Вукова реформа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вукова книжовна реформа)
Вук Караджич в духа на времето си с фес
Девизът на Вуковата реформа бил: „Пиши, както говориш!“
Родната къща от старовлашки тип на Вук в Тършич, Западна Сърбия

Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814 – 1868 г. на ползвания дотогава за просветни цели славяносръбски език, посредством замяната му с народния източнохерцеговински говор като сръбски литературен език, ведно със съставянето на сръбска азбука и правопис.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Сръбската книжовна реформа носи името на автора на първата „Граматика на сръбския език“ и на първия „Сръбски речник“ на говоримия народен език. Редом с това, Вук Караджич събира и издава народни песни и описва народните обичаи, изявявайки се като летописец на своето време, като също превежда на сръбски Новия Завет.

Налагане (1814 – 1868)[редактиране | редактиране на кода]

Инициатива[редактиране | редактиране на кода]

За начална година на Вуковите книжовни стремежи се смята 1814 г. През предходната 1813 г. Вук напуска Белградския пашалък и се мести във Виена. В столицата на Австрийската империя, Вук научава немски език, като се запознава и попада под влиянието на Йерней Копитар. Копитар съзира във Вук онзи човек който може да проведе книжовна реформа в тогавашния сръбски език. За първи път в своя „Сръбски речник“, Вук използва реформираната от него кирилица.

Окончателната победа на Вук[редактиране | редактиране на кода]

През 1875 г. по този повод Христо Ботев пише във вестник „Знаме“:

... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.

[1]

Отношението на българите към Вуковата реформа[редактиране | редактиране на кода]

В отговор на Вук, Михаил Герман в едно свое писмо до княз Милош се заканил на куция Вук:

Вук Степанович не престает нападать на мне, но скоро мыслим да му пребием и другу ногу ...

[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I (Българи – дейци в Сърбия), стр. 183 – 185. Издателство „Наука и изкуство“, 1982.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Конев. Вук Караджич за българите и европейската българистика. С., 2007.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]