Втора атака на Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Втора атака на Плевен
Руско-турска война (1877 – 1878)
Подвигът на Егор Жданов
Подвигът на Егор Жданов
Информация
Период 18/30 юли 1877
Място Плевен, България
Резултат победа за Османската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Николай Криденер
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Алексей Шаховски
Ottoman flag.svg Осман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 36 батальона
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 12 ескадрона
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 20 сотни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 184 оръдия
ОБЩО 26 000 души
Ottoman flag.svg 33 табура
Ottoman flag.svg 7 ескадрона
Ottoman flag.svg 58 оръдия
Ottoman flag.svg 400 башибозуци
ОБЩО 22 000 души
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 7032 убити и ранени Ottoman flag.svg 1200 убити и ранени

Втората атака на Плевен е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878). Проведена е на 18 (30) юли 1877 г., само десет дни след първата и завършва с нов неуспех за руските войски.

Положението след първата атака[редактиране | редактиране на кода]

Неуспехът на първата атака на Плевен идва веднага след падането на Никопол, когато главнокомандуващият Николай Николаевич смята, че се е справил с противодействието на турците на запад и когато е насочил цялото си вниманието към настъплението на юг. Руските войски изпадат в незавидното положение да бъдат атакувани от две страни: от армията на Осман паша и от войските от четириъгълника на крепостите (Шумен-Варна-Силистра-Русе). Освен това на 14 (26) юли се получават сведения, според които армията на Сюлейман паша, изчислявана на 30 000 души, се превозва по море от Албания с английски кораби. Тези обстоятелства карат руското командване да бърза и повторно да атакува Плевен.

Подготовка на руските войски[редактиране | редактиране на кода]

Руското командване научава за неуспеха на първата атака на Плевен и първоначално го смята за временна и лесно отстранима пречка. Взето е решение за усилване на Западната руска армия с части от IV и XI корпус. Предвижда се генерал Криденер да атакува града повторно на 14 или 15 (26 – 27) юли. Към армията му са придадени 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, а по-късно още една бригада. Всички подкрепления са поставени под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски – командир на XI корпус. Общото командване обаче остава на Криденер, който е по-старши. Той не вярва в успеха на подготвяната втора атака, понеже оценява турците на 50 – 60 000 души, при това заели изгодни отбранителни позиции. В главната квартира обаче имат по-точна представа за числеността на армията на Осман паша, която в действителност е около 22 000 души. От там смятат, че Западната руска армия е усилена достатъчно и че ще може да се справи със задачата си.

План за атака[редактиране | редактиране на кода]

Планът за атаката е одобрен от главнокомандуващия Николай Николаевич на 16 (28) юли, който обръща внимание, действията на пехотата да бъдат подпомогнати от силен артилерийски огън. От своя страна генерал Криденер, след като привършва с подготовката на отряда, насрочва щурмът за 18 (30) юли.

В навечерието на атаката генерал Криденер разполага общо с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия, разположени под формата на дъга, дълга 25 километра и обхващаща турските позиции от североизток, изток и югоизток. Войските са разделени на шест части, като е предвидено да атакуват две пехотни колони, поддържани от други две, конница, която ще действа в тила на противника и общ резерв.

  • На десния фланг ще атакува колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов
    • 121 Пензенски пехотен полк
    • 122 Тамбовски пехотен полк
    • 123 Козловски пехотен полк
    • 31-ва артилерийска бригада (1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 6-та батарея).
  • поддържана от колоната на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер
    • 17 Архангелогородски пехотен полк
    • 18 Вологодски пехотен полк
    • 20 Галицки пехотен полк
    • 5-та артилерийска бригада (1-ва, 2-ра, 4-та, 5-та и 6-та батарея)
    • 11 драгунски Рижски полк (два ескадрона).
  • На левия фланг ще атакува колоната на генерал-лейтенант Алексей Шаховски
    • 117 Ярославски пехотен полк
    • 118 Шуйски пехотен полк
    • 125 Курски пехотен полк
    • 126 Рилски пехотен полк
    • 30-та артилерийска бригада (1-ва, 3-та и 4-та батарея)
    • 32-ра артилерийска бригада (1-ва, 3-та и 5-та батарея)
    • 2 ескадрона от 11 улански Чугуевски полк
    • 1 рота от сапьорски батальон.
  • поддържана от Кавказката казашка бригада заедно с 8-ма Донска батарея и конно-планинската батарея, под командването на генерал Михаил Скобелев и ще действа в посока Ловеч-София, а в случай на отстъпление на турците ще пресече пътят им.
  • В тила ще действа конницата на генерал Лашкарев
    • 9 улански Бугски полк
    • 9 Донски казашки полк
    • Донска казашка №2 батарея
  • Общият резерв под командването на генерал-лейтенант Николай Криденер ще следва пътя Русчук-Плевен.
  • 119 Коломенски пехотен полк
  • 120 Серпуховски пехотен полк
  • 30-та артилерийска бригада (2-ра, 5-та и 6-та батарея)
  • 11 улански Чугуевски полк (два ескадрона)
  • 11 драгунски Рижски полк (два ескадрона)
  • 18-та конна батарея

Изхождайки от убеждението си, че му предстои да разбие и отхвърли по-силен от него противник, а и за да си подсигури път за отстъпление при евентуален неуспех, Криденер решава да атакува най-силно укрепените турски позиции от североизток и изток. При проведената на юг рекогносцировка, генерал Скобелев забелязва и докладва, че откъм Ловеч почти няма турски укрепления и желае да му бъдат поверени 3 пехотни батальона с артилерийска бригада. Въпреки това, командването не желае да рискува и не планира атака на почти незащитените от юг позиции. Освен това превъзходство във артилерията е силно надценено от командването. Не е взето под внимание фактът, че срещу землени укрепления артилерията е слабо ефективна. Надценено е и действието на конницата във фланговете на атаката и в тила на противника, като тя се оказва напълно неефективна срещу окопала се пехота. В така предвидената диспозиция на атакуващите полкове личи консерватизмът на руското командване, който ще доведе до втората катастрофа при Плевен.

Подготовка на турските войски[редактиране | редактиране на кода]

Схема на втората атака на Плевен

През дните изминали между първата и втората атака на Плевен, обстановката се изменя значително в полза на Осман паша. Пашата увеличава силите си на 30 000, като 8000 от тях изпраща към Ловеч. Укрепява значително отбраната на града с табии, артилерийски позиции, окопи и траншеи, които обезсмислят двойното и тройно руско превъзходство в артилерия и конница. След първата атака са построени табии на Опанецките възвишения, Янък баир и при с.Гривица.
Позициите на турците имат формата на неправилен четириъгълник. Северната му страна има дължина 7 км и обхваща позициите при с.Опанец, Янък баир и височините при с.Гривица. Източната му страна е дълга 3 км и пресича под прав ъгъл пътя за Русчук (днес Русе). Южната е 5 км и пресича с десния си фланг пътя за Ловеч. На запад почти няма укрепления и войски, тъй като от пътя за София заплаха не се очаква.
Войските на Осман паша към момента на атаката възлизат на 33 табура, 7 ескадрона, 58 оръдия, 400 башибозуци и няколкостотин милиционера от местното население. Силите му са разделени на три части:

  • северната позиция е заета от 12 табура, 2 ескадрона и 24 оръдия под командването на Адил паша (с чин генерал-лейтенант приравнен по руските наименования);
  • на изток са изпратени 15 табура, 1 ескадрон и 20 оръдия под командването на Хасан Сабри паша (с чин генерал-майор);
  • останалите 3 табура, 4 ескадрона и 6 оръдия са натоварени със специални задачи или са в общия резерв и изчакват при главната квартира под личното командване на Осман паша.

Видно е, че преди атаката тактическото и стратегическото превъзходство е на страната на турците.

Артилерийска подготовка[редактиране | редактиране на кода]

Колоната на генерал Веляминов потегля в 5 часа на 18 (30) юли и настъпва от с.Коиловци към с.Гривица. Утрото е мъгливо и не позволява да се разузнае добре противника. В 8 часа турците откриват огън по десния фланг на русите, които от своя страна отговарят също с артилерийски огън по Гривишкия редут. Съгласно предварителния план се завързва артилерийска престрелка, която продължава до 14 часа. Пехотата остава в изчаквателна позиция, за да даде време на артилерията да разруши укрепленията на противника и да нанесе загуби на живата му сила.

Колоната на генерал Шаховски също напуска лагера си в с.Пордим в 5 часа и след четири часа заема в с.Радишево без бой. Северно от селото са поставени няколко батареи, които също завързват артилерийска престрелка до 14 часа. И тук пехотата остава в изчаквателно положение.

Втора атака на Плевен[редактиране | редактиране на кода]

Атака на лявата колона[редактиране | редактиране на кода]

Карта на втората атака в 15, 16 и 18 часа

Генерал Шаховски, заблуден от едно придвижване на десния фланг, което взема за настъпление, заповядва в 14:30 часа атака на 125 Курски и 126 Рилски полк (бригадата на генерал Горшков). В същото време генерал Криденер смята да отложи настъплението за следващия ден, понеже счита артилерийската подготовка на десния фланг за недостатъчна. Когато обаче получава известие, че лявата колона е започнала вече атаката, заповядва на генерал Веляминов да атакува също с дясната колона.
Полковете на Шаховски се насочват към укрепленията северозападно от с.Радишево, отбранявани от войските на Тахир паша. С малко загуби, те успяват да изтласкат врага и превземат слабо укрепената Ибрахим бей табия, защитавана от един табур и батарея с две оръдия. Командирът на батареята Хурмит ага е убит, но войниците на Ибрахим бей се изтеглят с едното оръдие, а на другото взимат затвора. Турците се оттеглят в укрепленията Атуф паша и Араб табия северно от Сулуклия дол (днес в кв. Дружба на Плевен) и получават подкрепления. Виждайки отстъплението на табурите на Тахир паша, гарнизонът на Омар бей табия, с командир Хасан Сабри паша, за да не бъде обкръжен, също се оттегля и прегрупира южно от Плевен. Руските полкове превземат четири укрепления, но генерал Шаховски не се решава да изпрати резерви, преди да получи подкрепления от общия резерв на Криденер. Обратно на това, Осман паша изпраща в този сектор на отбраната две трети от войските си и спира руското настъпление. Русите все пак получават в подкрепление 118 Шуйски полк и с общи усилия преминават за кратко отново в настъпление. Тогава загива и командирът на Шуийския полк, полковник Каулбарс, ранен с три куршума в крака, стомаха и гърдите. Умората на русите, трудният терен, непоносимата жега, както и поредицата турски контраатаки, принуждават оредялата лява колона да предприеме постепенно отстъпление към изходните си позиции при с.Радишево и оттам към с.Пордим. По време на отстъплението много от ранените войници са спасени и отведени за лечение в лазаретите.

Атака на дясната колона[редактиране | редактиране на кода]

Планирано е дясната колона да атакува Гривицкият редут, който представлява главен опорен пункт на отбраната на Осман паша. Редутът има силен профил и е пригоден както да артилерийска, така и за пушечна отбрана. Встрани от него се намират множество ложементи и окопи. Атакуван е от две страни от батальоните на 121 Пензенски, 122 Тамбовски и 123 Козловски полк. В резерв остават 17 Архангелогородски, 18 Вологодски и 20 Галицки полк, участници в първата атака на Плевен. Овладени са с щикове и с цената на големи загуби турската батарея и първия ред ложементи. Батальоните се нахвърлят на втория ред, но са посрещнати от дъжд от куршуми от редута. В боя са хвърлени и резервните три полка, но това не дава резултат. Атаката е отбита и е издадена заповед за отстъпление.

Действия на Кавказката казашка бригада[редактиране | редактиране на кода]

Действията на Кавказката казашка бригада, под командването на генерал Скобелев, има самостоятелен характер. Бригадата напуска бивака си при с.Бохот в 6 часа и под прикритието на сутрешната мъгла достига с.Къшин. Като продължава да настъпва, тя заема командните височини, обкръжаващи Плевен от юг, като достига само на 600 метра от покрайнините на града. Турската артилерия открива огън по бригадата, последван от настъпление на пехота. Понеже е отделен от колоната на Шаховски от дълбок каменист дол (местността Кайлъка), Скобелев е принуден с бой да отстъпи към с.Къшин, където остава да охранява левия фланг на руското настъпление.

Причини за неуспеха[редактиране | редактиране на кода]

Като основни причини за неуспеха на атаката може да се посочат:

  1. Липса на подробна рекогносцировка на турските позиции.
  2. Неправилно направление на главния удар.
  3. Грешна диспозиция на войските.
  4. Слаба артилерийска и оръжейна подготовка на атаката.
  5. Лоша комуникация на първата бойна линия с резервите.
  6. Слабо числено предимство в пехотата.
  7. Бездействие на конницата.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

За постигнатите успехи, султанът дава на Осман паша титлата Гази (Непобедим), Орден Османие 1-ва степен, почетна златна сабя, два револвера, два бинокъла и благодарствено писмо. Освен това пашата е засипан с благодарствени телеграми от чужди държави и частни лица.[1]

Руското поражение прехвърля инициативата изцяло в ръцете на турското командване, а духът на турската армия и на мохамеданското население се повишават значително. Руското настъпление на запад спира, а Западната руска армия е значително обезкървена. Оказва се, че Османската империя, която е била уж така близо до разпадане, все още има жизненост и военни възможности. Турските войници, макар и оставени без заплати, са снабдени и въоръжени добре. Бият се храбро, умеят да се окопават изкусно и притежават оръжия, които им осигуряват предимство в боя.

Веднага след втория неуспех срещу Плевен, в разположението на руските войски са извършени някои промени. Към Плевен е насочена румънската дивизия на генерал Ману. Тя започва съсредоточаване край изоставеното черкезко село Чалъсоват, където е построен редут. В Русия започва мобилизацията на гвардейските и гренадирските полкове. На Дунав се предвижда построяването на нови два понтонни моста, с цел улесняване прехвърлянето на новите войски. В близките седмици и месеци се очакват подкрепления от 180 000 души, но до тяхното пристигане руската армия ще трябва да се ограничи с наличните сили и с отбрана на заетите позиции.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Вторият опит за освобождаването на Плевен е по-мащабен от първият и още по-катастрофален. Той струва на русите над 7000 убити и ранени. Обратно на това турските загуби са по-малко от тези при първата. Изчислени са на едва 1200 убити и ранени.

Руски загуби на 30.07.1877 г.

подразделение убити изчезнали ранени и контузени общо
офицери войници войници офицери войници офицери войници
Щаб на 5 пехотна дивизия 0 0 0 1 0 1 0
Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17 Архангелогородски полк [1] 0 113 82 8 185 8 380
Pekh 18 Vologda.jpg 18 Вологодски полк [2] 2 21 181 7 244 9 446
Pekh 20 Galitsky.jpg 20 Галицки полк [3] 0 11 4 1 29 1 44
RAF A emb-Artillery1924.gif 5 артилерийска бригада [4] 0 0 0 4 30 4 30
Pekh 121 Penza.jpg 121 Пензенски полк [5] 7 119 243 21 566 28 928
Pekh 122 Tambovski.jpg 122 Тамбовски полк [6] 1 48 20 5 148 6 216
Pekh 123 Kozlov.jpg 123 Козловски полк [7] 1 40 33 12 365 13 438
RAF A emb-Artillery1924.gif 31 артилерийска бригада [8] 0 3 0 1 10 1 13
9Улански полк.jpg 9-ти Улански Бугски полк [9] 0 0 0 0 1 0 1
Russian coa 1825.png 9-ти Донски казашки полк [10] 0 0 0 0 2 0 2
Щаб на 30 пехотна дивизия 1 0 0 2 0 3 0
Pekh 117 Yaroslav.jpg 117 Ярославски полк [11] 1 238 240 15 222 16 700
Pekh 118 Shujski.jpg 118 Шуйски полк [12] 10 114 253 16 445 26 812
Pekh 119 Kolomenski.jpg 119 Коломенски полк [13] 4 84 118 9 258 13 460
Pekh 120 Serpukhov.jpg 120 Серпуховски полк [14] 4 196 85 9 251 13 532
RAF A emb-Artillery1924.gif 30 артилерийска бригада [15] 0 0 0 1 9 1 9
Pekh 125 Kursky.jpg 125 Курски полк [16] 2 139 197 10 455 12 791
Pekh 126 Rylsky.jpg 126 Рилски полк [17] 4 420 64 15 530 19 1014
RAF A emb-Artillery1924.gif 32 артилерийска бригада [18] 0 7 0 1 24 1 31
1-ва рота 5 сапьорен бататльон 0 0 0 0 3 0 3
11 Драгунски Рижки полк [19] 0 0 0 0 4 0 4
Владикавказски конен полк 0 3 0 0 6 0 9
RAF A emb-Artillery1924.gif 18-та конна батарея [20] 0 0 0 0 1 0 1
RAF A emb-Artillery1924.gif 8-ма Донска казашка батарея [21] 0 0 0 1 0 1 0
общо 37 1556 1520 139 3788 176 6864

Списък на загиналите офицери[редактиране | редактиране на кода]

чин имена убит/починал допълнителни данни препратка
Щаб и управление
1 подпоручик Василевский убит биг.ад.2 бр./30 п.д. [22] [23]
17 Архангелогородски полк
2 подполковник Петрашевский починал от раните ком.2 бат., погребан в Свищов [24]
18 Вологодски полк
3 подпоручик Матвей Шумский-Коверников убит мл.оф. [25]
4 подпоручик Григорий Куприевич убит мл.оф.
5 поручик Симоновский починал от раните [26]
6 подпоручик Власьев 1-ви починал от раните
121 Пензенски полк
7 майор Иполит Ковальский убит ком.2 бат. [27]
8 щабс капитан Игнатий Маркграфский починал от раните адют.полк
9 поручик Дмитрий Аммосов убит ком.7 рота
10 поручик Владимир Костенецкий убит мл.оф.
11 подпоручик Владимир Иванов убит мл.оф.
12 подпоручик Александр Добкевич убит мл.оф.
13 прапорщик Владимир Курилов убит мл.оф.
14 прапорщик Александр Кирьяков убит мл.оф.
122 Тамбовски полк
15 прапорщик Михаил Ковнацкий убит [28] [29][30]
123 Козловски полк
16 полковник Александр Иванович Степанов починал от раните ком.полк, погребан в Свищов [31]
17 поручик Теофил Андреевич Пилецкий убит [32]
117 Ярославски полк
18 поручик Иван Петрович Хребтухов убит [33] [34]
118 Шуйски полк
19 полковник Фьодор Карлович барон Каульбарс убит ком.полк [35] [36]
20 капитан Сергей Михайлович Суворов убит
21 щабс капитан Стражевский 1-ви убит
22 поручик Антон Карлович Непокойчицкий убит
23 подпоручик Петр Фадеевич Добровольский убит
24 подпоручик Константин Купрянович Жукович убит
25 прапорщик Валериан Викентиевич Вержбицкий 2-ри убит
26 прапорщик Михаил Андреевич Андреевский убит
27 прапорщик Афанасий Дмитриевич Агашкин убит
28 прапорщик Иван Андреевич Сомойлович убит
119 Коломенски полк
29 капитан Петр Осипович Яцевич убит [37] [38]
30 щабс капитан Венедикт Тарасович Короткевич убит ком.2 стр.рота
31 подпоручик Петър Александрович Василевский убит
32 прапорщик Михаил Кирилович Смолич убит мл.оф.
120 Серпуховски полк
33 майор Иван Максимович Князев убит [39]
34 майор Николай Гуревич Чесноков убит
35 щабс капитан Григор Давидович Божбоук Мелихов убит
36 щабс капитан Петър Владимирович Абраменко убит
37 поручик Владислав Казимирович Новоселский починал от раните
125 Курски полк
38 подпоручик Илья Копаневич убит [40]
39 подпоручик Гаспар Новаковский убит
126 Рилски полк
40 майор Григорий Зерцалов убит ком.3 бат. [41] [42]
41 поручик Алексей Депадель убит ком.2 стр.рота
42 поручик Павел Голышкин убит ком.7 рота
43 прапорщик Лев Швецов убит мл.оф.
44 подпоручик Александр Калачов починал от раните мл.оф.
45 капитан Андреев 1-ви починал от раните [43]
46 поручик Жадкевич починал от раните

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

паметник на местонахождение изображения
1. Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17 Архангелогородски полк – подполковник Андрей Петрошевский Свищов, църква „Св. Димитър“

43°37′19.17″ с. ш. 25°20′35.61″ и. д. / 43.621992° с. ш. 25.343227° и. д.

Паметник Свищов 17 Архангелогородски полк.jpg
Паметник в църква Св. Димитър Свищов2.jpg
Паметник в църква Св. Димитър Свищов1.jpg
2. Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17 Архангелогородски полк – 101 нисши чина

Pekh 18 Vologda.jpg 18 Вологодски полк – 4 офицери и 200 нисши чина

RAF A emb-Artillery1924.gif 2 батарея/5 артилерийска бригада – 2 канонира

с.Гривица,

м.Гладно бърдо

Прапорщик Власев.jpg
3. Pekh 20 Galitsky.jpg 20 Галицки полк – 11 нисши чина с.Гривица,

м.Нежовец

43°25′15.9″ с. ш. 24°41′52″ и. д. / 43.421083° с. ш. 24.697778° и. д.

20 Галицки полк4.jpg
20 Галицки полк2.jpg
20 Галицки полк5.jpg
4. Pekh 117 Yaroslav.jpg 117 Ярославски полк – подпоручик Хребтухов

Pekh 118 Shujski.jpg 118 Шуйски полк – полковник Каулбарс, капитан Суворов, поручик Непокойчицкий, подпоручици Жукович, Доброволский, Сомойлович, Вержбицкий, прапорщици Андреевский, Агашкин

гр.Плевен,

м.Радишевски връх

Омер бей табия

43°23′30.6″ с. ш. 24°38′24.7″ и. д. / 43.391833° с. ш. 24.640194° и. д.

117 Ярославски и 118 Шуйски полк офицери2.jpg
117 Ярославски и 118 Шуйски полк офицери8.jpg
117 Ярославски и 118 Шуйски полк офицери6.jpg
5. Pekh 117 Yaroslav.jpg 117 Ярославски полк – 475 нисши чина

Pekh 118 Shujski.jpg 118 Шуйски полк – 378 нисши чина

гр.Плевен,

м.Радишевски връх

Омер бей табия

43°23′30.6″ с. ш. 24°38′23.2″ и. д. / 43.391833° с. ш. 24.639778° и. д.

117 Ярославски и 118 Шуйски полк0.jpg
117 Ярославски и 118 Шуйски полк4.jpg
117 Ярославски и 118 Шуйски полк5.jpg
6. Pekh 119 Kolomenski.jpg 119 Коломенски полк – 134 нисши чина с.Гривица,

м.Чинговско бранище

43°24′19.1″ с. ш. 24°41′36.3″ и. д. / 43.405306° с. ш. 24.693417° и. д.

119 Костромски полк1.jpg
119 Костромски полк3.jpg
119 Костромски полк4.jpg
7. Pekh 119 Kolomenski.jpg 119 Коломенски полк – капитан Яцевич, щабс-капитан Короткевич, подпоручик Василевский, прапорщик Смолич

Pekh 120 Serpukhov.jpg 120 Серпуховски полк – майори Князев, Чесноков, щабс-капитани Мелихов, Абраменко, поручик Новоселский

с.Гривица,

м.Детковица

43°25′27.6″ с. ш. 24°41′16.4″ и. д. / 43.424333° с. ш. 24.687889° и. д.

119 коломенски 120 серпуховски полк1.jpg
119 коломенски 120 серпуховски полк-плоча7.jpg
119 коломенски 120 серпуховски полк4.jpg
8. Pekh 120 Serpukhov.jpg 120 Серпуховски полк – 204 нисши чина

4 Кавалерийска дивизия – 3 нисши чина

с.Гривица,

м.Детковица

43°25′27.5″ с. ш. 24°41′16″ и. д. / 43.424306° с. ш. 24.687778° и. д.

120 Серпуховски полк1.jpg
120 Серпуховски полк-плоча6.jpg
120 Серпуховски полк-плоча4.jpg
9. Pekh 121 Penza.jpg 121 Пензенски полк – 8 офицери и 391 нисши чина с.Гривица,

м.Детковица

43°25′36.2″ с. ш. 24°41′00.1″ и. д. / 43.426722° с. ш. 24.683361° и. д.

121 Penzenski 3.jpg
121 Penzenski 4.jpg
121 Penzenski 5.jpg
10. Pekh 123 Kozlov.jpg 123 Козловски полк – поручик Пилецкий и 43 нисши чина с.Гривица,

м.Кудренско бърдо

43°25′08.2″ с. ш. 24°41′05.2″ и. д. / 43.418944° с. ш. 24.684778° и. д.

123 Козловски полк4.jpg
123 Козловски полк3.jpg
123 Козловски полк5.jpg
11. Pekh 125 Kursky.jpg 125 Курски полк – подпоручици Копаневич, Новаковский

Pekh 126 Rylsky.jpg 126 Рилски полк – майор Зерцалов, поручици Депадел, Голышкин, подпоручик Калачов, прапорщик Швецов

RAF A emb-Artillery1924.gif 32 артилерийска бригада и общо 873 нисши чина

гр.Плевен,

градска градина

43°24′23.1″ с. ш. 24°37′06.3″ и. д. / 43.406417° с. ш. 24.618417° и. д.

125 Курски и 126 Рилски полк2.jpg
125 Курски и 126 Рилски полк1.jpg
125 Курски и 126 Рилски полк3.jpg
12. 5-та и 31-ва пехотна дивизия – 15 руски войни с.Тотлебен

селския парк

43°25′53.18″ с. ш. 24°54′39.68″ и. д. / 43.431439° с. ш. 24.911022° и. д.

Братска могила село Тотлебен3.jpg Братска могила село Тотлебен5.jpg Братска могила село Тотлебен7.jpg

Галерия командири[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г., Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, Хроника на войната
  • Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958 г.
  • Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  • Цонко Генов, Русско-турецкая война 1877 – 1877 гг. и подвиг освободителей, Боевой путь Западного отряда
  • Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г.
  • Бачевский К. И. Воспоминания о походе 18-го Пехотного Вологодского полка в Турцию, в 1877 – 78 годах. СПб., 1886.
  • Описание русско-турецкой войны 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, том 3, Санкт Петербург, 1904 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, Вып.1 – 97, 1902

Източници[редактиране | редактиране на кода]