Възраждане (партия в България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Възраждане.

Възраждане
RevivalBG-logo.png
Ръководител Костадин Костадинов
Основана 2 август 2014 г.
Седалище София, бул. „Христо Ботев“ 111
Идеология български национализъм
национален консерватизъм[1]
Цветове               
Парламент (2017)
0 / 240
Европарламент (2019)
0 / 17
Области
0 / 28
Общини (2019)
1 / 265
Сайт www.vazrazhdane.bg
Възраждане в Общомедия

Възраждане е политическа партия в България, учредена през август 2014 г. Неин председател е Костадин Костадинов.

История[редактиране | редактиране на кода]

Учредяване[редактиране | редактиране на кода]

Партията е учредена през август 2014 г. от бившия активист на ВМРО-БНДКостадин Костадинов, който година преди това напуска партията,[2] разочарован от преизбирането на Красимир Каракачанов за председател на ВМРО–БНД през 2012 г.[3]

През юни 2014 г. Костадин Костадинов заявява пред медии, че на 2 август в същата година в град Плиска ще се състои учредително събрание, на което се създава партия „Възраждане“. Инициаторите избират деня, в който се отбелязва годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание.[4][5]

Протести[редактиране | редактиране на кода]

През 2018 г. партия Възраждане оценява 3–то правителството на Бойко Борисов (съставено между ГЕРБ и Обединени патриоти) като изключително вредно за страната, от началото на 2020 г. започва активни протестни действия срещу него. На 27 януари 2020 г. при протест организиран от партията пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на който полицията ползва сълзотварен газ за да разпръсне протестиращите. Има десетки обгазени, потърсили медицинска помощ, както и арестувани.[6]

На 7 март 2020 г. е проведен протест пред Министерски съвет с искане за оставка на правителството, като за 14 март 2020 г. е планиран още по–голям протест, но въведените на 13-ти март противоепидемични мерки в страната не позволяват провеждането му. След отхлабването на противоепидемичните мерки на 14 май 2020 г. Възраждане провежда първият след 2013 г. многохиляден протест с искане за оставка на правителството.[7]

Разследвания[редактиране | редактиране на кода]

През май 2020 г. разследване на Нова телевизия, направено от Васил Иванов, твърди че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия. Една четвърт е отишла за благотворителни цели, а остатъкът – 700 000 лева – са изхарчени за личните къща и кола на Костадинов.[8] В отговор, председателят Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, д-р Костадинов завежда дело за клевета, като настоява, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.[9]

Опити за заличаване[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура настоява за заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Предварителната проверка на прокуратурата е разкрила множество нарушения на партията, измежду които деклариране на неверни данни. От 500-те учредители на партията, 108 са заявили, че не са се подписвали, 86 са били извън България към датата на учредителното събрание, а 2-ма от тях са починали през юни 2014 г. – два месеца преди проведеното събрание.[10] Според д-р Костадинов той разполага със записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая. На тях се чува как учредители са принуждавани да се отрекат от подписите си, но тези записи не са общодостъпни.[11]

На 30 ноември 2020 г. Софийски градски съд гледа дело за заличаване на партията. Председателят на партията – Костадин Костадинов заявява на излизане от съдебната зала, че ДАНС е подлагала на натиск хора на партията:[12]

„Питали са ги дали на 2-ри август 2014 година са били в Шуменска област. Отделно от това самият прокурор по делото, на 2 пъти се обърка и говореше за Велики Преслав, а не за Плиска. Очевидно е, че прокурорите не правят разлика между Велики Преслав и Плиска. Може би не правят разлика и между Карлово и Калифорния. Явно такова е нивото на нашата прокуратура“

Костадинов заявява, че процесът е политически, тъй като прокуратурата иска заличаване само на „Възраждане“. В същото време прокурорска мярка не се прилага по отношение на други партии като ДОСТ, ДПС и ромски партии.[12]

Второто заседание по делото се провежда на 8 февруари 2021 г. в Софийски градски съд. Изслушани са отново свидетели, които потвърждават, че са сред учредителите на „Възраждане“ и са присъствали на учредителното събрание в град Плиска на 2 август 2014 г. Решава да вземе решение месец по–късно.[13]

На 26 февруари 2021 г. Софийски градски съд (СГС) отхвърля предявения от Софийска градска прокуратура иск за заличаване на политическа партия Възраждане.[14]

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика

В платформата за управление на партията е записано, че важни за икономическото развитие на България са дълбоките връзки със стари икономически партньори, като – Русия, Арабския свят, Далечния изток и всички страни извън ЕС. И като крайна цел – възстановяване на пълната държавна независимост на България.[1]

Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа с „русофобската паплач“, съставена от „прости отрепки“, които трябва да бъдат „избивани като вреден дивеч“.[15][16][17]

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

  • д-р Костадин Костадинов – председател
  • Петър Петров – заместник-председател
  • Цончо Ганев – заместник-председател
  • Николай Дренчев – организационен секретар

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни избори[редактиране | редактиране на кода]

2017 г.[редактиране | редактиране на кода]

ЦИК регистрира партия „Възраждане“ за участие в парламентарните избори на 26 март 2017 г.[18] След изтеглен жребий номерът на избирателната бюлетина е 14.[19] Сред водачите на листи в избирателните райони са бившите народни представители от партия Атака в 40 Народно събрание – доц. Минчо Христов и Стела Банкова, както и Пламен Пасков – български политик и общественик.[20]

При 54,07 % избирателна активност и 100 % обработени протоколи, партията получава 1,11 % подкрепа (или 37 896 гласа).[21]

След изборите партията участва на пресконференция в БТА, където председателят ѝ – Костадин Костадинов заявява, че партията се отказва от държавната партийна субсидия, която ѝ се полага за това, при условие, че влезе в парламента. Партията уточнява, че ще изпрати писмо до Сметната палата, с желание парите да бъдат пренасочвани към благотворителни каузи.[22]

Резултати

Резултати по избирателни райони:

Избирателен
район
Избирателна
активност
Действителни
гласове
Дял от
гласувалите
Сумарно 54,07% 37896 1,11%
1 МИР Благоевград 51,74% 1012 0,65%
2 МИР Бургас 56,27% 1528 0,78%
3 МИР Варна 53,78% 3503 1,67%
4 МИР Велико Търново 53,99% 1359 1,20%
5 МИР Видин 48,43% 374 0,87%
6 МИР Враца 55,03% 574 0,66%
7 МИР Габрово 54,25% 588 1,00%
8 МИР Добрич 47,18% 1289 1,56%
9 МИР Кърджали 35,60% 223 0,26%
10 МИР Кюстендил 48,53% 831 1,32%
11 МИР Ловеч 56,96% 793 1,16%
12 МИР Монтана 55,46% 538 0,79%
13 МИР Пазарджик 52,68% 1056 0,87%
14 МИР Перник 56,26% 547 0,88%
15 МИР Плевен 52,47% 1645 1,33%
16 МИР Пловдив–град 53,88% 2043 1,30%
17 МИР Пловдив–област 53,47% 1208 0,80%
18 МИР Разград 46,13% 290 0,48%
19 МИР Русе 50,23% 1363 1,32%
20 МИР Силистра 52,33% 336 0,56%
21 МИР Сливен 48,44% 662 0,82%
22 МИР Смолян 58,61% 301 0,50%
23 МИР София 57,54% 3166 1,40%
24 МИР София 46,82% 2494 1,44%
25 МИР София 52,40% 2860 1,55%
26 МИР Софийска област 60,46% 993 0,84%
27 МИР Стара Загора 56,55% 1504 0,94%
28 МИР Търговище 51,22% 340 0,57%
29 МИР Хасково 52,73% 1095 0,91%
30 МИР Шумен 48,40% 574 0,66%
31 МИР Ямбол 52,67% 516 0,88%
Извън България 2291 2,04%

2021 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 12 февруари партията внася около 3500 подписа в Централната избирателна комисия, за участие в парламентарните избори през 2021 г. Организационният секретар – Николай Дренчев заявява, че Възраждане ще се яви самостоятелно на изборите.[23] На 16 февруари ЦИК одобрява явяването на Възраждане като самостоятелна партия. На 2 март в ЦИК е изтеглен жребият за определяне на поредните номера на партиите и коалициите, регистрирали кандидатски листи, партия Възраждане е с №5.[24]

Местни избори[редактиране | редактиране на кода]

2015 г.[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2015 г., година след създаването на партията, участва в 5 от 265 общини – Варна, Добрич, Силистра, Балчик и Костенец. Печели 1 място в общинския съвет на Варна.[25]

2019 г.[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2019 г. партията участва в 68 от 265 общини, като печели:[26][25]

Община Места в
Общинския съвет
Тополовград
8 / 17
Варна
4 / 51
Бургас
2 / 51
Ново село
2 / 11
Разлог
2 / 21
Сапарева баня
2 / 13
Сливен
2 / 41
Трявна
2 / 17
Антон
1 / 11
Русе
1 / 51
Стара Загора
1 / 51
Харманли
1 / 29
Хисаря
1 / 17

Председателят на партията – д-р Костадин Костадинов е кандидат за кмет във втората по численост на населението община – Варна. Успява да стигне до балотаж, получавайки 14,3 % подкрепа от упражнилите своя глас.[27] На втория тур губи от кандидата на ГЕРБИван Портних, като получава 33,9 % подкрепа, при 28,76% избирателната активност.[28]

Избори за Европейския парламент[редактиране | редактиране на кода]

2019 г.[редактиране | редактиране на кода]

Резултати на партия Възраждане от изборите за Европейския парламент през 2019 г.

На изборите за Европейския парламент през 2019 г. партията регистрира в ЦИК листата си от кандидати, в която председателят на партията е на последното 17–то място.[29] Изборите се провеждат на 26 май, при 32,64% избирателна активност партията получава 1,04% подкрепа (или 20 319 действителни гласа).[30]

Резултати по избирателни райони:

Избирателен
район
Избирателна
активност
Действителни
гласове
Дял от
гласувалите
Сумарно 32,64% 20319 1,04%
1 МИР Благоевград 36,40% 585 0,61%
2 МИР Бургас 32,55% 1343 1,24%
3 МИР Варна 32,98% 2407 1,94%
4 МИР Велико Търново 30,61% 630 1,04%
5 МИР Видин 32,20% 236 0,90%
6 МИР Враца 36,60% 325 0,59%
7 МИР Габрово 29,03% 417 1,44%
8 МИР Добрич 29,81% 638 1,39%
9 МИР Кърджали 41,78% 128 0,22%
10 МИР Кюстендил 29,91% 250 0,75%
11 МИР Ловеч 36,31% 422 1,03%
12 МИР Монтана 36,95% 257 0,59%
13 МИР Пазарджик 29,06% 423 0,64%
14 МИР Перник 32,45% 209 0,63%
15 МИР Плевен 27,51% 619 1,00%
16 МИР Пловдив–град 28,82% 1049 1,31%
17 МИР Пловдив–област 27,55% 626 0,84%
18 МИР Разград 36,71% 157 0,40%
19 МИР Русе 30,12% 827 1,44%
20 МИР Силистра 38,56% 274 0,70%
21 МИР Сливен 26,60% 389 0,93%
22 МИР Смолян 39,53% 136 0,36%
23 МИР София 35,01% 1503 1,10%
24 МИР София 27,86% 1105 1,11%
25 МИР София 28,86% 1150 1,20%
26 МИР Софийска област 34,50% 383 0,60%
27 МИР Стара Загора 32,23% 1263 1,44%
28 МИР Търговище 38,26% 152 0,38%
29 МИР Хасково 37,80% 673 0,89%
30 МИР Шумен 32,47% 323 0,65%
31 МИР Ямбол 29,92% 395 1,27%
Извън България 1025 4,26%

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Платформа за управление на партия Възраждане.. // vazrazhdane.bg. Посетен на 28 февруари 2021. (на български)
  2. „ВМРО-Варна с нов председател“. // news.bg, 5 март 2013. Посетен на 12 февруари 2021. (на български)
  3. „Структури на ВМРО разочаровани от преизбирането на Каракачанов“. // dariknews.bg, 31 октомври 2012. Посетен на 12 февруари 2021. (на български)
  4. „Нова националистическа партия учредяват в Плиска“. // cross.bg, 18 юни 2014. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  5. „Костадин Костадинов слага началото на нова партия“. // utre.bg, 18 юни 2014. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  6. „Десетки обгазени с лютив спрей на протест пред МРРБ“. // darikradio.bg, 27 януари 2020. Посетен на 16 февруари 2021. (на български)
  7. „Хиляди викат ”Оставка” под прозорците на Борисов, а ”Мафия” под тези на Горанов /снимки, видео/“. // frognews.bg, 14 май 2020. Посетен на 16 февруари 2021. (на български)
  8. Нови разкрития за председателя на „Възраждане“, Васил Иванов, 10 май 2020 г., nova.bg
  9. Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част 02.06.2020 Actualno.com.
  10. bntnews.bg
  11. 23.07.2020, Dnews.bg.
  12. а б „Отложиха делото за „Възраждане“ за 8-ми февруари 2021 година“. // plevenpress.com, 30 ноември 2020. Посетен на 12 февруари 2021. (на български)
  13. „Съдът решава до месец дали да заличи партия Възраждане“. // news.bg, 8 февруари 2021. Посетен на 12 февруари 2021. (на български)
  14. „Съдът отказа да заличи партия Възраждане“. // news.bg, 26 февруари 2021. Посетен на 28 февруари 2021. (на български)
  15. Георгиев, Николай. Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч. // tribune.bg. tribune.bg, 2020. Посетен на 2021-02-22.
  16. Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България. // offnews.bg. offnews.bg, 2018. Посетен на 2021-02-22.
  17. Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен. // dnevnik.bg. dnevnik.bg, 2020. Посетен на 2021-02-22.
  18. Решение на Централната избирателна комисия.. // Българска телеграфна агенция. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  19. „ГЕРБ ще бъде с номер 11, БСП – с 10, в бюлетината за изборите“. // dnevnik.bg, 22 февруари 2017. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  20. „Листите на партия Възраждане“. // offnews.bg, 24 февруари 2017. Посетен на 31 март 2017. (на български)
  21. Резултати от парламентарни избори 26 март 2017 година. // cik.bg. Посетен на 31 март 2017. (на български)
  22. „Партия Възраждане се отказа от субсидията, която ѝ се полага след вота“. // offnews.bg, 28 март 2017. Посетен на 31 март 2017. (на български)
  23. „Партия „Възраждане“ внесе документи в ЦИК за парламентарния вот“. // bnr.bg, 12 февруари 2021. Посетен на 13 февруари 2021. (на български)
  24. „Ето как жребият подреди номерата на партиите в бюлетината“. // offnews.bg, 2 март 2021. Посетен на 2 март 2021. (на български)
  25. а б „Възраждане с исторически пробив в местната власт! На следващите парламентарни избори, влизаме самостоятелно в Народното събрание!“. // vazrazhdane.bg, 4 ноември 2019. Посетен на 11 януари 2021. (на български)
  26. Резултати от местните избори през 2019 г.. // cik.bg, 2019. Посетен на 11 януари 2021. (на български)
  27. „Балотаж във Варна и още 2 общини на областта, кметове са избрани в 9“. // bnr.bg, 28 октомври 2019. Посетен на 11 януари 2021. (на български)
  28. „Варна преизбра досегашния кмет Иван Портних“. // bnr.bg, 3 ноември 2019. Посетен на 11 януари 2021. (на български)
  29. „Листата на ПП 'Възраждане' за европейските избори“. // offnews.bg, 24 април 2019. Посетен на 14 януари 2021. (на български)
  30. Резултати от изборите за Европейския парламент през 2019 г.. // cik.bg. Посетен на 14 януари 2021. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България