Врачанска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Врачанска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Saints Apostles Cathedral - Vratsa.jpg
Катедралният храм
Свети Апостоли
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърВраца
Катедрална църкваСвети Апостоли
Архиерейски наместничестваБяла Слатина
Оряхово
ПредстоятелГригорий Врачански
Санмитрополит
Брой манастири6
Врачанска епархия в Общомедия

Врачанската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Епархията е създадена като епископия в рамките на Търновската митрополия в края на XVIII век. Дотогава Врачанската каза е директно подчинена на Търновската митрополия, а за известно време във втората половина на XVIII век на Видинската митрополия.[1]

Врачански епископи на Вселенската патриаршия[редактиране | редактиране на кода]

  • Теофил (споменат през 1761 г.)[2]
  • Серафим (избран през 1781 г.[3], починал през 1794 г.[4])
  • Софроний (1794 – 1803)
  • Антим (май 1804[5] – 1813)
  • Методий (средата на 1813 – 1833)[6]
  • Агапий (1833 – 1849)
  • Партений (избран на 26 октомври 1849 г., уволнен в 1852 г.)[7]
  • Доротей (избран в 1852 г., преместен в 1860 г.)[7]
  • Паисий (избран на 12 ноември 1860 г., преместен през 1872 г.),[8] през 1865 година бяга в Цариград и в епархията е изпратен патриаршески екзарх,[9] на 21 март 1866 година заминава обратно за епархията си[10]
  • Неофит (октомври 1872 г. – юли 1882 г.)

Врачански митрополити на Българската екзархия[редактиране | редактиране на кода]

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Черепишки манастир

Недействащ[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

    • Митрополитски храм „Свети Николай“
    • Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“
    • Храм „Свети Царей“
    • Храм „Вси Светии“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Темелски, Хр. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те г. на XX в. – Духовна култура, 2001, кн. 6, 64 – 73

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 90.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 398
  3. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 4.
  4. Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 37 – 38.
  5. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 4.
  6. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 91.
  7. а б Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 135
  8. Γερμανός, σ. 135 – 136
  9. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 240. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  10. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 251. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]