160 m, а на изток намалява до около 110 m.

На около 400 – 500 m северно от Вратица минава автомагистрала „Тракия“, с която селото няма непосредствена пътна връзка. През селото минава в направление приблизително север – юг и в границите му е негова главна улица третокласният републикански път III-539, водещ на юг през селата Трояново, Русокастро и Дюлево към град Средец, а на североизток покрай отстоящото на около 4 km село Винарско и през село Караново – към Айтос.

Землището на село Вратица граничи със землищата на: село Драгово на северозапад; село Винарско на север и изток; село Трояново на юг; село Хаджиите на запад.

В землището на село Вратица се намира (към 2022 г.) северната част на язовир Трояново, чиято основна част с язовирната стена е в землището на село Трояново.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото с дотогавашно име Капуджи кьой[2] е преименувано на Вратица.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Вратица наброява 600 души при преброяването към 1934 г. и 695 души към 1946 г., намалява до 119 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 95
Българи 94
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]