Вукан

Вукан
	Вукан
	Вукан Вукан
Общи данни
Население	9 души (31 декември 2024 г.); 1,11 души/km²
Землище	8,133 km²
Надм. височина	856 m
Пощ. код	2485
Тел. код	07732
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	12348
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Трън; Цветислава Цветкова ; (ГЕРБ; 2019)

Вукан е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География

Село Вукан се намира в планински район.

История

В стари документи и османски регистри селото е записвано по следния начин: вероятно Лукан в 1451 г.^[2]; Вълкан в 1576 г., Вулкан (Вълкан) в 1624 г.^[3]^[4]^[5]; Воукань в ХVI в. в Четвероевангелие (л. 1а, Опис I 45); село Вuканъ в 1772 г. (прип. в Служебник от 1554 г., л.1а, Опис I 486); Виканъ в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 62б, Опис III 179); Вукан в 1878 г.^[6] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Вълкан е отбелязано като село със 7 домакинства. Други 13 домакинства са войнушки, част от джемаата на Радивой, син на Станко от село Турка.^[7]

По време на Балканската война в 1912 година 17 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

Личности

Родени във Вукан

Захари Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев^[9]

Източници

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, 385.
↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177
↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 165, 189.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363

[3] Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, 385.

[4] Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446

[5] Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177

[6] Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.

[7] Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 165, 189.

[8] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.

[9] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]