Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Възраждане.

Възраждане
— квартал на Бургас —
Част от открития пазар „Краснодар“ през 2009 г.
Част от открития пазар „Краснодар“ през 2009 г.
България
42.4963° с. ш. 27.4642° и. д.
Възраждане
Област Бургас
42.4963° с. ш. 27.4642° и. д.
Възраждане
Бургас
42.4963° с. ш. 27.4642° и. д.
Възраждане
Страна България
ОбластОбласт Бургас
ОбщинаОбщина Бургас
Част отБургас

„Възраждане“ е централен жилищен комплекс в Бургас. Той е един от най-старите квартали на Бургас след централната градска част. Там се намират Държавна опера Бургас, Драматичен театър „Адриана Будевска“, Борисовата градина и Младежкият дом, „старата“ поща, пожарната, III РПУ, както и търговската улица „Фердинандова“. Комплексът носи името на Българското Възраждане и в него много улици носят имена на исторически личности или събития.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

През 80-те години на ХХ век в района между улиците „Гладстон“, „Сан Стефано“ и „Мария Луиза“ са построени двадесетина панелни 8-етажни блока, и този район получава името ж.к. „Възраждане“. Това се случва 100 години след Освобождението на България. Веднага след демократичните промени, през 1991 година Общинската управа приема кадастрален, регулационен и застроителен план, съгласно който за западна граница на Централна градска част е определена улица „Гладстон“. С това решение районът между улиците „Гладстон“ и „Мария Луиза“ остава извън Централна градска част и така територията между тях, чак до булевард „Иван Вазов“ започва да се нарича Възраждане.

Според някои към „Възраждане“ принадлежат териториите, заключени между булевардите „Мария Луиза“ и „Христо Ботев“, както и между бул. „Сан Стефано“ и бул. „Иван Вазов“. Кварталът граничи със самия център на града, от който го разделя именно бул. „Христо Ботев“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешния комплекс Възраждане се обособява след Освобождението на Бургас от двете страни на улица Фердинандова която води към местността „Сладки кладенци“. След Освобождението тук се заселват предимно бежанци от Източна и Западна Тракия.

На 19 февруари 1897 г., в Минковия хан на ул. Фердинандова № 63 се провежда Учредителният първи конгрес на тракийските дружества в Бургас. Конгресът е организиран и ръководен от Петър Драгулев, Иван Златанов, д-р Павел Ношков, Атанас Славов, капитан Петко Киряков, и Григор Дяков. С този акт се полагат основите на националното тракийско движение.[1]

Като главен ревизор на четите на ВМОРО през зимата на 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас. В двора на Минковия хан той основава фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати и там предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март, Делчев придружен от Лазар Маджаров се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръща се в Бургас в средата на април.[2]

Повечето сгради в ж.к. „Възраждане“ са тухлени жилищни кооперации, но в крайните части се срещат и панелни блокове от социалистическо време. Има останали еднофамилни къщи от зората на развитието на Бургас.

Инфраструктура и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В жилищния комплекс се намира магазин на веригата за хранителни стоки Болеро, а в непосредствена близост е разположен открития пазар „Краснодар“. Той е най-големия пазар от този тип в Бургас. Наред с големите магазини на други вериги в комплекса има множество малки хранителни магазини, както и втора поликлиника.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът има удобен транспорт до другите комплекси на Бургас, обслужван от „Бургасбус“ ЕООД. Кварталът се обслужва от 12 автобусни линии и 2 тролейбусни линии:

  • Автобусни линии: 3, 6, 7, 7A, 8, 9, 11, 12, Б1, Б2, Б11, Б12
  • Тролейбусни линии: T1, T2

В близост са и автогарите „Юг“ и „Запад“ и ЖП гарите „Владимир Павлов“ и „Централна“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Във Възраждане се намират училищата ОУ „Княз Борис I“, СОУ „Иван Вазов“, ОУ „Любен Каравелов“ и Професионална гимназия по електротехника и електроника „Константин Фотинов“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. dariknews.bg
  2. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 192 – 193

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]