Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Възраждане.

Възраждане
— квартал —
Част от открития пазар „Краснодар“
Част от открития пазар „Краснодар“
България
42.4963° с. ш. 27.4642° и. д.
Възраждане
Област Бургас
42.4963° с. ш. 27.4642° и. д.
Възраждане
Бургас
42.4963° с. ш. 27.4642° и. д.
Възраждане
Страна Флаг на България България
Област Област Бургас
Община Община Бургас
Част от Бургас

Жилищен комплекс Възраждане е един от най-старите квартали на Бургас след централната градска част. Там се намира операта на града, драматичен театър „Адриана Будевска“, Борисовата градина и Младежкият дом, „старата“ поща, пожарната, III РПУ, както и търговската улица „Фердинандова“. Комплекса носи името на Българското Възраждане и в него много улици носят имена на исторически личности или събития.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Към „Възраждане“ принадлежат териториите, заключени между булевардите „Мария Луиза“ и „Христо Ботев“, както и между бул. „Сан Стефано“ и бул. „Иван Вазов“. Кварталът граничи със самия център на града, от който го разделя именно бул. „Христо Ботев“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешния комплекс Възраждане се обособява след Освобождението на Бургас от двете страни на улица Фердинандова която води към местността сладките кладенци за вода. След Освобождението тук се заселват предимно бежанци от Източна и Западна Тракия

На 19 февруари 1897 г., в Минковия хан на ул. Фердинандова № 63 се провежда Учредителният първи конгрес на тракийските дружества в Бургас. Конгресът е организиран и ръководен от Петър Драгулев, Иван Златанов, д-р Павел Ношков, Атанас Славов, капитан Петко Киряков, и Григор Дяков. С този акт се полагат основите на националното тракийско движение.[1]

Като главен ревизор на четите на ВМОРО през зимата на 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас. В двора на Минковия хан той основава фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати и там предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март, Делчев придружен от Лазар Маджаров се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръща се в Бургас в средата на април.[2]

Повечето сгради в ж.к. „Възраждане“ са тухлени жилищни кооперации, но в крайните части се срещат и панелни блокове от социалистическо време. Има останали еднофамилни къщи от зората на развитието на Бургас.

Инфраструктура и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В жилищния комплекс се намира РУМ „Краснодар“ (сега Болеро) с открит пазар. Наред с големите магазини на други вериги в комплекса има множество малки хранителни магазини, както и втора поликлиника.

Комплексът има удобен транспорт до другите комплекси на Бургас, обслужван предимно от „Бургасбус“ ЕООД с автобусни линии 4, 12, 12А и 211, тролейбусни линии Т1 и Т2, както и „Комфорт“ ООД с маршрутни линии 1, 2 и 2А. В близост са и автогарите „Юг“ и „Запад“ и ЖП гарите „Владимир Павлов“ и „Централна“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Във Възраждане се намират училищата ОУ „Княз Борис I“, СОУ „Иван Вазов“, ОУ „Любен Каравелов“, и ПГЕЕ „Константин Фотинов“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=855050
  2. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 192 – 193

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]