Възнесение Господне (Шумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Възнесение Господне“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Шумен
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Варненска и Великопреславска
Архиерейско наместничество Шуменско
Статут действащ храм

„Свето Възнесение Господне и Свети Георги“ е най-старата православна църква в Шумен, България. [1] Свидетелства за нейното съществуване са открити след основен ремонт на храма през 1933 г., когато под пода ѝ са намерени основите на църкви, вписани една в друга, датирани от времето на българското средновековие.

Епископско седалище[редактиране | редактиране на кода]

Старите изследователи отнасят църквата „Св.Възнесение“ към предосманския период на Шумен. Според Ив. Моллов нейният произход е „може би от Втората българска държава... била много пъти ремонтирана и преправяна“.[2]

През втората половина на ХVІІ век поради причини от политически, демографски и стопански характер, настъпва преместване на резиденцията на епископа на Преслав в Шумен. Според архиепископ Франческо Соймирович е налице трайното му установяване там през 1666 г. Това се потвърждава от сведенията, съдържащи се в една енциклика на патриарх Йеремия III Константинополски от 1720 г. По време на Руско-турската война от 1828 г. църквата е използвана от османците като склад за храни, а по-късно са предприети действия за възстановяването и зографисването ѝ и през 1831 г. тя е осветена от владиката Григорий.[3] В запазения до днес каменен надписн а храма се чете: „...сетворися храм сей, Вознесение г[оспо]да ис[уса] х[ри]с[та], и света[го] Велик. мученика георгиа Во Време самодержавнаго ц[a]ря султ[ана] махмуда и архиепископа Антима, в лето от р[о]ж[дес]тва хр[ис]това 1829 : сптемврий 1.“ По повод на това възобновление Илия Блъсков записва: „На мястото на днешната вече стара църква „Св.Възнесение“ е имало друга по-стара от незапомнени години; тя била много ниска, вкопана в земята, както всички наши по тях времен църкви. В тая стара църква не е било вече възможно да се служи. В времето на войната [1829 - 29 г.] тя служила за влагалище на военни припаси, била е препълнена с храна, това е спомогнало за поскорото ѝ грохване ; тя е била вече на събаряне.[4]

През 1933-1940 г. е извършен цялостен ремонт.[5]

В двора на църквата са погребани двама князе: Великия драгоман Димитър Мурузи[6] и Валериан Мадатов, починал при обсадата на Шумен през 1828 г. от туберкулоза.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Храм „Свето Възнесение“ @shumenstories.com
  2. Моллов, Иван. ИМШ/XV-XIX век инв. No. 3073 - Архив на град Шумен, тетр. VI - Иван Моллов. // Архив на град Шумен. 1953.
  3. Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ ХV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527, архив на оригинала от 23 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 2020-03-27 
  4. Блъсков, Илия. Материал по история на нашето Възраждане. Гр. Шумен. 1907. с. 14.
  5. Освещаване на ремонтираната църква „Св. Възнесение“ в Шумен. // Шуменски общински вести Г. I. бр 45 от 19.09.1940 г.. 19.09.1940.
  6. ЛЕТОПИС НА ХАДЖИ ВЕЛИКО ОТ ШУМЕН
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Шумен“         Портал „Шумен          Портал „България“         Портал „България