Втора световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Втора световна война
WW2Montage.PNG
Отгоре, по посока на часовниковата стрелка: Британски войници в Северна Африка; японски войници погребват живи китайски цивилни; съветски войски по време на зимна офанзива; японски самолети, подготвящи се да излетят от самолетоносач; съветски войници се сражават в Берлин; нападение срещу немска подводница.
Информация
Период 19391945
Място Европа, Тихи океан, Югоизточна Азия, Близък изток, Средиземно море и Африка
Резултат

Победа на Съюзниците
• Разпадане на Третия германски райх
• Създаване на ООН
• Оформяне на Съединените щати и
Съветския съюз като световни суперсили

• Създаване на сфери на влияние в Европа,
които довеждат до Студената война (още...)
Воюващи страни
Съюзниците
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of the People's Republic of China.svg Китай

Flag of France.svg Франция
Flag of Poland.svg Полша
Flag of Canada.svg Канада
Flag of Australia.svg Австралия
Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия
Flag of South Africa.svg ЮАР
...и други
Оста
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of Italy (1861-1946).svg Италианско кралство
Flag of Japan.svg Япония

Flag of Hungary.svg Унгария
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Flag of Slovakia.svg Словакия
Flag of Croatia.svg Хърватия

Flag of Finland.svg Финландия
Flag of Thailand.svg Тайланд
...и други
Жертви и загуби
Военнослужещи:
Над 16 милиона
Цивилни:
Над 45 милиона
Общо:
Над 61 милиона (1937-45)
...подробни детайли
Военнослужещи:
Над 8 милиона
Цивилни:
Над 4 милиона
Общо:
Над 12 милиона (1937-45)
...подробни детайли
Втора световна война в Общомедия

Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото бойни действия се водят на три от седемте континента и в три от океаните (Атлантическия, Тихия и Северния ледовит), и в тях участват всички развити страни в света по това време.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война - японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. се сключва Договорът Молотов - Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Начало на войната[редактиране | редактиране на кода]

На 1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война на Германия от страна на Великобритания и Франция. След капитулацията на Полша в средата на месеца, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:

Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.[1]

На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и граници. На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. Съгласно подписания Московски мирен договор, Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР. На 9 април 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, един ден, след като английското правителство обявява, че норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. До края на месеца, съпротивата на норвежците е сломена.

Западен фронт (1940–1945)[редактиране | редактиране на кода]

Нападение над Франция[редактиране | редактиране на кода]

На 9 май 1940 г. германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците. На 13 май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира. На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша. Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при Дюнкерк. Там те са оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия. Немските войски предприемат решително настъпление срещу главните френски сили. На 10 юни Италия обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни Париж бива изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие. На 22 юни е подписано Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави по-голямата част от териториите си под немска окупация.

В неокупираните части на страната се установява режимът на маршал Петен със столица Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях. След като получават отказ британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия.

Нападение над Британия[редактиране | редактиране на кода]

След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлеността на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин, Дюселдорф, Есен и други големи немски градове. Германия обявява тотална морска блокада на Англия. Англичаните бомбардират пристанищата на континента, включително Антверпен, Остенде, Кале, Дюнкерк. В крайна сметка Луфтвафе не успява да установи въздушно превъзходство и нахлуването в Англия се отлага за неопределен срок.

На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия.

Източен фронт (1939–1945)[редактиране | редактиране на кода]

Югоизточна Европа[редактиране | редактиране на кода]

Second world war europe animation large de.gif

На 7 септември 1940 г. се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. Румъния освен това връща северна Трансилвания на Унгария, загубена пак през Първата световна война, и Молдова на СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.

Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа, след като италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт, чрез военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия Югославия, а през българска територия и Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния от страна на вражеските войски. Вермахтът успява да наложи властта на Германия над Балканите. На 20 май немски парашутисти завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. България получава населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и други територии от Гърция и Югославия. Създава се Независима хърватска държава, която включва и Босна.

Близкият изток и Северна Африка[редактиране | редактиране на кода]

Армията на фелдмаршал Ервин Ромел в северна Африка

След като през юни 1940 г. Италия обявява война на Англия и Франция, италианските войски в Либия са подложени на атака от страна на британците в Египет. Италианските въоръжени сили скоро поемат инициативата – окупират Британска Сомалия през август, и нахлуват в Египет през септември. Британските войски първоначално губят почва, но през декември се пращат подкрепления, които довеждат до обрат, и на 12 декември нахлуват в Либия. През януари англичаните нахлуват в Сомалия, Етиопия и Еритрея от Кения и Судан. През февруари 1941 г. немците пращат войски, които да помогнат на италианците в Либия – т. нар. Африкански корпус (специално обучен за водене на боеве в пустинни условия), воден от генерал Ервин Ромел. На 3 април англичаните са принудени да се оттеглят. На 20 април немското настъпление е спряно на египетската граница. На 18 юни Турция (дотогава съюзник на Англия) подписва пакт за ненападение с Германия и остава неутрална във войната (до началото на 1945 г.).

На 2 май 1941 г. министър-председателят на Ирак Рашид Али ал-Гайлани моли немците за помощ, в резултат на което страната му бива нападната от Великобритания. На 31 май Рашид Али напуска страната, подписано е примирие с англичаните. На 8 юни англичаните нахлуват в Сирия и Ливан, премахвайки френската администрация там. Това им позволява да оказват натиск върху Иран. На 16 август е поставен британско-съветски ултиматум, който изисква експулсирането на всички немци от Иран. Шахът на Иран отказва да се подчини, оставайки неутрален. На 25 август Иран бива нападнат и по-късно окупиран от британски и съветски войски. През октомври същият ултиматум е поставен на Афганистан. Афганистанското правителство се съгласява.

На 10 декември британците отново атакуват Либия. Немските резерви в Африка са изчерпани заради откриването на Източния фронт срещу СССР. На 26 май 1942 г. Ромел отново напада Египет и бива спрян при Ел Аламейн, на 100 км от Александрия. През октомври следва третата британска офанзива в Северна Африка. На 8 ноември англо-американски морски сили нападат френско Мароко и Алжир. Френските гарнизони в Казабланка, Оран и град Алжир са превзети. На 24 януари 1943 г. британски войски окупират Триполи. Немско-италианските сили се оттеглят към Тунис. На 12 май англо-американските сили завземат град Тунис. Съпротивата в Северна Африка е сломена. На 9 септември 1943 г. Иран обявява война на Германия.

Сражения в Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Територията, окупирана от Германия по време на операция Барбароса от юни до декември 1941 г.

Съветският съюз напада в Полша на 17 септември 1939 г. съгласно споразумение с Германия от 23 август същата година (вижте Пактът Рибентроп-Молотов) и окупира източната част от страната (днес част от териториите на Украйна, Беларус и Литва).

Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е голяма част от хубавото лятно време (за подробности относно военните операции вижте Операция Барбароса). Три дни по-късно, на 25 юни 1941 г., СССР е нападнат и от Финландия.

Широко е разпространено мнението, че до момента на немското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни контрамерки. Година по-рано Червената армия с големи трудности надделява над малочислените войски на финландците, а и не разполага с квалифициран команден състав, голямата част от който е била избита в чистката, в която биват убити маршали, армейски генерали и други висши офицери от различните видове войски. В началото Вермахтът бързо и успешно се справя със съветската съпротива.

След германското нападение Съветският съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира около 70 % от въоръжените си сили, подсилени със съюзнически сили, срещу СССР. Съветските войски не са подготвени да окажат сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени. Едва 24 часа след нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета. През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).

Далечният изток и Тихият океан[редактиране | редактиране на кода]

Участниците в Каирската конференция (от ляво надясно): Чан Кайшъ, Рузвелт и Чърчил
Вестник Montreal Daily Star: „Germany Quit“, 7 май 1945 г.

Япония окупира Манджурия през 1931 г. и Северен Китай през 1937 г. През 1940 г. те поставят марионетно правителство в Нанкин, което администрира китайските територии под техен контрол. На 9 август същата година британските гарнизони в и около Шанхай се оттеглят. След като френското правителство във Виши позволява на Япония използването на пристанища и авиобази в Индокитай, японските въоръжени сили започват окупация на Индокитай и навлизат в Китай от Виетнам. Американското правителство въвежда ембарго за износ на желязо и стомана за всички държави от Източното Полукълбо, с изключение на Англия. Японският посланик във Вашингтон обявява това за "недружески акт". Американското ембарго има за цел да разруши японската икономика, и Япония трябва да направи избор между изтегляне от Китай или нападение над Холандска Източна Индия за завоюване на нефтените находища там. Американският президент предупреждава японците да не правят последното. На 13 април 1941 г. Япония и СССР подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и британското правителство замразяват всички японски банкови сметки в техните страни. На 7 декември 1941 г., Япония напада американската военна база Пърл Харбър. На следващия ден, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември, в съответствие с Тристранния пакт, Германия и Италия обявяват война на САЩ.

През 1941 и началото на 1942 година Япония завзема Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма, и подписва десетгодишно съюзническо споразумение с Тайланд. Британските сили в Хонконг се предават на японците. Англия превзема френската колония Мадагаскар. Обратът във войната става при морското сражение около атола Мидуей, където японският флот се проваля в атаката си, губейки четири самолетоносача, а САЩ само един. По-късно същата година американските морски пехотинци превземат Соломоновите острови.

Американските бойни кораби Пенсилвания, Колорадо, Луивил, Портланд и Колумбия във Филипините. Януари 1945.

През 1944–1945 година американските войски овладяват Маршаловите и Марианските острови, Нова Гвинея. На 16 юни 1944 г. започват въздушни бомбардировки срещу Япония, използувайки новозавладените острови като бази. През октомври започва овладяването на Филипините. На 1 април 1945 г. американците нахлуват в японския остров Окинава. Съпротивата там не спира до края на юни. Върху японския град Хирошима на 6 август 1945 е хвърлена втората в света атомна бомба, разработена тайно от американското правителство (първата е използвана за тест два месеца преди това). Тя унищожава или поврежда силно над 67% от сградите в града[2] и повече от 80000 души (през следващите няколко месеца от радиацията умират още 60000 души). На 8 август 1945 г. Съветският Съюз обявява война на Япония, съветските войски навлизат в Манджурия, разгромяват японската Квантунска армия и завземат Североизточен Китай, Северна Корея, Южен Сахалин и Курилските острови. На 9 август американците хвърлят втора, по-мощна атомна бомба върху Нагасаки. На 10 август японското правителство моли за примирие. Американските окупационни сили навлизат в Япония на 26 август. Капитулацията е подписана официално на 2 септември 1945 г. на борда на американския военен кораб "Мисури". На 9 септември 1945 г. японските армии в Китай, наброяващи един милион души, се предават на Чан Кай Ши. Китай си възвръща Вътрешна Монголия и Манджурия, както и островите Тайван и Хайнан. Хонконг е окупиран отново от британците, които приемат капитулацията на японските сили в югоизточна Азия.

Първи значителни поражения на Германия[редактиране | редактиране на кода]

Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 - 1942 г. Германия обявява война на САЩ веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър през декември 1941 г. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все повече помощ на Великобритания, но от този момент цялата боеспособност на американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените щати се насочват срещу Германия. Първото значително поражение на германците в Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по това време се влошава ситуацията за немците на Източния фронт. През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 - февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.

Сражения в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Немското и италианско поражение край Сталинград и в Северна Африка позволява на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия на юг. Провежда се десант в Сицилия през юли 1943 г., след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва мирни преговори с англо-американците. На 3 септември съюзниците преминават от Сицилия към вътрешността на страната. Същия ден се подписва примирие и много от италианските войници са взети в плен от немците, друга част от италианските войски се запазват боеспособни като се изтеглят навреме в южна Италия където се прегрупират и изпратени на фронта да водят бойни действия срещу германците след като на 13 октомври 1943г Италия обявява война на нацистка Германия и започва продължилото чак до 1945г Участие на Италия във войната против Третия райх. С помощта на представителя на СССР в Съюзната контролна комисия за примирието с Италия на 28 септември 1943г Италианската армия е поставена в оперативно подчинение на 5 та американска армия . Германците превземат много от големите градове, включително Рим. Мусолини (намиращ се в затвора) е освободен от германски въздушен десант под командването на Ото Скорцени на 15 септември. Той обявява капитулацията на 8 септември, подписана от режима на Бадолио, за противоконституционна, а държавния преврат, извършен от него – за неуспешен въпреки факта че правителството на Пиетро Бадолио е законно италианско правителство докато Мусолини няма законна власт . Министър председателят маршал Бадолио и законното италианско правителство , както и италианското върховно военно командване на 10 септември бягат на юг в Бриндизи под защитата на италиански бойни кораби където се устанвяват , заедно с кралското семейство, и до 4 юни 1944г седалище на италианската държавна власт е Бриндизи, а Вермахтът поема командването в Рим , след като италианската армия в града е изоставена от главнокомандващите си въпреки че командира на италианските войски в града генерал Джакомо Карбони изтегля в южна Италия големи части от римския гарнизон . На 1 октомври благодарение на съвместните бойни действия на италианските войски и англо американските е освободен Неапол, но не успяват да се придвижат на север при зимни условия.Въпреки това Италианското върховно командване съвместно със съветски и англо американски военни съветници подновява настъпателните операции срещу германците още през декември. На 8 декември 1943г италианските войски - Първа моторизирана бойна група в състав 5500 италиански войници и офицери от мотопехотните дивизии Леняно и Месина под командването на генерал Виченцо Дапино атакуват укрепилите се на хълма Монте Лунго до Неапол германски дивизии.Тъй като са без артилерийска подготовка част от италинаците загиват в това първо сражение но на 28 декември 1943г Италианската армия в лицето на Първа моторизирана бойна група вече с мощна артилерийска подготовка допълнени с два батальона берсалиери отново атакуват хълма Монте Лунго и вследствие на силния огън на италианската артилерия и щурма на хълма от италианските мотопехотни войски и берсалиерите германските войски разположени на Монте Лунго са унищожени а остатъците около 1800 души падат в италиански плен. Благодарение на победата при Монте Лунго италианските ръководители се обръщат към Съветския представител в Сюзната контролна комисия за примирието Андрей Вишински с молба числеността на италианските войски воюващи на фронта да бъде увеличена тъй като англо американските представители са против реално италианско участие и Вишински вследствие успява да ги убеди че е необходимо решение за увеличиние на италианската армия на фронта като така през януари 1944г италианските части на фронта са вече 22 хил войници и офицери групирани в Италиански Освободителен корпус под командването на генерал Умберто Утили съставен от три дивизии - участвувалите в състава на Първа моторизирана бойна група Леняно и Месина преименуванни на бригада Утили и парашутната дивизия Нембо с два полка в нея името на които е Фолгоре. Променя се и опреративното подчинение на италианската армия като от 5 та американска армия тя преминава в оперативно подчинение на 2 ри полски корпус. На 18 януари 1944г италианските войски в лицето на Италианския освободителен корпус започват боеве срещу германците при Монте Касино като 67 италиански моторизиран пехотен полк Леняно пробива германските позиции южно от Касино и италианците се придвижват в дълбочина като по пътя ликвидират части на алпийската фашистка дивизия Мотрероса на фашистката италианска социална република Сало . В края на януари 1944г на фронта при Монте Касино пристигат нови англо американски части . Германците създават силна отбранителна линия наречена Густав но юг от Рим въпреки което италиански сапьори успяват да пробият част от минните полета на хитлеристите . Чак на 15 март 1944 г. Италианските войски , англо американските и полския корпус атакуват защитната линия Густав при Монте Касино, която пада на 18 май след като 67 италиански моторизиран пехотен полк Леняно и италианската парашутна дивизия Нембо пробиват на 17 май германската отбрана при Филотрано , вследствие на което англо американските 5 та американска 8 ма английска армии 2 ри полсски корпус и италианската дивизия Месина настъпват повсевместно и ликвидират отбранителната линия Густав . На 4 юни Рим е превзет от намиращия се в първи ешелон Италиански корпус за освобождение командван от генерал Умберто Утили и англо американските войски . След освобождението на Рим от германска окупация правителството на Италия начело с маршал Пиетро Бадолио подава оставка и е избрано ново правителство на Италия начело с лидера на Италианската социалистическа партия Иваное Бономи. Боевете за Филотрано между италианската армия и германските войски продължават чак до 15 юли 1944г когато италианците сломяват съпротивата на германците в жестока битка. На 12 август след сериозна съпротива пада Флоренция, но американците не успяват да се придвижат по-нататък. Те контролират страната на юг от линията Ливорно-Анкона. през септември 1944г италианското правителство начело с Иваное Бономи се обръща отново към съюзната контролна комисия СКК по примирието с молба италианските войски на които ще участват на фронта в подготвящите се сражения в Северна Италия да бъдат увеличени за втори път и отново с помощта на съветския представител в СКК Андрей Вишински италианската армия е увеличена на 80 хил войници и офицери групирани в 6 дивизии именувани бойни групи - Леняно , Мантуа , Фриули , Кремона , Пичено и Фолгоре от които се формира Първа Италианска армия под командването на генерал Умберто Утили . Те пристигат след голяма подготовка на фронта в северна италия през февруари 1945г и водят тежки боеве срещу германците пез март април 1945 на Готската линия която пробиват в района на Верона и освобождават градовете Генуа Верона Милано Болцано Триест и др. след което в началото на май 1945 навлизат на австрийска територия и участват в настъплението с 3 ти английски корпус на англо американките войски до гр. Грац в западна Австрия продължавайки до западна Каринтия където се срещат с българските и съветските войски .Мусолини създава т.нар. Република Сало в Северна Италия. Докато той се занимава с преследване на политическите си противници, реалната власт в републиката принадлежи на немското военно командване. Тази държава просъществува до края на войната, когато немските дивизии са принудени да се предадат, а Мусолини е разстрелян заедно с любовницата си Кларета Петачи и телата им са обесени с главата надолу в Милано.

Настъплението на Червената армия в Източна Европа[редактиране | редактиране на кода]

Съветски войници почиват след битка срещу Вермахта, Беларус, 1944

След битката при Сталинград пораженията на немците се превръщат в провал. Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород, Ростов, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500 000 немци и техни съюзници са убити или пленени. На 15 март 1943 година немците предприемат контранастъпление и успяват да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород-Орел, но са спрени след една седмица. През август руснаците превземат Харков, Таганрог, а през септември - Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър, превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари - Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна. През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига – на 13 октомври.

В края на август Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство е свалено с военен преврат и Румъния скъсва с нацистка Германия и и обявява война на 24 август 1944г след като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш а на 19 септември 1944г в Москава Румъния подписва примирие с Антихитлеристката коалиция с което румънците се задължават да участват със свои войски във войната срещу Германия докато съветските и румънските войски изхвърлят германските армии от румънска територия. На 5 септември СССР обявява война на България която същия ден скъсва дипломатическите си отношения с Германия . Същия ден българското правителство иска примирие а на 6 септември 1944г обявява война на нацистка Германия влизаща в сила от 8 септември 1944г, но на 9 септември 1944г. е свалено от власт с военен преврат, като новото правителство излъчено от доминирания от комунистическата партия и военните Отечествен фронт поисква отново примирие от СССР което е прието от съветското правителство настъплението на съветската армия е прекратено , България става съюзник на СССР а на 16 септември съветските войски влизат в София. Българската армия започва военни действия срещу германските войски а на 14 септември 1944г тя преминава в оперативно подчинение на Трети украински фронт на съветската армия. На 28 октомври 1944г в гр. Москва България подписва примирие с Антихитлеристката коалиция и се задължава да участвува с български войски във войната срещу Германия. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление, и настъплението на 1ва , 2ра и 4 та български армии, и на 20 октомври руснаците влизат в Белград. Две седмици по-късно те са пред вратите на Будапеща, докато съветските войски и българската армия разгромяват и изтласкват германските войски окончателно от сръбската територия на Югославия на унгарска територия в рамките на проведената от декември 1944 - януари 1945г Сремска операция . Унгария в лицето на управляващия регент Миклош Хорти също подписва примирие с Антихитлеристката коалиция на 20 октомври 1944г но след специална операция на германски хитлеристки отряд от СС войски начело с щурмбанфюрера Ото Скорцени Хорти е свален и отведен в Германия а начело на унгарското правителство застава лидера на унгарските нацисти подполковник Ференц Салаши като Унгария и унгарската армия продължават да се бият на страната на нацистка Германия срещу съветските , българските и румънските войски. Унгарската столица, в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява ожесточено и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г. . От март 1945г в южна Унгария и източна Австрия 57 ма съветска армия на Трети украински фронт и Първа българска армия разгромяват германската група армии "Е" в проведените през март -май 1945г Балатонска операция , Дравска операция , Мурска операция и Австрийска операция. В източна и северна Унгария и Чехословакия съветските войски на Трети и Четвърти Украински форнт и 3 та и 4 та Румънски армии разгромяват германските войски през периода декември 1944- май 1945г. На страната на нацистка Германия продължава да се бият и хърватските усташки войски от т. нар. Независима държава Хърватия които в кръвопролитни боеве са разгромени от Първа българска армия на 15 май 1945г.

Освобождаването на Франция[редактиране | редактиране на кода]

На 6 юни 1944 г. американски и британски сили осъществяват успешен десант на брега на Нормандия. Операцията има кодово име „Нептун“, известна още като "Денят D". До една седмица те успяват да заемат 100 км от брега и построяват изкуствени пристанища там. В последвалите 100 дни общо 2 милиона войници и 450000 военни машини са прехвърлени във Франция. На 15 август е извършен подобен десант и на средиземноморския бряг, между Марсилия и Ница. На 25 август е освободен Париж, а на 2 септември - Брюксел. На 12 септември американската армия навлиза в Германия при Трир. Там обаче бива спряна от немската защита, а последвалият опит да заобиколят противника през Холандия също се проваля. На 15 септември двете американски армии се срещат при Дижон, и се подготвят за нападение срещу Германия. През декември немското командване по заповед на Хитлер предприема изненадващо настъпление срещу американските позиции в Белгия – т. нар Арденска операция. След тежки загуби съюзниците са принудени да отстъпят до река Маас. В крайна сметка обаче германското контранастъпление не успява поради ускореното съветско настъпление на Източния фронт, което ангажира основните сили и внимание на Германия.

Последни сражения и край на войната[редактиране | редактиране на кода]

Документът за капитулация на Германия от Реймс 7 май 1945.

На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лудж два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР. На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на света.

Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и Червената армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветските войски навлизат в Берлин, а немското радио обявява, че Хитлер е мъртъв. Райхсканцлер става адмирал Карл Дьониц. Германската армия в Италия се предава на 29 април. Пълната и безусловна капитулация на Германия е подписана от представители на Главното командване на Вермахта на 7 май в Реймс, в присъствието на представители на Съюзническото командване(ген.л-т Смит), Съветското командване (ген.м-р Суслопаров) и в качеството на свидетел - ген. Севез от Франция.

На 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Късно вечерта на 8 май (ранните часове на 9 май по московско време) Германия подписва още един път капитулацията, отново в присъствието на всички съюзнически сили и СССР. Краят на Втората световна война обаче настъпва едва с подписването на капитулацията на Япония, което се случва на 2 септември 1945 г.

Жертви и загуби от войната[редактиране | редактиране на кода]

Две седмици по-късно правителството на Дьониц се разпада, а самият той е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР. Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници[3][4].

През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния ледовит океан.

Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.

С цел поддържане на следвоенния ред страните-победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност.

През септември 1949г в Западните окупационни зони (САЩ,Великобритания,Франция) се създава ФРГ (Федерална република Германия). Създаването на ФРГ е нарушение на конференцията във Потсдам през 1945 г. През октомври 1949г във Източната окупационна зона (СССР) , СЕПГ (Социалистическа единна партия на Германия) на площада ТЕЛМАН обявява създаването на ГДР (Германска демократична република).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В-к Дневник, 09 юни 2012г. Прочит на историята: Кой настояваше за влизането на България в Тристранния пакт? Даниела Горчева.
  2. ((en))  The Atomic Bombings of Hiroshima and Nagasaki. // Посетен на 23 март 2015.
  3. Barrett & Shyu 2001, с. 6 .
  4. Axelrod, Alan (2007). Encyclopedia of World War II, Volume 1. Infobase Publishing. с. 659.