Врачанска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Врачанска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Saints Apostles Cathedral - Vratsa.jpg
Катедрален храм
"Свети Апостоли" Враца.
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Враца
Катедрална църква Свети Апостоли
Архиерейски наместничества Бяла Слатина
Оряхово
Предстоятел Григорий Врачански
Сан митрополит
Брой манастири 6
Врачанска епархия в Общомедия

Врачанската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Епархията е създадена като епископия в рамките на Търновската митрополия в края на XVIII век. Дотогава Врачанската каза е директно подчинена на Търновската митрополия, а за известно време във вторат аполовина на XVIII век на Видинската митрополия.[1]

Врачански епископи[редактиране | редактиране на кода]

  • Теофил (споменава се в 1761 г.)[2]
  • Серафим (споменава се в 1782 и 1788 г.[3] починал през 1794 г.[4])
  • Софроний (1794–1803)
  • Антим (1803–1813), грък, отношенията му с паството са силно враждебни.[1] Населението отказва да плаща исканите от владиката данъци и се налага Патриаршията да идзпрати писма до свещениците да се отнасят добре с владиката и да му дават каквото му се полага. Пристига и специален помирителен пратеник от Цариград. Заради неплащане на хазната на Патриаршията и на Търновската митрополия Антим е отстранен от Враца[5]
  • Методий (средата на 1813–1827)[6]
  • Тимотей (споменат в 1827 г., оттеглил се най-вероятно в 1830 г.) [7]
  • Агапий (1833-1849)
  • Партений (избран на 26.10.1849 г., преместен в 1854 г.)[7]
  • Доротей (Спасов) (избран в 1852 г., преместен в 1860 г.)[7]
  • Паисий (избран през ноември 1860 г., преместен през 1872 г.),[8] през 1865 година бяга в Цариград и в епархията е изпратен патриаршески екзарх,[9] на 21 март 1866 година заминава обратно за епархията си[10]

Титуярни врачански епископи[редактиране | редактиране на кода]

  • Неофит (октомври 1872 г. - юли 1882 г.)

Врачански митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

"Сведения за броя на действащите храмове и свещенослужители не се предоставят за обнародване от епархията."[11]

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Черепишки манастир

Недействащ[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

    • Митрополитски храм „Свети Николай“
    • Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“
    • Храм „Свети Царей“
    • Храм „Вси Светии“

Други храмове[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Темелски, Хр. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те г. на XX в. - Духовна култура, 2001, кн. 6, 64-73

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 90.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 398
  3. Христова, Караджова, Узунова, №№ 437, 452;
  4. Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 37-38.
  5. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 91.
  6. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 91 -.
  7. а б в Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 135
  8. Γερμανός, σ. 135-136
  9. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 240. Посетен на 2014-09-07.
  10. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 251. Посетен на 2014-09-08.
  11. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]