Вулф Кирстен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вулф Кирстен
Wulf Kirsten
Роден 21 юни 1934 г. (83 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение
Награди „Литературна и художествена награда на град Ваймар“ (1983)
„Йоханес Р. Бехер“ (1985)
Хайнрих Ман (1989)
Мари Луизе Кашниц (2002)
Айхендорф (2004)
Йозеф Брайтбах (2006)
Уебсайт Страница в IMDb

Вулф Кирстен (на немски: Wulf Kirsten) е немски поет и белетрист.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Вулф Кирстен е роден в Клипхаузен край Майсен в семейството на каменоделец.

В Лайпциг Кирстен получава висше образование като учител по немски и руски език. По време на своето следване се занимава усърдно с литература и проучване на родния си диалект. Оттогава са и първите му публикации в литературни списания и антологии. След като завършва, за кратко работи като учител, а после става редактор във ваймарското издателство „Ауфбау“. Преминава деветмесечен курс в Литературния институт Йоханес Р. Бехер в Лайпциг, където се запознава с идващия също от Саксония поет Хайнц Чеховски и с него за години го свързва продуктивно творческо приятелство. Голяма роля за литературното оформяне на Кирстен изиграва поетът от по-старото поколение Георг Маурер.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

За едно десетилетие излизат стихосбирките на Вулф Кирстен „Поетичен албум“ (1968), „Начало на изречението“ (1970), „Езикът на тухларите“ (1974), „Бродещият из страната“ (1976) и „Оловното дърво“ (1977). Стихосбирката „Земята край Майсен“ (1986) съдържа подбрани творби, създадени в периода 1961 – 1982 г. и излиза едновременно в Лайпциг и Франкфурт на Майн. За тази книга Вулф Кирстен е отличен с престижната литературна награда Петер Хухел (1987). Така поетът получава известност пред по-широка публика и в двете Германии.

След политическата промяна през 1989 г. книгите на Вулф Кирстен се публикуват главно в Швейцария. Там поетът издава стихосбирките „Време на теменужките“ (1989), „Трошляк от гласове“ (1993), „Влошаване на времето“ (1999), „Между местоположение и зрително поле. Стихове и парафрази“ (2001) и „Картини от живота на Земята. Стихове от петдесет години. 1954 – 2004“ (2004).

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

Още в предговора към първата си по-голяма стихосбирка „Начало на изречението“ [1] Вулф Кирстен очертава своята поетическа програма. Стремежът му е да проникне по-дълбоко в природата, да постигне сетивно съвършен предметен език и многопластовост, чрез която в природната картина да навлязат социални и исторически мотиви. Според поета погледът към традицията е също толкова важен, колкото и отношението към съвремието, емоционалната близост е от същото значение като критическата дистанция. Основен мотив у Кирстен е връзката с пейзажа, който поетът възприема като природа, обработена и променена от човека. Така Вулф Кирстен продължава традицията на Петер Хухел и Йоханес Бобровски в природната лирика. Но особено в по-късните години у Кирстен доминира възгледа за бруталната, несъразмерна и непоправима човешка намеса в природата. Езикът на поета е изпъстрен с грубовати, често необичайни диалектни изрази и думи.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Вулф Кирстен все повече е определян като един от най-значимите съвременни немски поети. През 2003 г. става почетен доктор на университета Фридрих Шилер в Йена. Члене на Немската академия за език и литература в Дармщат, Берлинската академия на изкуствата, Академията за наука и литература в Майнц, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и ПЕН-центъра на ФРГ.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Poesiealbum 4. Wulf Kirsten, 1968
  • satzanfang. gedichte, 1970
  • Ziegelbrennersprache, Gedichte, 1974
  • der landgänger. Gedichte, 1976
  • Die Schlacht bei Kesselsdorf – Ein Bericht. Kleewunsch – Ein Kleinstadtbild, 1984
„Graviers“ (2009)
  • der bleibaum, Gedichte, 1977
  • die erde bei Meißen, Gedichte, 1987
  • Winterfreuden, Zwei Prosatexte, 1987
  • Veilchenzeit, Gedichte, 1989
  • Stimmenschotter, Gedichte, 1993
  • Textur, Reden und Aufsätze, 1998
  • Wettersturz, Gedichte, 1999
  • Die Prinzessinnen im Krautgarten. Eine Dorfkindheit, 2000
  • Zwischen Standort und Blickfeld, Gedichte und Paraphrasen, 2001
  • Der Berg über der Stadt. Zwischen Goethe und Buchenwald, 2003
  • Erdlebenbilder. Gedichte aus fünfzig Jahren (1954 – 2004), 2004
  • Steinmetzgarten. Das Uhrmacherhaus, Zwei Erzählungen, 2004
  • Brückengang. Reden und Essays, 2009
  • Graviers (choix de poèmes), Paris 2009
  • Beständig ist das leicht Verletzliche. Gedichte in deutscher Sprache von Nietzsche bis Celan, (Hrsg.) 2010
  • fliehende ansicht. Gedichte, 2012
  • was ich noch sagen wollte. Neue Gedichte, 2014
  • images filantes (poèmes), Genève 2014

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]