Втора война на Папската държава с Кастро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втора война на Папската държава с Кастро
Войни на Папската държава с Кастро
Информация
Период 1648 - 1649
Място Кастро, Италия
Резултат унищожение на Кастро и пробавянето му към Папската държава
Територия Кастро
Страни в конфликта
Flag of the Vatican City.svg Папска държава Flag of the Duchy of Parma.svg Кастро
Командири и лидери
Антонио Барберини; Тадео Барберини; Луиджи Матеи; Корнелио Малависта Матиас Медичи и Реджо Раймондо Монтекуколи
Сили
папски наемници и кавалерия войски на Кастро
Жертви и загуби
? ?

Втората война на Папската държава с Кастро е последният военен конфликт на Папската държава и Кастро, наложило се след като първата война с Кастро завършва със загуба на Папската държава и Ферарския мир.

Войната[редактиране | редактиране на кода]

Папа Инокентий X

Втората война с Кастро започва през 1648 година, когато новия папа Инокентий X без предупреждение издига в Кастро епископ, а по-късно забранява на членове на Фарнезе да влизат в границите на херцогството си нез разрешение от Ватикана. Епископът се опитва да вземе управлението на херцогството в свои ръце, но по-късно попада в засада и е убит. Папата обвинява за убийството Фарнезе и събира войски с цел да нападне Кастро. Ранучо II (новият херцог на Кастро) се опитва да спре папското настъпление, но опитът му да се противопостави е провален. Към града се насочва Луиджи Матеи. На 2 септември 1649, по заповед на папа Инокентий X, той превзема крепостта, опожарява и разрушава целия град (не е пощадена и католическата катедрала в града)[1]. Накрая, за да се подиграят, войниците поставят колона с надпис "Quì fu Castro" (Тук се издигаше Кастро). Художествените ценности са откарани във Ватикан.

Столицата Кастровската област е пренесена Аквапенденте. Под натиска на френската корона Ватикан дава на пармския херцог отсрочка да изплати дълговете си и да си върне Кастро отначало до 1660, а по-късно и до 1664 година. Невъзможността на Фарнезе да погасят задълженията си позволила на папата да заграби Кастро и официално да го направи част от папската държава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Venice, Austria and the Turks in the seventeenth century by Kenneth Meyer Setton (American Philosophical Society, 1991)