Втора англо-маратхска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Втора англо-маратхска война
Battle of Assaye2.jpg
Битката при Асай, картина от Д. С. Страдлър.
Период 1803-1805
Място
Резултат Решителна британска победа
Воюващи страни
Flag of the British East India Company (1801).svg
Британска източноиндийска компания
Flag of the Maratha Empire.svg
Маратхска империя
Командири
Джерард Лейк
Артър Уелсли
Даулатрао Синдхиа
Рагходжи II Бхонсле
Яшвантрао Холкар
Flag of France.svgПиер Кюилиер-Перон
Сили
27 300 300 000

Втората англо-маратхска война (1803–1805) е вторият конфликт между Британската източноиндийска компания и Маратхската империя в Индия.

Предистория[редактиране | edit source]

През октомври 1802 г. пешва Баджи Рао II е победен от Яшвантрао Холкар, владетел на Индор в битката при Пуна. Той бяга под закрлиата на британците и през декември същата година сключва договора от Басейн с Британската източноиндийска компания, сдавайки територия за поддръжката на спомагателна войска и съгласявайки се да не се договаря с друга сила. Британците също трябва да възпират френското влияние в Индия.

Война[редактиране | edit source]

Този акт от страна на пешва, техният номинален господар ужасява и отвращава маратхските старейшини; по-специално синдхските владетели на Гвалиор и бхонсалските владетели на Нагпур и Берар оспорват споразумението. През септемрви 1803 синдхските сили губят от лорд Джерард Лейк в битката при Делхи и от лорд Артър Уелсли в битката при Асай. След няколко месеца, през ноември Лейк побеждава друга синдска войска в битката при Лансвари, последвана от победата на Уелсли на силите на клана Бхонсле в битката при Аргаон (днес Адгаон) на 29 ноември.[1] Владетелите на Холкар се включват във войната със закъснение и принуждават британците да сключат мир. Уелсли, който след това побеждава Наполеон при Ватерло, по-късно отбелязва, че Асай е била по-трудна от Ватерло.[1]

Завършек[редактиране | edit source]

На 17 декември 1803 г. Рагходжи II Бхонсле от Нагпур подписва договора от Деогаон в Ориса с британците след битката при Ласвари и отстъпва провиницята Катак (която включва бреговата част на Ориса, княжествата на Ориса, Баласор, части от Миднапорския окръг на Западен Бенгал).

На 30 декември 1803 г., крал Даулат Синдхиа подписва договорът от Сурджи-Анджангаон с британците след битката при Асай и битката при Аргаон и отстъпва на британците Рохтак, Гурагон, Ганг-Ямуна Доаб региона Делхи-Агра, части от Бунделкхандм части от Гуджарат и форт Ахмаднагар.

Яшвантрао Холкар обaче започва бойни действия с британците, осигурявайки си подкрепата на раджата на Бхаратпуr. С договора от Раджгхат, Холкар си възвръща много от териториите. Махараджите на Холкар запазват контрол и владение над голяма част от Раджастан.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Wolpert, Stanley. A New History of India. 8th. New York, NY, Oxford UP, 2009. ISBN 978-0-19-533756-3. с. 410–1.