Втора македонска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Map Macedonia 200 BC-bg.svg

Втората македонска война е втората от поредицата войни на Рим срещу Македония от ІІІ и ІІ в. пр. Хр. Започва през 200 г. пр. Хр. с интервенция на римляните в подкрепа на Родос и Пергам срещу македонската експанзия в Егейския регион. С лозунга за освобождение на Елада Рим печели на своя страна Атина, Ахея и повечето от останалите гръцки държавици. В решителното сражение при Киноскефале (в Тесалия) през 197 г. пр. Хр. армията на проконсула Тит Квинкций Фламинин сразява войските на македонския цар Филип V. Македония губи завинаги хегемонията си над Елада. Филип е принуден да се откаже и от владенията си в Хелеспонта и по егейското крайбрежие на Тракия и Мала Азия.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Съперничеството между македони и римляни започва в годините на Втората пуническа война (218–201 г. пр. Хр.). В опит да се възползва от първоначалните римски неуспехи Филип V сключва съюзен договор с Ханибал. Последица от този договор е Първата македонска война.[1] С мира от Фойнике през 205 г. пр. Хр. Рим предотвратява македонско нашествие в Италия[2], но Сенатът е решен да елиминира потенциалната заплаха от Филип.[3] Случай за това му се отдава скоро след победата над Картаген (201 г. пр. Хр.).

Кризата, в която Египет изпада след смъртта на Птолемей ІV Филопатор, подтиква македонския цар да предприеме мащабна завоевателна кампания срещу египетските владения и независимите държавици в Егейския басейн. През 202 и 201 г. пр. Хр. са завладени Самос, Тасос, Андрос и други острови, както и ред градове в Пропонтида и Кария. Родос и Пергам се опитват да спрат Филип, но търпят ред поражения.[4] В безсилието си към края на 201 г. пр. Хр. те се обръщат за помощ към Рим.[5]

Обезпокоен от засилването на македонския цар, Сенатът откликва на призива на родоските и пергамските пратеници с решение да изпрати армия в Илирия (на западната граница на Македония) и ултиматум до царя да се откаже от завоеванията си и да плати обезщетение на римските съюзници, които е нападнал.[6][7] Поради изтощението от току-що приключилата борба с Картаген, народното събрание в Рим отхвърля решението за нова война. Подкрепя го едва след като консулът Публий Сулпиций Галба обещава да не мобилизира ветерани от битките с картагенците.[8][7]

През 200 г. пр. Хр. изпратените в Елада римски легати успяват да вдигнат Атина срещу Македония. В отговор отряди от македонските крепости Халкида и Коринт опустошават Атика неколкократно. Пълномащабна война започва след като Филип отхвърля ултиматума на римляните и завзема Абидос на Хелеспонта – стратегическия път за зърното от Северното Черноморие, от което зависи цяла Елада.[9]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

200 г. пр. Хр.[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 200 г. пр. Хр. римска армия от два легиона и помощни войски начело с консула Публий Сулпиций Галба дебаркира на илирийския бряг в района на съюзния на римляните град Аполония. Оттук римски отряд извършва набег в западните покрайнини на Македония, разрушавайки град Антипатрия. Заради наближаването на зимата по-мащабната кампания е отложена за следващата година. В подготовката за нея Галба се уговаря с околните племена (илирите, дарданите, атаманите, по-късно и етолийците) за общи действия срещу Филип V.[10][11]

През същата година ескадра, изпратена от Галба, достига остров Евбея и разорява македонската база в Халкида. Филип V отвръща с безуспешна атака на Атина.[12]

199 г. пр. Хр.[редактиране | редактиране на кода]

Походът на Галба в Горна Македония

През 199 г. пр. Хр. консулът Галба навлиза с армията си в западната македонска област Линкестида. Пресрещнат от Филип V, той печели битки при Октолоф и в Еордейския проход, но е силно притеснен от недостиг на провизии, преди македонският цар да бъде принуден да се оттегли от римските съюзници, които нападат царството му от север и юг. Без да срещат повече отпор, римляните опустошават Линкестида и съседните области Еордея, Елимия и Орестида, но не проникват по-дълбоко в Македония и се оттеглят. В това време македоните сразяват дарданите, нахлули от север, и етолийците и атаманите, навлезли в долината на Пеней.[13]

В Егейско море успехите на съюзниците също са ограничени – овладени са крепостта Ореос на северното крайбрежие на Евбея и няколко града в южна Тесалия.[14]

198 г. пр. Хр.[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 198 г. пр. Хр. римляните правят опит да нахлуят повторно в Горна Македония, но са блокирани от Филип V в една от клисурите на река Аоос (Вьоса).[15] Македонският владетел предлага мир на римляните, като изразява готовност да предаде завоеванията си в Хелеспонта и Кария, но новият римски предводител – консулът Тит Квинкций Фламинин, му поставя неприемливи условия –да се откаже и от властта си над Тесалия.[16]

Фламинин успява да обходи и пробие македонските позиции на Аоос. След това поражение Филип оттегля войските си за отбрана на същинска Македония, а Фламинин печели на своя страна епирските племена и нахлува в Тесалия. Отблъснат от крепостта Атракс, консулът се насочва с армията си на юг, овладява Фокида и достига Коринтския залив.[17]

Усетили безсилието на Филип V, двете най-големи сили в Пелопонес – Ахейският съюз и (в началото на 197 г. пр. Хр.) Спарта, преминават на страната на Фламинин като му осигуряват помощни войски и нападат (безуспешно) македонския гарнизон в Коринт.[18][19]

В края на 198 г. пр. Хр. е договорено временно примирие, за да се даде възможност на македонски пратеници да се явят пред Сената в Рим. Преговорите са безрезултатни, тъй като пратениците не са упълномощени от Филип да изпълнят изненадващите искания на римляните – да бъдат предадени Коринт, Халкида и Деметриада. Сенатът упълномощава Фламинин (чието едногодишно консулство е изтекло) да довърши войната.[20][21]

197 г. пр. Хр.[редактиране | редактиране на кода]

Древна Тесалия

След спартанския тиран Набис, в началото на 197 г. пр. Хр.[22] Фламинин привлича на своя страна и беотийците, овладявайки с хитрост главния им град Тива, и по този начин изолира един от друг македонските опорни пунктове Халкида и Коринт. Последният съюзник на Филип V – акарняните, са подложени на нападение от римската флота.[23]

Римляните и съюзниците им настъпват на север през Фтиотида в Тесалия. При Киноскефале (южно от Лариса) Филип V решава да им даде сражение и губи половината си армия (в т.ч. повечето от тежковъоръжените копиеносци, формиращи македонската фаланга).[24]

По същото време ахейците разбиват македонските отреди край Коринт, родосците – в Кария, а римската флота завладява главния град на Акарнания – Левкада. След тези поражения Филип V отново иска примирие и този път приема поставените му условия.[25]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно мирния договор Филип V трябва да заплати контрибуция от 1 000 таланта сребро. Принуден е да се откаже от владенията си в Гърция (крепостите Коринт, Халкида и Деметриада) и по тракийското и карийското крайбрежие на Егейско море. Областта Орестида, отцепила се по време на войната, е отделена трайно от Македония. Териториално орязано, на македонското царство е забранено да воюва с гърците и да сключва политически съюзи с други държави. Армията му е сведена до 5 000 души, а флотът – до 5 бойни кораба.[26]

С решение на римския Сенат през 196 г. пр. Хр. Фламинин провъзгласява тържествено Елада за свободна.[27]

Филип V помага на Рим да се справи със селевкидския цар Антиох III, но в последните години на царуването си подготвя Македония за нова война с римляните. Тази т.нар. Трета македонска война се състои при царуването на сина му Персей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Eckstein, Arthur. Macedonia and Rome, 221–146 BC. В: Roisman, Joseph and Ian Worthington (ed.). A Companion to Ancient Macedonia. Blackwell Publishing Ltd, 2010. Blackwell Publishing Ltd, 2010. с. 231.
  2. ↑ Eckstein 2010, с. 233.
  3. ↑ Astin, A. E. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 256.
  4. ↑ Astin 2008, с. 252-253.
  5. ↑ Astin 2008, с. 254-255.
  6. ↑ Astin 2008, с. 255.
  7. ↑ а б Eckstein 2010, с. 235-236.
  8. ↑ Astin 2008, с. 257.
  9. ↑ Astin 2008, с. 258-260.
  10. ↑ Astin 2008, с. 261-262.
  11. ↑ Момзен, Теодор. Римска история. ИК „Прозорец“, 2000. ISBN 954-733-086-1. с. 283-284.
  12. ↑ Момзен 2000, с. 283-284.
  13. ↑ Момзен 2000, с. 285-286.
  14. ↑ Astin 2008, с. 263.
  15. ↑ Astin 2008, с. 263-264.
  16. ↑ Astin 2008, с. 264.
  17. ↑ Момзен 2000, с. 287-288.
  18. ↑ Astin 2008, с. 265-266.
  19. ↑ Walbank, F. W. Philip V of Macedon. Cambridge University Press, 2013 (1940). с. 166, 342.
  20. ↑ Astin 2008, с. 267.
  21. ↑ Walbank 2013 (1940), с. 162.
  22. ↑ Walbank 2013 (1940), с. 342.
  23. ↑ Момзен 2000, с. 290.
  24. ↑ Момзен 2000, с. 290-292.
  25. ↑ Момзен 2000, с. 292.
  26. ↑ Момзен 2000, с. 293.
  27. ↑ Astin 2008, с. 269-270.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Втора_македонска_война&oldid=10421100“.