Възнесение Господне (Ращак)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Спас“
„Свети Спас“
Внатрешноста на Св. Спас (Раштак).jpg
горната част на иконостаса
Skopje OSM.svg
42.0853° с. ш. 21.4889° и. д.
„Свети Спас“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Ращак
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане 1861 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Спас“ в Общомедия

„Възнесение Господне/Христово“ или „Свети Спас“ (на македонска литературна норма: „Вознесение Господне“, „Свети Спас“) е възрожденска православна църква в скопското село Ращак, северната част на Република Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.

Църквата е гробищна, разположена в центъра на Ращак и е построена в 1861 година на мястото на разрушен стар храм.[1] Южно от църквата има камбанария.[2]

Храмът в основата си е еднокорабна църква с галерия на западната страна и е засводен с полуобъл свод. Църквата е иззидана от камък и е измазана с вар. На изток завършва с полукръгла апсида, декорирана с три плитки ниши на фасадата. Има два прозореца от север, четири прозореца от юг и два на изток, от които едният е тесен процеп в апсидата. Подът е под нивото на терена, в наоса е покрит с керамички плочки, а в апсидата е запазен автентичният под от каменни плочи. Подът в галерията е от дървени дъски. В храма се влиза през два входа от запад и юг, над които има полукръгли ниши. В нишата над западния вход е изобразена сцената Възнесение Христово, а в южната Архангел Михаил.[2]

Според запазения ктиторски надпис на южния зид, западно от входа, изписването на храма е дело на зографа Вангел и братята му Никола и Константин от Крушево и е завършено в септември 1872 година. По това време Скопската българска община иска изгонване на владиката Паисий Скопски и затова името му е изтрито след изписването на ансамбъла. Фреските са изцяло запазени.[2]

В църквата има дървен иконостас, двукатен, със северен вход за олтара, престолни икони и царски двери с надвратник в долната зона, архитрав, Сеисис – Чин във втората зона и голям кръст с изписано Разпятие. Иконостасът е изписан, а резба с позлата има на царските двери и на големия кръст. В изписаните части на иконоската са застъпени флорални мотиви, рози.[2]

На иконостаса има шест престолни икони, на които от ляво на дясно са представени Възнесение на Свети Илия, Свети Архангел Михаил (северна врата), Богородица с Христос, Исус Христос Вседържител, Свети Йоан Предтеча и Възнесение Христово.[2] Иконостасът е завършен в 1866 година.[1]

В 1928 година е построена камбанария.[1]

В 2011 г. 40 икони от църквата, създавани от 1850 – 1860 г. от Дичо Зограф и предимно от учениците му, са реставрирани и консервирани от Консерваторския център в Скопие.[3] Три от иконите и царските двери са изписани в 1866 година от видния зограф Николай Михайлов.[4][5] На малката северна врата има надпис: „† Стоѧнъ, Блажо, Димишко, Іѡванъ, Тръпче, Доста, Алтана, Велика, со чадом. Смиреніи Ніколае Міхаиловичъ зуграфъ от Крушово 1866 март 10“. Сред стенописите на храма е и изображение на Злата Мъгленска в народна носия.[6]

В църквата е открита и старопечатна книга, издадена във Венеция в 1537 година, която днес се пази в Народната библиотека в Скопие.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Верски Објекти. // Општина Гази Баба. Посетен на 14 юни 2017.
  2. а б в г д Црква Вознесение Христово – Св. Спас. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 10 април 2014 г.
  3. Заштитени 40-те икони од Св. Спас во Раштак. // Вечер, Бр. 14638. 9 март 2011 г. Посетен на 10 април 2014 г.
  4. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 357. Посетен на 8 април 2014 г..
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
     Портал „Македония“         Портал „Македония