Вукова реформа

Вук Караджич в духа на времето си с фес

Девизът на Вуковата реформа бил: „Пиши, както говориш!“

Родната къща от старовлашки тип на Вук в Тършич, Западна Сърбия

Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814 – 1868 г. на ползвания дотогава за просветни цели славяносръбски език, посредством замяната му с народния източнохерцеговински говор като сръбски литературен език, ведно със съставянето на сръбска азбука и правопис.

Наименование

Сръбската книжовна реформа носи името на автора на първата „Граматика на сръбския език“ и на първия „Сръбски речник“ на говоримия народен език. Редом с това, Вук Караджич събира и издава народни песни и описва народните обичаи, изявявайки се като летописец на своето време, като също превежда на сръбски Новия Завет.

Налагане (1814 – 1868)

Инициатива

За начална година на Вуковите книжовни стремежи се смята 1814 г. През предходната 1813 г. Вук напуска Белградския пашалък и се мести във Виена. В столицата на Австрийската империя, Вук научава немски език, като се запознава и попада под влиянието на Йерней Копитар. Копитар съзира във Вук онзи човек който може да проведе книжовна реформа в тогавашния сръбски език. За първи път в своя „Сръбски речник“, Вук използва реформираната от него кирилица.

Окончателната победа на Вук

През 1875 г. по този повод Христо Ботев пише във вестник „Знаме“:

„

... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.

“

[1]

Отношението на българите към Вуковата реформа

В отговор на Вук, Михаил Герман в едно свое писмо до княз Милош се заканил на куция Вук:

„

Вук Степанович не престает нападать на мне, но скоро мыслим да му пребием и другу ногу ...

“

Източници

• Два идеологически подхода към вернакуларизацията на книжовния сръбски език в края на XVIII и през първата половина на XIX век Архив на оригинала от 2012-03-04 в Wayback Machine.
• ((sr)) Од српскословенског до Вукове победе Архив на оригинала от 2016-06-17 в Wayback Machine.

Литература

• Илия Конев. Вук Караджич за българите и европейската българистика. С., 2007.

Вижте също

• Сърбохървати
• Виенски книжовен договор
• Славица
• Тайна българо-германска спогодба
• Тайно българо-германско споразумение
• Договор от Нови Сад

Външни препратки

• ДВЕ НОРМИ НА БЪЛГАРСКАТА УСТНА КНИЖОВНА РЕЧ