Всяка неделя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Всяка неделя“
Vsyaka nedelya Bulgarian broadcast.jpg
Жанр ТВ предаване
Създател(и) Кеворк Кеворкян
Водещ(и) Кеворк Кеворкян
Начална мелодия Neoton Familia – Hivlak
Страна Флаг на България България
Език български
Продукция
Продуцент(и) Иван Христов и Андрей Арнаудов
Разпространение
ТВ Канал Канал 1 (1979 – 1990, 2002 – 2005)
Ефир 2 (1993 – 1999)
Нова ТВ (2012 – 2014)
Формат на картината SD 4:3
Излъчване 1979 – 1990
1993 – 1999
2002 – 2005
2012 – 2014

„Всяка неделя“ е българско телевизионно магазинно пряко предаване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията за „Всяка неделя“ се оформя след специализация на Янчо Таков в САЩ, където е впечатлен от новините на Уолтър Кронкайт и други магазинни предавания. Важен фактор е и обстоятелството, че през 1970-те години голяма част от населението в Западна България приема сигнала на Телевизия Белград, която по онова време има неделно следобедно магазинно предаване „Неделя по пладне“.

Първото издание е излъчено на 7 януари 1979 г. по Първа програма на Българската телевизия (БТ). Организационно предаването „Всяка неделя“ е главна редакция в структурата на Дирекция „Информация“ на БТ, а главен редактор е Кеворк Кеворкян.

Като концепция „Всяка неделя“ е наследник на „Информационен дневник – неделя“, излъчван по Първа програма на БТ през периода 1974 – 1978 г. В него Кеворкян се утвърждава като известен телевизионен журналист с новаторски подход при представянето на културната тематика. В последното му издание през декември 1978 г. Кеворкян обявява: „Следващата неделя новини ще има чак в 17:30 ч., а това предаване повече няма да се излъчва.“ Първото издание на „Всяка неделя“ е открито от Янчо Таков, който представя другите водещи и концепцията с думите „Ще ви покажем как е модерно да се прави телевизия“.

Първоначално „Всяка неделя“ включва рубрика, която е наследник на закритото предаване „Телевизионен обектив“ на Бригита Чолакова – представяне на предстоящи предавания по БТ. Водеща на рубриката е Нина Ковачева, снаха на члена на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов. Поради опасенията на Кеворкян, че предаването се превръща в издание на синове и снахи на Политбюро, тази рубрика бързо е преустановена.

За годините до 1989 г. „Всяка неделя“ въвежда в българската телевизионна практика десетки нови жанрове, формати, налага нов стил в телевизионното общуване, превръща се в своеобразна опозиция на официалната медийна практика. Редактори и режисьори на предаването са сред най-талантливите специалисти в областта на телевизията и културата. Имената на екипа на „Всяка неделя“ никога не са излъчвани във финалните надписи на предаването (каквато е обичайната практика тогава в БТ).

Тази своеобразна опозиция води до спиране на предаването на 26 юни 1989 г. – след поредица от скандали, най-шумният от които е интервюто с акад. Амосов. В един от неделните следобеди в 17:30 ч. вместо шапката на „Всяка неделя“ се появява говорителката Мария Тролева, за да прочете (дистанцирано и с тъжен глас) решението на ръководството на БТ за „спиране на предаването поради нарушаване на програмната дисциплина“ (редовно просрочване на времето и навлизане в територията на „Лека нощ, деца!“).

Веднага след демократичните промени предаването е възстановено и още с първата си емисия измества „По света и у нас“ с час по-късно. В новата обществена и политическа обстановка класическата „Всяка неделя“ просъществува до март 1991 г., като след декември 1990 г. Кеворкян излиза от кадър и програмата се води от Петко Бочаров. В края на 1989 г. Кеворкян иска вот на доверие от зрителите и „Всяка неделя“ получава подкрепата на над 485 хил. души.

Предаването се завръща в БНТ в края на април 2002 г. и се излъчва до април 2005 г., като външна продукция на Кеворк Кеворкян.

От 9 септември 2012 година „Всяка неделя“ с Кеворк Кеворкян започва да се излъчва по Нова ТВ като продуценти ѝ са Иван Христов и Андрей Арнаудов с тяхната продуцентска компания „Междинна станция“. [1] А от септември 2014 година предаването е спряно окончателно от екран.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

Форматът на „Всяка неделя" произлиза от италиански модел на предаване от 1971 г. В процеса на подготовката на проекта за предаването са били обсъждани възможностите то да бъде водено от Бригита Чолакова, Александър Бешков, Георги Стойчев – и тримата отказват. Кеворк Кеворкян е поканен за втори водещ наравно с Янчо Таков от тогавашния директор на Първа програма. Димитри Иванов е поканен да води новините от Кеворк Кеворкян. Проектът се ползва с пълната подкрепа на тогавашния генерален директор на БТ Иван Славков.

Магазинният формат включва богата жанрова палитра – от тиражите на „Тото 2“, излъчвани на живо, до репортажи – социални експерименти. Задълбочените и откровени разговори на водещия Кеворк Кеворкян с личности от българския и световния интелектуален елит в рубриката „Събеседник по желание“, както и аналитичните и ерудирани интервюта и коментари превръщат „Всяка неделя“ в национална културна и развлекателна институция. Предаването се отличава с нетипична за периода атрактивност, визуална креативност, концептуалност, динамика, комуникативност и липса на автоцензура. „Открити врати към света“ е една от рубриките на „Всяка неделя“, която достатъчно добре описва същността на цялото предаване.

Във „Всяка неделя“ зрителите за първи път виждат на живо работата на екипа в студиото, работата в режисьорската апаратна, движението на камерите: динамиката на творческия процес протича пред очите им. Режисьорската и художническата концепция (заставки, анимирани кашове, шапки) са новаторски не само за БТ, но и за цялата телевизионна практика в тогавашна Източна Европа.

„Събеседник по желание“ (разговор с известна личност по избор на зрителите, с водещ Кеворкян) се превръща в най-важната рубрика на предаването. Често интервютата предизвикват осезателен обществен резонанс и влизат в разрез с официалната идеологическа и пропагандна доктрина. Предаването осъществява емисии от Москва, Париж, Ленинград, Талин, Будапеща, Прага и други градове в чужбина. [2]

Предаването има собствена класация за нова поп музика – "Песента на „Всяка неделя“, която се определя от елитно жури. „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с хитовете от класацията.

За първи път в България в рамките на предаването са излъчени анимационните филмиМъпет шоу“, „Розовата пантера“, „Уди кълвача“, „Том и Джери“, „Инспектор Дюдю“, „Инспектор Инч Хай“.

„Всяка неделя“ за първи път създава всенародно дарителско движение – събрани са над 3 млн. лева, с които са възстановени около 100 войнишки паметника.

Елементи[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Официални писмени източници за произхода на заглавието на предаването не съществуват. На по-късен етап претенции за името „Всяка неделя“ предявява Тошо Тошев – тогавашен главен редактор на Програмна дирекция на Българската телевизия (по-късно главен редактор и издател на вестниците „Дневен Труд“ и „Преса“.

От началото на 1990-те собственик на марката „Всяка неделя“ е Кеворк Кеворкян, който продуцира предаването като външна продукция по БНТ – 1993 – 1999 г.

Водещи[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално водещи са Кеворк Кеворкян и Янчо Таков, а новините се представят от Димитри Иванов. Редът на предаването се анонсира от говорител зад кадър (през 1980-те това са Димитър Игнатиев и Георги Къков). След като Янчо Таков е осъден за криминално деяние, предаването се води и управлява от Кеворкян – от 1982 до 2014 г.

През 1984 г. Кеворкян е заменен за известен период от Антон Вергиев, който не успява да се впише в стилистиката и динамиката на предаването. В редки случаи при необходимост Кеворкян е заместван като водещ от редактора Димитри Иванов.

Новини[редактиране | редактиране на кода]

Забележителен феномен във „Всяка неделя“ са новините, подготвяни и представяни от Димитри Иванов. Той включва репортажи от CNN, показва кадри от скандални клипове на Мадона, показва новини, които не биха попаднали в „По света и у нас“. Тъй като новините задължително се подписват преди четенето им от дежурния редактор на Дирекция „Информация“, по спомени на Димитри Иванов неговите колеги са парафирали листовете с изготвените от него новини, без да ги четат – по този начин показвали уважението си към професионализма му.

Събеседници и гости[редактиране | редактиране на кода]

Събеседници, участници и сътрудници на предаването са някои от най-изявените имена на националния интелектуален и артистичен елит. Разговорите с писатели, режисьори, художници, композитори, журналисти, критици, са съществен и уникален принос в българската аудиовизуална история. Често събеседници са световни знаменитости с международно признание, като Херберт фон Караян, Анджей Вайда, Жоржи Амаду, Джани Родари, Жулиет Греко, Уилям Сароян, Ив Монтан, Гари Каспаров и други.

2002 – 2005 г. „Всяка неделя“ организира телевизионни мостове от близо 50 града от четирите континента, в които представя популярни световни звезди.

Анонсиране[редактиране | редактиране на кода]

През 1980-те „Всяка неделя“ се анонсира от говорителя непосредствено след шапката, на фона на общ план от студиото, с думите:

„Гледате програмата „Всяка неделя“, която се излъчва директно от Студио 4, Студио 6 и ПТС 10 на Българската телевизия. Програмата съдържа: (следва изброяване на всички обекти в предаването)“.

По време на пряко излъчване зрителите имат възможност да задават въпроси към госта в рубриката „Събеседник по желание“ по телефона, чийто номер се обявява през цялото предаване от говорител.

Студиен дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналният студиен дизайн:

  • много тъмен (черен) рундхоризонт в студио 4,
  • надписи „Всяка неделя“ с бял блоков шрифт на всяка от стените,
  • пулт на водещия с място за събеседници пред прозорците на режисьорската и звуковата апаратни, които се виждат в кадър при план с водещия,
  • място за водене на новинарската рубрика,
  • пулт на говорителя (до входа на студиото),
  • площадка за изпълнителите на песни в музикалната класация и за други изяви на гости,
  • комплекс от два монитора, вертикално разположени, вдясно от мястото на събеседника, които влизат в кадър,
  • площадка в студио 6, от която се предава тегленето на „Тото 2“,
  • площадка с висока мека мебел, която се използва до края на 1980-те години.

Озвучаване[редактиране | редактиране на кода]

Предаването използва в шапката си инструменталното изпълнение на песента „Hivlak“ от 1978 г. на популярната унгарска група „Neoton Familia“ (същата песен има и англоезична версия „Hear Me“). Шапката е изготвена от музикалния редактор на предаването Людмила Ангелова. Музикалната тема от шапката на „Всяка неделя“ е ремиксирана през 2004 г. от формацията „Дийп Зоун Проджект“ и се превръща в клубен хит.

За музикална тема на общия план при преходи между отделните рубрики, както и при четенето на говорителските анонси се използва Композицията „Rock It“ на „Lipps Inc“.

За някои от рубриките е използвана музика на Жан-Мишел Жар.

Музикалната композиция „Black Deal“, използвана като шапка на рубриката „Събеседник по желание“, е на Ричард Клайдерман. Композирана е от Пол дьо Сенвил и Оливие Тусен, излязла през 1977 г. в дебютния албум на Клайдерман.

Аниматор на шапката: Улрих Щулпе.

Популярност[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-популярното телевизионно предаване от тоталитарната епоха.

Някои от изданията на „Всяка неделя“ през 1980-те години, при телевизионни мостове или цели емисии от Москва, са излъчвани по системата „Орбита“ за спътниково препредаване на Централната съветска телевизия, което е давало потенциалната възможност за аудитория над 1 милиард зрители.

В архива на Българската национална телевизия няма съхранени записи на емисиите на „Всяка неделя“, защото предаването се е излъчвало винаги на живо. Записи са правени, за да бъдат обсъждани от екипа на предаването. Копия от тях са оцелели, защото са били съхранени от Кеворкян. Той се оказва прав: днес в архива на БНТ не съществува почти нищо от други известни предавания – например на Бригита Чолакова и други. Част от запазените интервюта с известни гости са представени в уебсайта „Всяка неделя“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.bulgariasega.com/sviat_novini/bulgaria/15179.html
  2. „Хроника 25 години Всяка Неделя“, издателство „Захари Стоянов“, 2004 г.