Втора френска военна мисия в Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Участниците във втората френска мисия в Япония (1872 - 1880 г.)

Втората френска военна мисия в Япония от 1872 г. – 1880 г. е френска военна мисия в Япония, която е организирана скоро след Първата френска военна мисия (1867 - 1968 г.), която приключва след края на войната Бошин и реставрацията Мейджи.

Организиране[редактиране | редактиране на кода]

Организирането на втората военна мисия е по-скоро изненада, след като първата мисия подкрепя шогуна Токугава Йошинобу срещу силите на император Мейджи във войната Бошин. Още повече, че Франция губи своя военен престиж след Френско-пруската война. Все пак, Франция представлява интерес за Япония, което е изразено в думите на японския външен министър Ивакура Томоми при посещението му във Франция през 1873 г.

Министърът на външните работи на Микадо (японският император) каза следното сред нашата фатална битка срещу Германия: „Знаем за трудностите, които Франция трябваше да понесе през тази война, но това не промени нашето мнение за достойнствата на френската армия, която показа голяма смелост, изправена пред по-многобройните сили на врага. “

Revue des Deux Mondes (март – април 1873 г.) „Япония преди премахването на шогуната“[1]

Мисията[редактиране | редактиране на кода]

Мисията пристига в Япония през май 1972 г., оглавявана от подполковник Шарл Антоан Маркери (1824 г. – 1894 г.). По-късно той бива сменен с полковник Шарл Цлод Муние. Тя е съставена от 9 офицери, 14 подофицери, ръководител на оркестър (Густав Дезире Драгон), ветеринар и двама занаятчии. Техните заплати са между 150 и 400 йени (за сравнение, заплатата на министър-председателя по това време е 500 йени, а новопостъпил учител получава 5 йени на месец.).[2]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Задачата на мисията е да помогне с реорганизацията на японската имперска армия и да разработи първия закон за наборна служба, обнародван през януари 1873 г. Той предвижда военна служба за всички мъже за период от три години и още четири години в резерва. Французите също са много активни и във военното училище за подофицери в Уено. Между 1872 г. и 1880 г. се създават редица военни училища под ръководството на мисията. Някои от тях включват военната академия в Ичигая, военното училище в Тояма (първото училище за подготовка на офицери и подофицери), училище по стрелба, арсенал за производство за муниции и оръжия, оборудвано с френски машини, където работят 2500 души. Също така артилерийски батареи в околностите на Токио, завод за барут и др.

По това време обстановката в Японя и е нажежена заради бунта на Сацума и Сайго Такамори и военната мисия подпомага модернизацията на японската армия. В края на престоя си през 1874 г., мисията ръководи строежа на брегови укрепления.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ichikawa, Shin-ichi (March 2003). "La Mission Iwakura (1871 – 1873) et la France: ce que virent en Europe les Japonais de l'époque Meiji" (pdf). Bulletin of the Institute for Mediterranean Studies (in French). Shinjuku, Tokyo: Institute for Mediterranean Studies, Waseda University (4). ISSN 1348-2076
  2. L. M. Cullen, A History of Japan, 1582-1941: Internal and External Worlds, Cambridge University Press, 2003, p. 212
  3. Richard Sims, French Policy Towards the Bakufu and Meiji Japan 1854-95, Psychology Press, 1998. p.257

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fiévé, Nicolas; Matsuzaki-Petimengin, Sekiko (dir.); Institut des Hautes Études Japonaises du Collège de France/Équipe, Civilisation japonaise du CNRS/Nihon Toshokan Kyôkai (2005)
  • 陸軍教育史 [Army History of Education] (in Japanese). 1913