Вълкана Стоянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вълкана Стоянова
българска певица
Vulkana Stoyanova.jpg
Родена
13 юли 1922 година
Починала
11 януари 2009 година (86 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища,
София, България[1]
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика
Инструментивокал
Глассопран
Активностот 1936 година до 1992 година
ЛейбълСимонавия, Балкантон

Вълкана Стоянова е българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълкана Стоянова е родена в село Люлин, Ямболско, на 13 юли 1922 г. Тя е най-малкото дете[2] в многолюдно семейство, от които 4 доведени и 6 заварени. Певицата твърди, че е наследила певческите си умения и от двамата си родители, както и от единия си бащин брат, който бил свещеник и имал чудно красив глас. Големият репертоар от песни на певицата е наследство най-вече от майка ѝ, а усвояването им ставало по седенки и сборове. Вълкана разказва, че има предпочитания към бавните, трапезни песни, в които се разказват различни случки от живота на хората. Първата песен, която изпява, е „Стоян на Рада думаше“. През 1936 г. я записва в студио „Арфа“ – талантът на Вълкана е открит именно от звукозаписното студио „Арфа“. Следват записи за студио „Симонавия“, „Радиопром“ и „Балкантон“. Пее в ансамбъл „Филип Кутев“ от основаването му през 1951 г. В репертоара си има над 500 народни песни, сред които „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“, „Димо на Рада думаше“, „Станке ле, урум беглийке“. Много от тях са записани в Българското национално радио. Пяла е самостоятелно, под съпровод на известния кавалджия Никола Ганчев, с когото са записани повечето ѝ песни, и с ансамбъл „Филип Кутев“ – на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. Получила е званията „Заслужил артист“,[2] а от 1972 г. – „Народен артист“.

Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс „С песните на Вълкана Стоянова“.

Освен неповторимите си изпълнения, Вълкана Стоянова оставя след себе си своите ученици, по-известните сред които са: Бинка Добрева, Мария Колева, Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Десислава Донева и Стоян Варналиев.

През 1999 г. Елена Огнянова издава книгата „Песните на Вълкана Стоянова. Откак се помня, все пея“, събрала 170 нотирани песни, подбрани от самата певица. През същата година Вълкана Стоянова получава новосъздадената Награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас.[3]

През 2002 г. е издаден компактдискът „Гласът на Тракия“, събрал едни от най-известните песни от репертоара на певицата.[4][5][6]

Вълкана Стоянова е почетен гражданин на Стралджа от май 2007 г. През февруари същата година кметът на Стралджа отправя искане Вълкана Стоянова да бъде удостоена с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, по случай 85-годишнината на народната певица и приноса ѝ към българската култура.[7]

През 2007 г. БНТ създава и излъчва биографичния филм за Вълкана „Обичайте ме и когато няма да пея“.

Вълкана Стоянова умира в София на 11 януари 2009 г., на 86 години.[8][9]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вълкана Стоянова има син, двама внуци, правнучка и правнук.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • На 25 май 2013 г. е открит паметник на Вълкана Стоянова в родното ѝ село.[10][11]
  • През 2015 г. в Стралджа е създадена фондация „Вълкана Стоянова“. Целите са да се популяризира името и творческата дейност на Вълкана Стоянова, подпомагане и утвърждаване на българския фолклор и традиции, откриване и подпомагане на таланти и младежи да развиват своите заложби и потенциал в автентичния български фолклор.[12]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Събрали са момите“ (Балкантон ‎– 10017)
  • „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – 2560)
  • „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – 2581)
  • „Изпълнения на народната певица Вълкана Стоянова“ (Балкантон – 5707)
  • „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – ВНМ 6291)

Сингли на 78 оборота (твърди плочи), издадени от „Балкантон“ и „Радиопром“[редактиране | редактиране на кода]

  • „Залюбих си малко любе“/ „Станка дюлгерче думаше“ – кат. номер 1016
  • „А бре воденичарю“/ „Разболяла се хубава Яна“ – кат. номер 1017
  • „Присмя се Янка на Стоян“/ „Кой ще язди кончето“ – кат. номер 1018
  • „Тодоре, Тодоре“/ „Що не ме ожениш, мамо“ – кат. номер 1019
  • „Димитър товари гимия“/ „Димо на Рада думаше“ – кат. номер 1024
  • „Опни ми, тропни ми“/ „Натовари Стоян кервана“ – кат. номер 1028
  • „Хубава Донка“/ „Георги го беда бедили“ – кат. номер 1036
  • „Наел ми се левент Марко“/ „В чифлика жънат загорки“ – кат. номер 1127
  • „Бре овчарю, воловарю“/ „Йордан Зорница думаше“ – кат. номер 1128

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 – „Пее Вълкана Стоянова, народни песни“ (Балкантон – ВНА 597)
  • 1980 – „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – ВНА 10333)

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002 – „Гласът на Тракия“ (Балкантон – 060243)
  1. Женала е дюлбер Яна
  2. Димитър кара гемия
  3. Гроздьо льо, един на мама
  4. Нягол на Милка думаше
  5. Дойна двори мела
  6. Овчари чукат кърмило
  7. Обзаложи се, Дойне ле
  8. Стойчо седи на дюкяна
  9. Продава се конче
  10. Мама на Стоян думаше
  11. Надхвърляли се ерген и вдовец
  12. Стояновата майчица
  13. Станке ле, урум беглийке
  14. Пила ѝ Бойка снощна вода
  15. Момчил си конче ковеше
  16. Разболяла се хубава Яна
  17. Стано, бяла Стано
  18. Тих вятър вее
  19. На висок баир Бакаджик

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-10-13.
  2. а б Обложка на плочата ѝ ВНА 597 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
  3. Международен фолклорен фестивал | Община Бургас. // www.burgas.bg. Посетен на 6 април 2021.
  4. Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия, rodenkrai.bg.
  5. Вълкана Стоянова ‎– Гласът на Тракия, discogs.com.
  6. Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия[неработеща препратка], bulgarianmusic.net.
  7. Искат орден „Стара планина“ за народната певица Вълкана Стоянова, dariknews.bg, 16 февруари 2007 г.
  8. Почина певицата Вълкана Стоянова, dariknews.bg, 13 януари 2009 г.
  9. Вълкана Стоянова Архив на оригинала от 2017-08-26 в Wayback Machine., sibir.bg
  10. Откриха паметник на Вълкана Стоянова, в. Десант, автор: Янко Георгиев, 3 юни 2013 г.
  11. Тържествено откриха паметник на Вълкана Стоянова, Дарик Сливен, 26 май 2013 г.
  12. Създадоха фондация „Вълкана Стоянова“ в Стралджа, Дарик Сливен, 27 март 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]