Всяка неделя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Всяка неделя“
Vsyaka nedelya Bulgarian broadcast.jpg
Жанр ТВ предаване
Създател(и) Кеворк Кеворкян
Водещ(и) Кеворк Кеворкян
Начална мелодия Neoton Familia – Hivlak
Страна Флаг на България България
Език български
Продукция
Продуцент(и) Иван Христов и Андрей Арнаудов
Разпространение
ТВ Канал Канал 1
Нова ТВ
Излъчване Канал 1 (1979 – 2005)
Нова ТВ (2012 – 2014)

„Всяка неделя“ е българско телевизионно магазинно пряко предаване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията за „Всяка неделя“ се оформя след специализация на Янчо Таков в САЩ, където е впечатлен от новините на Уолтър Кронкайт и други магазинни предавания. Важен фактор е и обстоятелството, че през 1970-те години голяма част от населението в Западна България приема сигнала на Телевизия Белград, която по онова време има неделно следобедно магазинно предаване „Неделя по пладне“.

Първото издание е излъчено на 7 януари 1979 г. по Първа програма на Българската телевизия (БТ). Организационно предаването „Всяка неделя“ е главна редакция в структурата на Дирекция „Информация“ на БТ, а главен редактор е Кеворк Кеворкян.

Като концепция „Всяка неделя“ е наследник на „Информационен дневник – неделя“, излъчван по Първа програма на БТ през периода 1974 – 1978 г. В него Кеворкян се утвърждава като известен телевизионен журналист с новаторски подход при представянето на културната тематика. В последното му издание през декември 1978 г. Кеворкян обявява: „Следващата неделя новини ще има чак в 17:30 ч., а това предаване повече няма да се излъчва.“ Първото издание на „Всяка неделя“ е открито от Янчо Таков, който представя другите водещи и концепцията с думите „Ще ви покажем как е модерно да се прави телевизия“.

Първоначално „Всяка неделя“ включва рубрика, която е наследник на закритото предаване „Телевизионен обектив“ на Бригита Чолакова – представяне на предстоящи предавания по БТ. Водеща на рубриката е Нина Ковачева, снаха на члена на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов. Поради опасенията на Кеворкян, че предаването се превръща в издание на синове и снахи на Политбюро, тази рубрика бързо е преустановена.

За годините до 1989 г. „Всяка неделя“ въвежда в българската телевизионна практика десетки нови жанрове, формати, налага нов стил в телевизионното общуване, превръща се в своеобразна опозиция на официалната медийна практика. Редактори и режисьори на предаването са сред най-талантливите специалисти в областта на телевизията и културата. Имената на екипа на „Всяка неделя“ никога не са излъчвани във финалните надписи на предаването (каквато е обичайната практика тогава в БТ).

Тази своеобразна опозиция води до спиране на предаването на 26 юни 1989 г. – след поредица от скандали, най-шумният от които е интервюто с акад. Амосов. В един от неделните следобеди в 17:30 ч. вместо шапката на „Всяка неделя“ се появява говорителката Мария Тролева, за да прочете (дистанцирано и с тъжен глас) решението на ръководството на БТ за „спиране на предаването поради нарушаване на програмната дисциплина“ (редовно просрочване на времето и навлизане в територията на „Лека нощ, деца!“).

Веднага след демократичните промени предаването е възстановено и още с първата си емисия измества „По света и у нас“ с час по-късно. В новата обществена и политическа обстановка класическата „Всяка неделя“ просъществува до март 1991 г., като след декември 1990 г. Кеворкян излиза от кадър и програмата се води от Петко Бочаров. В края на 1989 г. Кеворкян иска вот на доверие от зрителите и „Всяка неделя“ получава подкрепата на над 485 хил. души.

Предаването се завръща в БНТ в края на април 2002 г. и се излъчва до април 2005 г., като външна продукция на Кеворк Кеворкян.

От 9 септември 2012 година „Всяка неделя“ с Кеворк Кеворкян започва да се излъчва по Нова ТВ като продуценти ѝ са Иван Христов и Андрей Арнаудов с тяхната продуцентска компания „Междинна станция“. [1] А от септември 2014 година предаването е спряно окончателно от екран.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

Форматът на „Всяка неделя" произлиза от италиански модел на предаване от 1971 г. В процеса на подготовката на проекта за предаването са били обсъждани възможностите то да бъде водено от Бригита Чолакова, Александър Бешков, Георги Стойчев – и тримата отказват. Кеворк Кеворкян е поканен за втори водещ наравно с Янчо Таков от тогавашния директор на Първа програма. Димитри Иванов е поканен да води новините от Кеворк Кеворкян. Проектът се ползва с пълната подкрепа на тогавашния генерален директор на БТ Иван Славков.

Магазинният формат включва богата жанрова палитра – от тиражите на „Тото 2“, излъчвани на живо, до репортажи – социални експерименти. Задълбочените и откровени разговори на водещия Кеворк Кеворкян с личности от българския и световния интелектуален елит в рубриката „Събеседник по желание“, както и аналитичните и ерудирани интервюта и коментари превръщат „Всяка неделя“ в национална културна и развлекателна институция. Предаването се отличава с нетипична за периода атрактивност, визуална креативност, концептуалност, динамика, комуникативност и липса на автоцензура. „Открити врати към света“ е една от рубриките на „Всяка неделя“, която достатъчно добре описва същността на цялото предаване.

Във „Всяка неделя“ зрителите за първи път виждат на живо работата на екипа в студиото, работата в режисьорската апаратна, движението на камерите: динамиката на творческия процес протича пред очите им. Режисьорската и художническата концепция (заставки, анимирани кашове, шапки) са новаторски не само за БТ, но и за цялата телевизионна практика в тогавашна Източна Европа.

„Събеседник по желание“ (разговор с известна личност по избор на зрителите, с водещ Кеворкян) се превръща в най-важната рубрика на предаването. Често интервютата предизвикват осезателен обществен резонанс и влизат в разрез с официалната идеологическа и пропагандна доктрина. Предаването осъществява емисии от Москва, Париж, Ленинград, Талин, Будапеща, Прага и други градове в чужбина. [2]

Предаването има собствена класация за нова поп музика – "Песента на „Всяка неделя“, която се определя от елитно жури. „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с хитовете от класацията.

За първи път в България в рамките на предаването са излъчени анимационните филмиМъпет шоу“, „Розовата пантера“, „Уди кълвача“, „Том и Джери“, „Инспектор Дюдю“, „Инспектор Инч Хай“.

„Всяка неделя“ за първи път създава всенародно дарителско движение – събрани са над 3 млн. лева, с които са възстановени около 100 войнишки паметника.

Елементи[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Официални писмени източници за произхода на заглавието на предаването не съществуват. На по-късен етап претенции за името „Всяка неделя“ предявява Тошо Тошев – тогавашен главен редактор на Програмна дирекция на Българската телевизия (по-късно главен редактор и издател на вестниците „Дневен Труд“ и „Преса“.

От началото на 1990-те собственик на марката „Всяка неделя“ е Кеворк Кеворкян, който продуцира предаването като външна продукция по БНТ – 1993 – 1999 г.

Водещи[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално водещи са Кеворк Кеворкян и Янчо Таков, а новините се представят от Димитри Иванов. Редът на предаването се анонсира от говорител зад кадър (през 1980-те това са Димитър Игнатиев и Георги Къков). След като Янчо Таков е осъден за криминално деяние, предаването се води и управлява от Кеворкян – от 1982 до 2014 г.

През 1984 г. Кеворкян е заменен за известен период от Антон Вергиев, който не успява да се впише в стилистиката и динамиката на предаването. В редки случаи при необходимост Кеворкян е заместван като водещ от редактора Димитри Иванов.

Новини[редактиране | редактиране на кода]

Забележителен феномен във „Всяка неделя“ са новините, подготвяни и представяни от Димитри Иванов. Той включва репортажи от CNN, показва кадри от скандални клипове на Мадона, показва новини, които не биха попаднали в „По света и у нас“. Тъй като новините задължително се подписват преди четенето им от дежурния редактор на Дирекция „Информация“, по спомени на Димитри Иванов неговите колеги са парафирали листовете с изготвените от него новини, без да ги четат – по този начин показвали уважението си към професионализма му.

Събеседници и гости[редактиране | редактиране на кода]

Събеседници, участници и сътрудници на предаването са някои от най-изявените имена на националния интелектуален и артистичен елит. Разговорите с писатели, режисьори, художници, композитори, журналисти, критици, са съществен и уникален принос в българската аудиовизуална история. Често събеседници са световни знаменитости с международно признание, като Херберт фон Караян, Анджей Вайда, Жоржи Амаду, Джани Родари, Жулиет Греко, Уилям Сароян, Ив Монтан, Гари Каспаров и други.

2002 – 2005 г. „Всяка неделя“ организира телевизионни мостове от близо 50 града от четирите континента, в които представя популярни световни звезди.

Анонсиране[редактиране | редактиране на кода]

През 1980-те „Всяка неделя“ се анонсира от говорителя непосредствено след шапката, на фона на общ план от студиото, с думите:

„Гледате програмата „Всяка неделя“, която се излъчва директно от Студио 4, Студио 6 и ПТС 10 на Българската телевизия. Програмата съдържа: (следва изброяване на всички обекти в предаването)“.

По време на пряко излъчване зрителите имат възможност да задават въпроси към госта в рубриката „Събеседник по желание“ по телефона, чийто номер се обявява през цялото предаване от говорител.

Студиен дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналният студиен дизайн:

  • много тъмен (черен) рундхоризонт в студио 4,
  • надписи „Всяка неделя“ с бял блоков шрифт на всяка от стените,
  • пулт на водещия с място за събеседници пред прозорците на режисьорската и звуковата апаратни, които се виждат в кадър при план с водещия,
  • място за водене на новинарската рубрика,
  • пулт на говорителя (до входа на студиото),
  • площадка за изпълнителите на песни в музикалната класация и за други изяви на гости,
  • комплекс от два монитора, вертикално разположени, вдясно от мястото на събеседника, които влизат в кадър,
  • площадка в студио 6, от която се предава тегленето на „Тото 2“,
  • площадка с висока мека мебел, която се използва до края на 1980-те години.

Озвучаване[редактиране | редактиране на кода]

Предаването използва в шапката си инструменталното изпълнение на песента „Hivlak“ от 1978 г. на популярната унгарска група „Neoton Familia“ (същата песен има и англоезична версия „Hear Me“). Шапката е изготвена от музикалния редактор на предаването Людмила Ангелова. Музикалната тема от шапката на „Всяка неделя“ е ремиксирана през 2004 г. от формацията „Дийп Зоун Проджект“ и се превръща в клубен хит.

За музикална тема на общия план при преходи между отделните рубрики, както и при четенето на говорителските анонси се използва Композицията „Rock It“ на „Lipps Inc“.

За някои от рубриките е използвана музика на Жан-Мишел Жар.

Музикалната композиция „Black Deal“, използвана като шапка на рубриката „Събеседник по желание“, е на Ричард Клайдерман. Композирана е от Пол дьо Сенвил и Оливие Тусен, излязла през 1977 г. в дебютния албум на Клайдерман.

Аниматор на шапката: Улрих Щулпе.

Популярност[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-популярното телевизионно предаване от тоталитарната епоха.

Някои от изданията на „Всяка неделя“ през 1980-те год., при телевизионни мостове или цели емисии от Москва, са излъчвани по системата „Орбита“ за спътниково препредаване на Централната съветска телевизия, което е давало потенциалната възможност за аудитория над 1 милиард зрители.

В архива на Българската национална телевизия няма съхранени записи на емисиите на „Всяка неделя“, защото предаването се е излъчвало винаги на живо. Записи са правени, за да бъдат обсъждани от екипа на предаването. Копия от тях са оцелели, защото са били съхранени от Кеворкян. Той се оказва прав: днес в архива на БНТ не съществува почти нищо от други известни предавания – например на Бригита Чолакова и други. Част от запазените интервюта с известни гости са представени в уебсайта „Всяка неделя“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.bulgariasega.com/sviat_novini/bulgaria/15179.html
  2. „Хроника 25 години Всяка Неделя“, издателство „Захари Стоянов“, 2004 г.