Всеволод Гаршин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Всеволод Гаршин
руски писател
руски писател
Роден2 февруари 1855 г. (стар стил)
Починал24 март 1888 г. (стар стил) (33 г.)
Националност Русия
Жанрразказ
СъпругаНадежда Золотилова
Всеволод Гаршин в Общомедия

Всеволод Михайлович Гаршин (на руски: Всеволод Михайлович Гаршин) е руски писател. Участник като доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 февруари 1855 г. в Екатеринославска губерния в семейство от старинния дворянски род Гаршини (Гаршины). Учи в 7-а Санктпетербургска гимназия. Още като ученик се занимава с литературно творчество. Получава хронично нервно заболяване. Завършва гимназията през 1874 г. Записва се и следва в Минно-геоложкия институт.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Прекъсва обучението си като студент в трети курс и постъпва като доброволец в Действащата руска армия на Балканския полуостров. Военно звание редник от 138-и Болховски пехотен полк. Участва в бойни действия на Русчушкия отряд. Ранен е в крака в битката при Кашъкбаир и Карахасанкьой и е върнат за лечение в Русия.

Автор е на разкази и очерци, публикувани в руския печат и посветени на войната: „Четири дни“, „Аясларское дело“, „Из воспоминаний рядового Иванова“, „Люди и война“ и др. Защитник и застъпник на българската национална кауза. След войната е секретар на Конгреса на руските железни пътища. Член на Обществото на любителите на руското слово. След поредното изостряне на заболяването умира в Санкт Петербург на 33 години през 1888 г.

Днес в село Светлен има негов паметник. Улица в София в квартал Княжево е наречена „Всеволод Гаршин“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Рассказы, СПб., 1882.
  • Вторая книжка рассказов, СПб., 1885.
  • Из записок рядового Иванова, о походе 1877 года, СПб., 1887.
  • Вторая кн. рассказов, 2-е изд., СПб., 1888.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 83.