Възкръсващо растение
Възкръсващо растение е всяко poikilohydric растение (такова, с липсата на способност – структурен или функционален механизъм – да поддържа и/или регулира съдържанието на вода, за да се постигне хомеостаза на клетките и тъканите, свързани с бързото уравновесяване на съдържанието на вода в клетките), което може да преживее екстремна дехидратация, дори в продължение на месеци или години. Тази способност е символ за възкресението и намира приложение в лириката и прозата, напр. изразът Йерихонска роза.
Представители[редактиране | редактиране на кода]
Сред представителите на възкръсващите цветя са:
- Anastatica hierochuntica, известен още като Розата на Йерихон, е растителен вид, родом от пустините на Северна Африка
- Asteriscus (plant)[1]
- Boea hygrometrica[2]
- Craterostigma, членове на Linderniaceae/Scrophulariaceae с цветове като на кученце
- Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis)
- Lichen, симбиоза, която може да оцелее в екстремна десикация[3]
- Mesembryanthemum, растението може да се съживи за кратък период от време след суша
- Myrothamnus flabellifolius, растителен вид, родом от Южна Африка
- Pleopeltis polypodioides, известно още като възкръсваща папрат
- Ramonda serbica, вид от семейство Gesneriaceae
- Йерихонска роза (Selaginella lepidophylla), растителен вид, родом от Северна Америка, Централна и Южна Америка
- Тиландсия (Tillandsia)
- Xerophyta, монокотиледонен род, обикновено срещащ се в скални скали в южноафриканските тревни съобщества
Определени възкръсващи растения за възкресение отдавна се продават в сухата си „безжизнена“ форма като куриози. Този обичай бе отбелязан от много автори от 19 век и продължава и до днес.
През декември 2015 г. възкръсващите растения бяха представени в TED беседа, проведена от професор Джил Фаррант,[4] Молекулярна и клетъчна биология, Университет на Кейптаун, Южна Африка, който извършва целенасочена генетична модификация на кутивирани растения, за да ги накара да понасят изсушаване чрез активиране гени, които вече са налични, но не са местно изразени в отговор на суша.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Liberty Hyde Bailey. The Standard Cyclopedia of Horticulture. Т. 5. The Macmillan company, 1916. с. 2920 – 2921; 3639.
- ↑ Zhang, T. и др. The Complete Chloroplast and Mitochondrial Genome Sequences of Boea hygrometrica: Insights into the Evolution of Plant Organellar Genomes // PLoS ONE 7 (1). 2012. DOI:10.1371/journal.pone.0030531. с. e30531.
- ↑ Resurrection Plant // Faculty.ucc.edu. Посетен на 2012-01-30.[неработеща препратка]
- ↑ TED Speaker: Jill Farrant // TED.com. Посетен на 2016-01-21.
- ↑ TED Talk: How we can make crops survive without water // TED.com. Посетен на 2016-01-21.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Resurrection plant в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |