Вълковия (община Бървеница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вълковия.

Вълковия
Волковија
— село —
Къщи във Вълковия
Къщи във Вълковия
North Macedonia relief location map.jpg
41.8556° с. ш. 20.9881° и. д.
Вълковия
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Бървеница
Географска област Горни Полог
Надм. височина 975 m
Население 270 души (2002)
Пощенски код 1237
Вълковия в Общомедия

Вълко̀вия или Волко̀вия (срещат се и вариантите Вълковие/Волковие, на македонска литературна норма: Волковија; на албански: Vollkovija) е село в Северна Македония, в община Бървеница.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Полог, на десния бряг на Вардар в подножието на планината Сува гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ името е от вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.[1]

Манастирът „Свети Георги“
Църквата „Свети Атанасий“

В края на XIX век Вълковия е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Волковия. — Близо до Волковие има развалини отъ старъ монастиръ, който се е казвалъ Св. вм. Георгий. Пръснати книги на този монастирь се е мѫчилъ да ги събере блаженопочивший дѣдо Кирилъ Пейчиновичъ въ своя монастиръ въ Лѣшокъ. Всѣка година на Гергйовъ день при развалинитѣ на вълковския монастиръ се събира много народъ отъ всичко Тетовско; въ този день при монастирскитѣ развалини вълковци колятъ курбанъ, а священника имъ, заедно съ Стенечкитѣ священници, святяватъ вода, а по нѣкога и масло. Месото на курбана се вади и яде тукъ, подиръ което се изиграватъ много хора и дори вечерьта народа се разижда. Въ Вълковие горнето празднество се казва „соборъ“, а въ другитѣ тукашни села тѣзи сѫщитѣ празднества, съпровождани съ коляние курбанъ, или и безъ него, както в с. Елошникъ, се казватъ „ордия“. По нѣкой пѫть вълковци колятъ курбанъ и на Спасовъ день.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вълковие е село, населявано от 640 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вълковия има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

Голямото българско екзархийско село е стожер на българщината в Полога и в началото на века е чест обект на нападения от страна на сръбските чети в района.[5]

В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.[6]

При избухването на Балканската война 9 души от Вълковия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Волковия е село в Стенчевска община в Долноположкия срез и има 103 къщи с 1004 жители българи.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 270 жители македонци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вълковия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Вълковия (община Бървеница) в нашите сродни проекти:

  1. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 206.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.122-123.
  5. Вижте s:Писмо до жителите на село Вълковия от Цено Марков.
  6. Народни права, година ХХІІ, брой 161, сряда 18 юли 1912, стр. 3.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835 - 836.
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония