Вълковия (община Бървеница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Вълковия.

Вълковия
Волковија
— село —
Къщи във Вълковия
Къщи във Вълковия
North Macedonia relief location map.jpg
41.8633° с. ш. 21° и. д.
Вълковия
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБървеница
Географска областГорни Полог
Надм. височина975 m
Население270 души (2002)
Пощенски код1237
Вълковия в Общомедия

Вълко̀вия или Волко̀вия (срещат се и вариантите Вълковие/Волковие, на македонска литературна норма: Волковија; на албански: Vollkovija) е село в Северна Македония, в община Бървеница.

География[редактиране | редактиране на кода]

Главната селска църква „Свети Мина“ в селото
Традиционна селска къща

Селото е разположено в областта Горни Полог, на десния бряг на Вардар в подножието на планината Сува гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ името е от вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.[1]

Манастирът „Свети Георги“
Спомоществуватели на Българското училищно настоятелство в Гостивар от Гостивар и Вълковия, 27 април 1910 година
Текст
Явна благодарность,
Бълг. училищно Настоятелство въ Гостивар, съ настоящето сърдечно благодари на долупоменатитѣ г-да г-да за дѣто по случай прѣдстоящия градежъ на градското ни училище притекоха се на помощъ както слѣдва: Отъ града: свещ. Григорий п. Трифоновъ, 54 гр. ток., Андрея О. Гашевъ, механджия, 268 гр. ток., Михаил Н. Поленакъ, калайджия 216 гр. т., Захарий Новевъ, гл. учитель 124 гр. т., Китанъ Траяновъ, ракиджия 62 гр. т., Петре Веляновъ, касапъ 62 гр. т., Симо Андрдовъ, търговецъ 69 гр. т., Василъ Атанасовъ, учитель 62 гр. т., Тома п. Григоровъ, учитель 54 гр. т., Климе Костовъ, търговецъ 46 гр. т., Петре Игновъ, ракиджия, 46 гр. т., Никола х. Ивановъ, ракиджия 54 гр. т., Филе Новачевъ, механджия 54 гр. т., Елисей Филевъ, търговецъ, 54 гр. т., Аврамъ Илиевъ, терзия 54 гр. т., Мито Силяновъ, самарджия 54 гр. т., Георгия Китановъ, механджия 46 гр. т., Миланъ и Лазо, Керестеджий 46 гр. т., Томо Тимосиевъ, кондураджия 40 гр. т., Ефтимъ Шекеровъ, терзия 46 гр. т., Гйошо Гашевъ, ракиджия 46 гр. т., Никола Китановъ, абаджия 30 гр. т., Душанъ Дъмковъ, терзия 30 гр. т., Тоде Гаревъ, ракиджия 30 гр. т., Йованъ Смиляновъ, тенекеджия 23 гр. т., Стоянъ Михайловъ, кондураджия 23 гр. т., Тодоръ Ср[]липовъ, хлѣбаръ 23 гр. т., Гаврилъ Китановъ, терзия 23 гр. т., Христо Димитровъ, коюнджия 23 гр. т., Христо Спасовъ, учитель 23 гр. т., Тано Радевъ, бакалинъ 23 гр. т., Тоде Атанасовъ, ракиджия 11:20 гр. т., Несторъ Анастасовъ, ханджия 11:20 гр. т., Ристо Митревъ, хлѣбаръ 5 гр. т., Атанаско Цвѣтковъ, самарджия 3 гр. т. и Коста 11:20 гр. т.
Отъ с. Вълковия (Тетовско): свещ. Сотиръ Кузмановъ 54 гр. т., Груно Матовъ 46 гр. т., Танче Стойковъ 23 гр. т., Карафилъ Тръпушковъ 23 гр. т., Илко Стефановъ 12 гр. т., Мако Илиевъ 23 гр. т., Илче Георгиевъ 12 гр. т., Давидъ Стефановъ 23 гр. т., Цѣно Кузмановъ 12 гр. т., Аврамъ Теофилйовъ 23 гр. т., Мено Митовъ 23 гр. т.
Да живѣятъ подобни родолюбци и дано Богъ ги възнагради стократно!
Настоятелството счита за свой отечественъ дългъ да напомни и на ония наши българи въ странство, които сѫ били поканени писменно да поднесатъ лептата си за горѣказаната цѣль и се озоватъ повъзможностъ поскоро на поканитѣ.
гр. Гостирваръ Отъ Настоятелството
27ий априлий 1910 год.
Църквата „Свети Атанасий“

В края на XIX век Вълковия е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Волковия. — Близо до Волковие има развалини отъ старъ монастиръ, който се е казвалъ Св. вм. Георгий. Пръснати книги на този монастирь се е мѫчилъ да ги събере блаженопочивший дѣдо Кирилъ Пейчиновичъ въ своя монастиръ въ Лѣшокъ. Всѣка година на Гергйовъ день при развалинитѣ на вълковския монастиръ се събира много народъ отъ всичко Тетовско; въ този день при монастирскитѣ развалини вълковци колятъ курбанъ, а священника имъ, заедно съ Стенечкитѣ священници, святяватъ вода, а по нѣкога и масло. Месото на курбана се вади и яде тукъ, подиръ което се изиграватъ много хора и дори вечерьта народа се разижда. Въ Вълковие горнето празднество се казва „соборъ“, а въ другитѣ тукашни села тѣзи сѫщитѣ празднества, съпровождани съ коляние курбанъ, или и безъ него, както в с. Елошникъ, се казватъ „ордия“. По нѣкой пѫть вълковци колятъ курбанъ и на Спасовъ день.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вълковие е село, населявано от 640 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вълковия има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4] През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 57 ученици, от които 18 ученички и 39 ученици. [5]

Голямото българско екзархийско село е стожер на българщината в Полога и в началото на века е чест обект на нападения от страна на сръбските чети в района.[6]

В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.[7]

Комитата Блаже Мойсов Стефановски

При избухването на Балканската война 9 души от Вълковия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Волковия е село в Стенчевска община в Долноположкия срез и има 103 къщи с 1004 жители българи.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 270 жители македонци.[10]

Гробът на свещеник Спиро Ефтимовски от с. Вълковия, заслужил деятел на Българската екзархия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вълковия
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Алексов – Чачето (1888 – 1905), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Блаже Мойсов Стефановски-Кокале, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Бецко (Бъцко) Илчев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 5-а одринска дружина; 21.VII.1913г г. - 10.VIII. 1913 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Симеонов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Жотир Мицев Ноев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно [13]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Каравелов, македоно-одрински опълченец, 30 годишен; млекар; IV отделение; 1-а рота на 10-а Прилепска дружина; 21.X.1912 - неизвестно; носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Младен Минев Савов, македоно-одрински опълченец, 17 годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.IX.1912 г. - неизвестно[15]
  • Flag of Macedonia.svg Петко Дабески (р. 1939), северномакедонски поет
  • Flag of Bulgaria.svg Раде Стефанов Илиев, македоно-одрински опълченец, 18 годишен; бозаджия; III- отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно; ранен на 18.VI.1913 г. [16]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Кузманов, български екзархийски свещеник
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Мицов Новев, македоно-одрински опълченец, 27 годишен; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Ефтимовски (1880-1952), български екзархийски свещеник
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Билбилов Спиров, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; Сборна партизанска рота - МОО; 20.IX.1912 г. - 10.VIII.1913 г.[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Спиров, деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев[19][20]
  • Flag of Bulgaria.svg Угрин Стефанов Илиев, македоно-одрински опълченец, 27 годишен; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - 26.I.1913 г.[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Вълковия (община Бървеница) в нашите сродни проекти:

  1. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 206.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 24.
  6. Вижте s:Писмо до жителите на село Вълковия от Цено Марков.
  7. Народни права, година ХХІІ, брой 161, сряда 18 юли 1912, стр. 3.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835 - 836.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 612.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 463.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 336.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 646.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 466.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  19. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 647.