Всеукраинско обединение „Свобода“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Всеукраинско обединение „Свобода“
Всеукраїнське об’єднання «Свобода»
Svoboda logo-2.svg
Ръководител Олех Тяхнибок
Основана 16 октомври 1995 г.
Предшественик Социал-национална партия на Украйна
Щаб Киев
Идеология Национализъм
Популизъм
Антикомунизъм
Върховна рада
7 / 450
Общински съветници
1731 / 158 399
Сайт svoboda.org.ua
Всеукраинско обединение „Свобода“ в Общомедия

Всеукраинско обединение „Свобода“ (на украински: Всеукраїнське об’єднання «Свобода») е националистическа политическа партия в Украйна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Социал-национална партия на Украйна (1995–2004)[редактиране | редактиране на кода]

Неонацисткият символ Волфсангел, използван като „Идея на нацията“ (И+Н).

Социално-национална партия на Украйна (СНПУ) е регистрирана като партия на 16 октомври 1995 г.[1] Учредителния конгрес на партията се състои на 13 октомври 1991 г. в Лвов. Партията е създадена от ветерани от Войната в Афганистан, организация на младежта „Спадшчина“ („Наследство“, начело с Андрий Парубий), студентско братство Лвов (начело с Олех Тяхнибок), както и Рухска гвардия (начело с Ярослав Андрушкив и Юрий Криворъчко).[2] Лидерът на партията е Ярослав Андрушкив. Партията приема за лого символ, който е свързаван с фашистка формация и в Европа се използва от неонацистки организации.

Партията се определя като „непримирим враг на комунистическата идеология“ и всички други партии, които са сътрудници и врагове на украинската революция. Според уебсайта на „Свобода“, по време на украинските парламентарни избори през 1994 г. партията представя своята платформа, за разлика от тези на комунистите и социалдемократите.

На парламентарните избори през 1998 г. партията се присъединява към коалиция от партии (заедно с Всеукраинското политическо движение „Държавна независимост на Украйна“)[3], наречена „по-малко думи“ (Менше слів), която събира 0,16% от гласовете.[4][5][6] Членът на партията Олех Тяхнибок е избран в украинския парламент на тези избори.[7] Той става член на Народното движение на Украйна.

СНПУ формира паравоенна организация „Патриот на Украйна“ през 1999 г. като „Асоциация за подкрепа“ на армията на Украйна и регистрирана в Министерството на правосъдието. Паравоенната организация, която продължава да използва символът Волфсангел, е разпусната през 2004 г. по време на реформата в СНПУ и става независима организация през 2005 г. Свобода официално приключва с групата през 2007 г.[8], но представители на „Свобода“ посещават мероприятия като протести срещу увеличението на цените и раздаване на листовки срещу наркотиците и алкохола.[9][10][11][12] През 2014 г. „Свобода“ се сблъсква с крайнодясната група „Десен сектор“, коалиция, която включва и „Патриот на Украйна“.[13]

Всеукраинско обединение „Свобода“ (от 2004 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Про-ЕС демонстрация в Киев на 24 ноември 2013 г.

През февруари 2004 г., с идването на Олех Тяхнибок като лидер на партията, идва и значителна промяна в поведението на партията. Социал-националната партия на Украйна[14], променя името си на Всеукраинско обединение „Свобода“, и премахва Волфсангел логото си (символ популярен сред неонацистките групи)[15], като го заменя с три пръста на ръка, напомняща жест за независимост от края на 1980–те години. „Свобода“ също изключва неонацистите и други радикални групи от партията[16], като се дистанцира от неофашисткото си минало, като си запазва подкрепата на крайните националисти. Андрушкив, бивш ръководител на партията, отхвърля иск на Тяхнибок, че „Свобода“ е наследник на СНПУ и я нарича „различен политически феномен“. Както той, така и Андрий Парубий напускат „новата“ партия след преобразуването ѝ.[17]

Въпреки това, според полския юрист и политолог Тадеуш А. Олжански, лидерът на партията Тяхнибок никога не скрива, че тези промени са направени главно с цел имиджа на партията.[18] Тя остава свързана с „широкото социално националистическо движение“ (състояща се от множество организации и уебсайтове). „Патриот на Украйна“, паравоенна организация разформирована през 2004 г. и възстановена през 2005 г. в различна правна форма, продължава да поддържа връзки със „Свобода“. През 2007 г. тази организация скъсва всички взаимоотношения със „Свобода“.[19] Тази неонацистка организация все още използва символа Волфсангел.

През 2004 г. Тяхнибок е изключен от парламентарната група „Наша Украйна“ след реч за призоваване на украинците да се борят срещу „московско-еврейската мафия“.

На местните избори през 2006 г. партията получава 4,2% от гласовете и 4 места в областен съвет в Тернопол, 5,62% от гласовете и 10 места в областен съвет на Лвов и 6,69% ​​от гласовете и 9 места в градския съвет на Лвов.

На парламентарните избори през 2007 г., партията получава 0,76% от гласовете, два пъти повече от своя дял по време на парламентарните избори през 2006 г., когато взима 0,36%. Тя е на осмо място от 20 партии и е единствената крайнодясна партия на парламентарните избори през 2007 г.

Митинг на „Свобода“ в Киев, 2009 г.

През есента на 2009 г., „Свобода“ се присъединява към „Алианса на европейските национални движения“, като единствената организация от страни извън Европейския съюз. През същата година партията твърди, че има 15 000 редовни членове.

Избирателният пробив на партията е на местните избори през 2009 г., когато в Тернополска област, получават 34,69% от гласовете и 50 места от общо 120 в областния съвет в Тернопол. Това е най-добрият резултат за крайно дясна партия в историята на Украйна.

Кандидатура на Тяхнибок на президентските избори през 2010 г. не повтаря успеха в Тернопол от 2009 г. Тяхнибок получава 1,43% от гласовете.[20] Повечето от тях са в Лвовска област, Тернополска област и Ивано-Франковска област, възлизащи на 5% от гласовете. Във втория тур, Тяхнибок не подкрепя кандидат.

2012: Нарастваща подкрепа[редактиране | редактиране на кода]

Резултати на „Свобода“ от 2012 г.

В навечерието на изборите от 2012 г., някои украински медиини коментатори и политически анализатори очакват нарастващата подкрепа за „Свобода“ да бъде за сметка на по-основните елементи на опозицията и в полза на управляващата „Партия на регионите“.[21][22] През юли 2012 г. партията се съгласява с Всеукраинско обединение „Отечество“[23] върху разпределението на кандидатите в избирателни райони, за парламентарните избори през октомври 2012 г.[24] В навечерието на тези избори различни проучвания на общественото мнение прогнозират националния вот за партията да премине 5% изборен праг. Но резултатите на партията са много по-добри от това, с 10.44% и 38 от 450 места в украинския парламент.[25] В Киев „Свобода“ става втората най-популярната партия, след „Отечество“. Анализ от гласуването показва, че партията е на сред най-популярните сред избирателите с висше образование (около 48% от избирателите имат висше образование). Олех Тяхнибок е избран за лидер на парламентарната група на партията на 12 декември 2012 г. На 19 октомври 2012 г. партията и Всеукраинско обединение „Отечество“ подписват споразумение „за създаването на коалиция на демократичните сили в новия парламент“. Партията също така координира своите парламентарни дейности с Украинския демократичен алианс за реформи на Виталий Кличко (УДАР).[26]

Евромайдан[редактиране | редактиране на кода]

През първите две сесии на новоизбрания парламент, депутати на „Свобода“ и други политици от опозицията стигат до физически сблъсъци по време на избора на министър-председател и говорител, на фона на искания да продължи гласуването, въпреки отсъстващи депутати..[27][28][29] Сблъсъци отново избухват през март 2013 г. между „Свобода“ и „Партията на регионите“, когато Александър Ефремов от управляващата „Партия на регионите“ изнася реч на руски. Речта му е заглушена от депутати на „Свобода“, крещящи „Говори украински!“[30][31][32]

През май 2013 г., „Свобода“, „Отечество“ и „УДАР“ обявяват, че ще се координират по време на президентските избори в Украйна през 2015 г.[33]

Large demonstration, with Svoboda and other party flags
Антиправителствени протести в Киев, по време на Евромайдана, 29 декември 2013 г.

В проучване на общественото мнение между 7-17 декември 2013 г., на президентските избори между Виктор Янукович и лидера на Свобода Тяхнинок съотношението е 28,8% от гласовете, срещу 27,1% за Янукович.[34] „Свобода“ участва в проевропейски протест за смяна на режима и интеграция с ЕС. Когато паметника на Владимир Ленин в Киев е свален през евромайдана, депутатът Игор Мирошниченко поема отговорност за деянието, от името на „Свобода“.[35]

Осемнадесет члена на партията са убити в протестите от 2014 г.[36] На 27 февруари 2014 г. е образувано правителството на Яценук, включващо трима министри на „Свобода“.

2014: Загуба на подкрепа[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през октомври 2014 г. партията печели 6 места. Печели с малко 0,29% , за да преодолее прага от 5%. Резултатите от изборите по този начин са наполовина в сравнение с предходните, заради негативните оценки на дейността на „Свобода“ от 2012 г. Също така повлиява и фактът, че на тези избори партията не е единствената, който използва радикално патриотични, антикомунистически и антируски лозунги. На 12 ноември 2014 г. министрите на партията в правителството подават оставка.[37]

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Върховна рада[редактиране | редактиране на кода]

Година Гласове  % Места Промяна Правителство
1994 49 483 0.20
0 / 450
1998 45 155 0.20
1 / 450
Повишение 1 Опозиция
2002 не участва
0 / 450
Понижение 1
2006 91 321 0.36
0 / 450
2007 178 660 0.76
0 / 450
2012 2 129 246 10.45
37 / 450
Повишение 37 Опозиция
2014 741 517 4.71
7 / 450
Понижение 30 Опозиция

Президентски избори[редактиране | редактиране на кода]

Президент на Украйна
Година Кандидат # гласове на 1ви тур  % на 1ви тур # гласове на 2ри тур  % на 2ри тур
2010 Олех Тяхнибок 352 282 1.43
2014 Олех Тяхнибок 210 476 1.16

Представителство по области[редактиране | редактиране на кода]

Областен
съвет
Знаме Общо общински
съветници
% Отделни места Общо спечелени места
Тернополска област Flag of Ternopil Oblast.svg
120
34,69%
50
Лвовска област Flag of Lviv Oblast.png
116
25,98%
16
41
Ивано-Франкивска област Flag of Ivano-Frankivsk Oblast.png
114
16,60%
5
17
Волинска област Volyn flag.svg
80
7,44%
1
6
Ровненска област Flag of Rivne Oblast.svg
80
6,34%
1
5
Чернивецка област Flag of Chernivtsi Oblast.svg
104
3,90%
4
Киевска област Flag of Kiev Oblast.svg
148
3,48%
0
5
Хмелницка област Flag of Khmelnytskyi Oblast.svg
104
4,06%
0
5

Гласове през годините[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oblast Council demands Svoboda Party be banned in Ukraine, Kyiv Post (May 12, 2011)
  2. Andrusechko, P. Way of Tyahnybok to Freedom. Poznan: "Ukrayinskyi zhurnal", May 2009
  3. Elections of folk deputies of Ukraine on March 29, 1998 the Election programmes of political parties and electoral blocs, Vernadsky National Library of Ukraine (1998)
  4. Всеукраїнське об'єднання «Свобода», Database ASD
  5. Central Election Commission of Ukraine. // Архив на оригинала от 19 February 2014.
  6. Candidates list for Less words, Central Election Commission of Ukraine
  7. Олег Тягнибок, Ukrinform
  8. [http://www.una-unso.info/articlePrint/id-2/subid-9/artid-1051/lang-ukr/index.html �аява Організації "Патріот України" про розрив стосунків з ВО "Свобода"]. // Посетен на 30 October 2014.
  9. BBC News - Svoboda: The rise of Ukraine's ultra-nationalists. // BBC News. Посетен на 30 October 2014.
  10. Jewish World. // The Jerusalem Project. December 12, 2012.
  11. Shekhovtsov, Anton. Security threats and the Ukrainian far right. // Open Democracy, 24 July 2012. Посетен на 3 January 2014.
  12. Shekhovtsov, Anton. Right-Wing Populism in Europe: Politics and Discourse. A&C Black, 2013. с. 256.
  13. Converts Join With Militants in Kiev Clash. // The New York Times. Feb 20, 2014.
  14. Umland, Andreas. Ultraright Party Politics in Post-Soviet Ukraine and the Puzzle of the Electoral Marginalism of Ukraine Ultranationalists in 1994-2009.. // Russian Politics and Law 51 (5). DOI:10.2753/rup1061-1940510502. с. 33–58.
  15. Rudling, Per Anders. The Return of the Ukrainian Far Right: The Case of VO Svoboda.. New York, Routledge, 2013. с. 229–247. Посетен на 26 February 2014.
  16. ISN Editors. Svoboda Party – The New Phenomenon on the Ukrainian Right-Wing Scene. // Посетен на 30 October 2014.
  17. Anton Shekhovtsov, “From Para-Militarism to Radical Right-Wing Populism: The Rise of the Ukrainian Far-Right Party Svoboda,” in Media of Right-Wing Populism in Europe, eds. Wodak, Mral, and KhosraviNik (London: Bloomsbury Academic, 2013), 255.
  18. Svoboda party – the new phenomenon on the Ukrainian right-wing scene, OSW Commentary, July 5, 2011
  19. Заява Організації „Патріот України” про розрив стосунків з ВО „Свобода”, una-unso.inf, 18.12.2007
  20. ЦВК оприлюднила офіційні результати 1-го туру виборів, Gazeta.ua (January 25, 2010)
  21. Кого насправді "розкручує" влада? Факти проти міфів, Ukrayinska Pravda (June 14, 2011)
  22. Ukraine viewpoint: Novelist Andrey Kurkov, BBC News (January 13, 2011)
  23. Candidates, RBC Ukraine
  24. Governing Party Claims Victory in Ukraine Elections, The New York Times (28 October 2012)
    Batkivschyna United Opposition, Svoboda agree on single-seat constituencies among their candidates, Kyiv Post (26 July 2012)
  25. Proportional votes, Central Electoral Commission of Ukraine
  26. Batkivschyna, UDAR, Svoboda to create opposition council to coordinate activity in Rada, Kyiv Post (17 December 2012)
  27. Victoria Butenko, for CNN. New Ukraine parliament packs punches -- literally -- in first session. // CNN. 13 December 2012.
  28. Maria Danilova, Associated Press. Ukraine parliament erupts into violent brawls during vote over speaker. // National Post. 13 December 2012. Посетен на 30 October 2014.
  29. Punch and Judy politics: Ukraine’s new parliament session turns into brawl (VIDEO). // Посетен на 30 October 2014.
  30. BBC News - MPs throw punches in Ukraine parliament brawl. // BBC News. Посетен на 30 October 2014.
  31. Rada riot: Ukrainian MPs exchange 'fascist' insults, start brawl (VIDEO, PHOTOS). // Посетен на 30 October 2014.
  32. Parliament breaks due to scuffle between Svoboda, Regions Party (VIDEO). // Kyiv Post, March 19, 2013.
  33. Batkivschyna, UDAR, Svoboda to coordinate their actions at presidential election, Interfax-Ukraine (16 May 2013)
  34. Interfax-Ukraine. Poll: Yanukovych to lose to opposition candidates in second round of presidential elections. // Kyiv Post, Dec 25, 2013.
  35. Svoboda assumes responsibility for pulling down Lenin monument in Kyiv. // ZIK. 8 December 2013. Посетен на 2 January 2014.
  36. Harding, Luke. Ukraine uprising: fascist coup or broad-based grassroots movement?. // The Guardian. Посетен на 14 March 2014.
  37. Poroshenko dismisses governors of Poltava, Ternopil and Rivne regions – decree, Interfax-Ukraine (18 November 2014)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Svoboda (political party)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.