Време (граматика)
Вижте пояснителната страница за други значения на Време.
Време e морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.
Глаголните времена могат да бъдат разделени на 3 групи – минали, сегашни и бъдещи.
Времена в българския език[редактиране | редактиране на кода]
В традиционното езикознание се приема, че в българския език има 9 глаголни времена, които се изразяват посредством специфични форми на глагола и с помощта на спомагателни думи. Тези девет времена са:
Сегашно време[редактиране | редактиране на кода]
Глаголно време изразява действие, което се извършва в момента на говоренето
- ходя, ходиш, ходи, ходим, ходите, ходят
Минало свършено време[редактиране | редактиране на кода]
- хо̀дих, хо̀ди, хо̀дихме, хо̀дихте, хо̀диха; Означава действие, което е завършило преди момента на говорене
Минало несвършено време[редактиране | редактиране на кода]
Изразява действия, съвременни на минал ориентационен момент. Формата за минало несвършено време не посочва дали действието продължава да съществува и в момента на говоренето, или е прекратено преди него.
- хо̀дех, хо̀деше, хо̀дехме, хо̀дехте, хо̀деха
Минало неопределено време[редактиране | редактиране на кода]
- ходил съм, ходил си, ходил е, ходили сме, ходили сте, ходили са. Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото
Минало предварително време[редактиране | редактиране на кода]
- бях хо̀дил, беше хо̀дил, беше хо̀дил, бяхме хо̀дили, бяхте хо̀дили, бяха хо̀дили
Минало предварително време означава минало действие, което е извършено преди друго минало действие (или преди определен минал момент). В миналия момент, за който се говори, се проявява резултатът от извършеното действие.
Бъдеще време[редактиране | редактиране на кода]
действието се извършва в бъдеще
- ще хо̀дя, ще хо̀диш, ще хо̀ди, ще хо̀дим, ще хо̀дите, ще хо̀дят
- няма да хо̀дя, няма да хо̀диш, няма да хо̀ди, няма да хо̀дим, няма да хо̀дите, няма да хо̀дят
Бъдеще предварително време[редактиране | редактиране на кода]
Бъдеще предварително време означава действия, които се извършват преди определен бъдещ момент, за който се говори. Действията в бъдеще пред. вр. следователно са със сложна ориентация – те са предходни спрямо допълнителния ориентационен момент, който от своя страна е бъдещ по отношение на момента на говоренето.
- ще съм хо̀дил(а), ще си хо̀дил(а), ще е хо̀дил(а), ще сме хо̀дили, ще сте хо̀дили, ще са хо̀дили
- няма да съм хо̀дил(а), няма да си хо̀дил(а), няма да е хо̀дил(а), няма да сме хо̀дили, няма да сте хо̀дили, няма да са хо̀дили
- Като пристигнем, той ще е заминал, да..., заминал! (П. Стъпов)
- Децата ще са легнали вече и сигурно ще са заспали.
Бъдеще време в миналото[редактиране | редактиране на кода]
- щях да хо̀дя, щеше да хо̀диш, щеше да хо̀ди, щяхме да хо̀дим, щяхте да хо̀дите, щяха да хо̀дят
- нямаше да хо̀дя, нямаше да хо̀дѝш, нямаше да хо̀ди, нямаше да хо̀дим, нямаше да хо̀дите, нямаше да хо̀дят
Бъдеще предварително време в миналото[редактиране | редактиране на кода]
Бъдеще предварително време в миналото представя действието спрямо някой минал момент по същия начин, както го представя обикновеното бъдеще предварително време спрямо момента на говоренето. Или с други думи, формите за бъд. пред. вр. в мин. означават, че действието е минало спрямо определен момент, който от своя страна е предстоящ (бъдещ) спрямо някой минал момент, за който се говори.
Среща се предимно в условни изречения и изразява модална отсянка на предположителност (хипотетичност), свързана с отсянка на иреалност (неосъщественост).
- Ако се беше приготвил навреме, досега щяхме да сме излезли.
- щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили
Обаче бъд. пред. врм. в мин. се употребява и извън условните изречения.
- Застрахователните премии щяха да спаднат, с работниците по пристанищата щяха да се сключат нови споразумения, защото и те щяха да са стояли без работа месеци наред – а те, господарите на житото, щяха да държат високите цени. (П. Спасов)
Деветчленната система на глаголните времена е използвана за първи път от Юрдан Трифонов, който освен деветте времена, посочва и десети член на системата – т.н бъдеще неопределено време (от типа ще съм бил писан), което по-късно е премахнато поради липсата на каквато и да е употреба в съвременния книжовен език. Деветчленната система окончателно е утвърдена и наложена в българското езикознание и обучението по български език от Любомир Андрейчин.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бояджиев, Т., И. Куцаров, Йо. Пенчев. Съвременен български език. С.:ИК Петър Берон, 1999 г.
| ||||||||||||||||||||