Врачанска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Врачански Балкан)
Тази статия е за планината. За парка вижте Врачански Балкан (природен парк).
Врачанска планина
Изглед към северния склон на Врачанска планина
Изглед към северния склон на Врачанска планина
43.1331° с. ш. 23.4731° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Враца
област Монтана
Софийска област
Част отСтара планина
Най-висок връхБегличка могила
Надм. височина1481,4 m
Подробна карта
Подробна карта

Врачанска планина (или Врачански Балкан) е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на област Враца, област Монтана и Софийска област.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Врачанска планина се издига в северната част на Западна Стара планина между Вършецката котловина на запад, Врачанското поле на североизток и Мездренската хълмиста област на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север. На юг проломът на река Искър я отделя от планините Ржана и Голема, части от Стара планина, а на запад чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с планината Козница, също част от Стара планина.

Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата – около 30 km. От дълбоките долини на реките Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър, вливаща се в него при с. Зверино) се разделя на три дяла: Беглички (на югозапад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на северозапад). Най-високата точка е връх Бегличка могила (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.[1]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Врачанската планина се дели на три дяла, наречени на имената на най-високите върхове: Беглички, Базовски и Стрешерски.

  • Бегличкият дял обхваща най-голяма площ и заема югозападната част. Тук са върховете Бегличка могила, Пършевица, Соколец. Тази част е особено внушителна откъм Искърския пролом, откъдето се разкриват мощните скални формации от триаски и юрски варовици и пясъчници.
  • В Базовския дял са върховете Базовска могила, Малкото бранище, Ланджовица, Светогорски камък, Орловец и най-високият връх Бук. Тук са и каменните върхове: Качуля, Камарата, Купена, Дългия зъбер и Околчица.
  • Стрешерският дял е най-малък. Върхове: Стрешеро, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.

В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина „Плакалница“ и черните въглища в западната ѝ част.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър), разделящи я на три части.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от бук, а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от келяв габър и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на планината са разположени 5 села: Горно Озирово, Згориград, Лютаджик, Паволче и Челопек, а по периферията ѝ: градовете Враца и Мездра и село Моравица (по североизточната периферия); Елисейна, Зверино, Крета, Лютиброд, Оплетня, Очиндол и Ребърково (по южната периферия – Искърски пролом); Горна Бела речка, Долна Бела речка и Миланово (по западния ѝ склон).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

Във Врачанска планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Леденика 1280 Да 53 Да Да
Пършевица 850 Да 86 Да Да

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вътков, Иван. Врачанска планина. София, Медицина и физкултура, 1987.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]