Вселенски събор

Вселенските събори (на гръцки: Οικουμενικές Σύνοδοι) са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение. Решенията им са абсолютни.

В Източната православна църква се признават 7 вселенски събора. В посланието си до цар Борис I патриарх Фотий казва, че сведенията за вселенските събори са „чистото учение на православието“.

Събори, признати от православни, католици, миафизити и несторианци

Първи вселенски събор в Никея

Основна статия: Първи никейски събор

Първият никейски събор, или Събор на 318-те отци (325), свикан от император Константин I Велики в Никея, взима 20 решения, осъжда Арий (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която Иисус Христос не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е Никейският символ на вярата. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод 2 пъти годишно и да разглеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върховната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след Великден.

Втори вселенски събор в Константинопол

Основна статия: Втори вселенски събор

Първият Константинополски събор (381), свикан от император Теодосий I, взима 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава Никейския символ на вярата. Константинополският епископ Македоний, който не признава единосъщието на Бог - Св. Дух с Отца и Сина, е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На константинополския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси „след римския епископ, понеже Константинопол е втори Рим“ („3-то правило“). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици и неговите последователи, които твърдят, че Дева Мария не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символът на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.

Трети вселенски събор в Ефес

Основна статия: Трети вселенски събор

Третият вселенски събор е свикан през 431 г. в малоазийския град Ефес от император Теодосий II. На него е осъдено учението на Несторий. Несторианството е наречено по негово име, той е роден в Антиохия около 380 г., през 428 г. е избран за патриарх на Константинопол. Той застъпва становището, че Богородица е само „Христородица“, т.е. тя е дала живота на човека Христос. Несторий различава в Христа „Бог – слово“ и „човек“. Срещу проповедта на Несторий се обявява Кирил, александрийски архиепископ. На събора е осъдено учението му и той е свален от патриаршеския престол. Отегля се в Антиохия, където умира през 451 г.

Събори признати само от православни и католици

Четвърти вселенски събор в Халкидон

Основна статия: Четвърти вселенски събор в Халкидон

Халкидонският събор (451) е свикан от папа Лъв Велики (440-461), цариградския патриарх Анатолий (449-458) и император Маркиан (450-457). Повод за това е свиканият през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда монофизитството и определя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен че приема канонични правила, Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се църковното имущество да се управлява от иконом. Важно е 28-то правило, което и до днес не се признава от Рим и определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).

Пети вселенски събор

Основна статия: Пети вселенски събор в Цариград

Вторият цариградски събор, или Събор на 3-те глави, (553) е свикан в Цариград при император Юстиниан I (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на Ориген (185-254) и Евгарий (+ 399), Теодор Мопсуетски е анатемосан.

Шести вселенски събор в Константинопол

Основна статия: Шести вселенски събор

Третият константинополски събор (680-681) бил закрит веднага след решаването на догматическите въпроси. Поради липсата на постановления относно църковната дисциплина, издадени от Петия и Шестия вселенски събори се появява нуждата от свикването на нов, т.нар. Пето-шести събор или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) през 691 г., свикан по инициатива на император Константин IV Погонат (668-685) и насочен срещу монотелитството - разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие – божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа Агатон (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството между цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през 3 празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI вселенски събор) и се чества на 6-тата неделя след Петдесетница. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте вселенски събора.

Седми вселенски събор в Никея

Основна статия: Седми вселенски събор в Никея

Вторият никейски събор (786/787), свикан при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) възстановява иконопочитанието. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх Никифор взема участие в него. Установен е празникът Тържество на Православието, който Вселенската православна църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол през 872 г. при императрица Теодора.

Събори, които признава само католическата църква

• 869-870 – Четвърти константинополски събор (осъждането на константинополския патриарх Фотий). Остри противоречия между западнохристиянските и източнохристиянските църкви. Църквите различно оценяват събора – Католическата църква го признава за VIII вселенски, Православната не го признава.
• 1123 – Първи латерански събор (утвърждаване на Вормски конкордат, полагащ края на борбата за Инвеститура).
• 1139 – Втори латерански събор (осъждане на Арнолд Брешиански).
• 1179 – Трети латерански събор (осъждане на валденси, катари, установяване на ред за избиране на римски папа).
• 1215 – Четвърти латерански събор (осъждане на албигойците, валденсите, санкциониране на Светата инквизиция).
• 1245 – Първи лионски събор (отлъчване на император Фридрих II).
• 1274 – Втори лионски събор (уния с Православната църква).
• 1311-1312 – Виенски събор (закриване на Ордена на тамплиерите).
• 1414-1418 – Констанцки събор (сложил край на „великия разкол“, смърт на Ян Хус, осъждане на Джон Уиклиф).
• 1431-1449 – Фераро-флорентински събор (разглеждане на въпросите, възпрепятстващи обединението на западната и източната църкви).
• 1512-1517 – Пети латерански събор (църковна реформа).
• 1545-1563 – Тридентски събор (контрареформация, литургическа реформа).
• 1869-1870 – Първи ватикански събор (догмата за първородния грях, чистилище, догма за папската безгрешност).
• 1962-1965 – Втори ватикански събор (църковна реформа, отмяна за задължителния латински при богослужения).

Литература

• Куйо Куев, Вселенски събори // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. I, София 1985, с. 462- 468
• Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191

Външни препратки

• Канони от вселенските събори
• Канони от Първия вселенски събор в Никея
• Канони от Втория вселенски събор в Константинопол
• Канони от Третия вселенски събор в Ефес
• Канони от Четвъртия вселенски събор
• Канони от Пето-шестия вселенски събор
• Канони от Седмия вселенски събор в Никея
• Неделя на Светите Отци от Първия вселенски събор; Неделя на 31-те богоносни отци в Никея
• Седми вселенски събор
• Вероопределение на св. Отци от IV вселенски събор
• Вероопределение на св. Отци от VII вселенски събор
• Книгите
• Залез и гибел на монтанизма, архим. доц. д-р Павел Стефанов