Връшка чука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Връшка чука.

Връшка чука
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.831° с. ш. 22.371° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Видин)
Част от Предбалкан
Най-висок връх Връшка чука
Надм. височина 692 m

Връшка чука е уединена височина в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Видин и Република Сърбия.

Изолираното височина Връшка чука се издига в най-западната част на Западния Предбалкан и е разположено на границата ни с Република Сърбия между 403 и 410 гранични пирамиди. От север на юг държавната граница разделя височината на две части, като югоизточната, най-висока и по-малка по площ част попада в българска територия, а останалата по-ниска и по-голяма по площ – в сръбска територия. Височината е изградена предимно от юрски варовици. Склоновете ѝ във всички посоки са стръмни, като на юг чрез ниска седловина (450 м) се свързва с планината Бабин нос, а на север едноименната седловина Връшка чука (367 м) я отделя от плоския вододел Бачията.

Дължината на височината от северозапад на югоизток е 3 км, а ширината му – 1-1,2 км. Максимална височина е връх Връшка чука (692 м), който се издига на повече от 300 м над околните равнинни земи. Възвишението е обрасло с ниски храстови гори, като най-високите билни части са оголени, а в подножието има обработваеми земи.

Северно от височината, през седловината Връшка чука, при ГКПП „Връшка чука“ преминава второкласен Републикански път II-14 Видин през град Кула за сръбския град Зайчар, който отстои на 11 км западно от седловината.

В северозападното подножие на височината, на сръбска територия се разработва находище на черни въглища.

Защитена местност[редактиране | редактиране на кода]

На 4 ноември 1986 г. възвишението е обявено за пиродна забележителност с площ от 67,6 хектара. На 21 август 2003 г. статутът е променен на защитена местност. На 4 декември 2009 г. площта на местността е увеличена на 68,28 хектара. Целта на защитата е опазването на редки растителни видове като български ерантис, тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, ничичово прозорче и други.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Крайни географски точки на България
   най-северна точка: устието на река Тимок

   най-западна точка: южно от връх Връшка чука   Brosen windrose.svg    най-източна точка: нос Шабла   
най-южна точка: връх Вейката