Вълкана Стоянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълкана Стоянова
Vulkana Stoyanova.jpg
Информация
Родена
Вълкана Стоянова Проданова
Починала
11 януари 2009 г. (86 г.)
Стил народна музика
Глас сопран
Музикален издател „Арфа“, „Симонавия“, „Радиопром“, „Балкантон
Свързани изпълнители Никола Ганчев, Стоян Варналиев, Деси Слава
Уебсайт valkana-stoyanova.artbf.com

Вълкана Стоянова е българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълкана Стоянова е родена в село Люлин, Ямболско, на 13 юли 1922 г. Тя е единадесето дете в многолюдно семейство, от които 4 доведени и 6 заварени. Певицата твърди, че е наследила певческите си умения и от двамата си родители, както и от единия си бащин брат, който бил свещеник и имал чудно красив глас. Големият репертоар от песни на певицата е наследство най-вече от майка ѝ, а усвояването им ставало по седенки и сборове. Вълкана разказва, че има предпочитания към бавните, трапезни песни, в които се разказват различни случки от живота на хората. Първата песен, която изпява, е „Стоян на Рада думаше“. През 1936 г. я записва в студио „Арфа“ – талантът на Вълкана е открит именно от звукозаписното студио „Арфа“. Следват записи за студио „Симонавия“[1], „Радиопром“ и „Балкантон“. Издават се 50 грамофонни плочи с песни на певицата. Пее в ансамбъл „Филип Кутев“ от основаването му през 1951 г. В репертоара си има над 500 народни песни, сред които „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“, „Димо на Рада думаше“, „Станке ле, урум беглийке“. Много от тях са записани в Българското национално радио. Пяла е самостоятелно, под съпровод на известния кавалджия Никола Ганчев, с когото са записани повечето ѝ песни, и с ансамбъл „Филип Кутев“ – на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. От 1972 г. е носител на званието „народен артист“.

Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс „С песните на Вълкана Стоянова“.

Освен неповторимите си изпълнения, Вълкана Стоянова оставя след себе си своите ученици, по-известните сред които са: Бинка Добрева, Мария Колева, Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Десислава Донева и Стоян Варналиев.

През 2002 г. е издаден компактдискът „Гласът на Тракия“, събрал едни от най-известните песни от репертоара на певицата.[2][3][4]

Вълкана Стоянова е почетен гражданин на Стралджа от май 2007 г. През февруари същата година кметът на Стралджа отправя искане Вълкана Стоянова да бъде удостоена с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, по случай 85-годишнината на народната певица и приноса ѝ към българската култура. [5]

През 2007 г. БНТ създава и излъчва биографичния филм за Вълкана „Обичайте ме и когато няма да пея“.

Вълкана Стоянова умира в София на 11 януари 2009 г., на 86 години.[6][7]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вълкана Стоянова има син, двама внуци, правнучка и правнук.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • На 25 май 2013 г. е открит паметник на Вълкана Стоянова в родното ѝ село.[8][9]
  • През 2015 г. в Стралджа е създадена фондация „Вълкана Стоянова“. Целите са да се популяризира името и творческата дейност на Вълкана Стоянова, подпомагане и утвърждаване на българския фолклор и традиции, откриване и подпомагане на таланти и младежи да развиват своите заложби и потенциал в автентичния български фолклор.[10]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Гласът на Тракия (2002)
  1. Женала е дюлбер Яна
  2. Димитър кара гемия
  3. Гроздьо льо, един на мама
  4. Нягол на Милка думаше
  5. Дойна двори мела
  6. Овчари чукат кърмило
  7. Обзаложи се, Дойне ле
  8. Стойчо седи на дюкяна
  9. Продава се конче
  10. Мама на Стоян думаше
  11. Надхвърляли се ерген и вдовец
  12. Стояновата майчица
  13. Станке ле, урум беглийке
  14. Пила ѝ Бойка снощна вода
  15. Момчил си конче ковеше
  16. Разболяла се хубава Яна
  17. Стано, бяла Стано
  18. Тих вятър вее
  19. На висок баир Бакаджик

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България