Всеобщо избирателно право
Всеобщото избирателно право гарантира правото на гласуване за възможно най-много хора, според законите на дадено правителство, като е подкрепено от принципа „един човек, един глас“. За мнозина терминът „всеобщо избирателно право“ предполага изключването на младите хора и лицата без гражданство (и други).[1][2] В същото време някои настояват, че е необходимо по-голямо приобщаване, преди избирателното право да стане наистина всеобщо.[3] Теоретиците на демократите, особено тези, които се надяват да постигнат по-всеобщо избирателно право, подкрепят приобщаване по презумпция, при което правната система би защитавала правото на глас на всички поданици, освен ако правителството не може ясно да докаже, че е необходимо лишаване от избирателни права. Всеобщото пълно избирателно право включва както правото на глас, наричано още активно избирателно право, така и правото да бъдеш избран, наричано още пасивно избирателно право.
В България
[редактиране | редактиране на кода]В България има всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, които осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Universal suffrage definition and meaning | Collins English Dictionary // www.collinsdictionary.com. Посетен на 1 February 2019. (на английски)
- ↑ Definition of UNIVERSAL SUFFRAGE // www.merriam-webster.com. Посетен на 18 януари 2023. (на английски)
- ↑ Rosenfeld, Sophia. Has the United States Ever Been a Democracy? // 3 януари 2023. Посетен на 21 януари 2023.
- ↑ Lex.bg - Закони, правилници, конституция, кодекси, държавен вестник, правилници по прилагане // lex.bg. Посетен на 31 юли 2025. Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг.